Производството е по чл. 47 и сл. ГПК.

Образувано по предявена в срока по чл. 48 ал. 1 ЗМТА искова молба от А. К. О [населено място], общ. Опака, чрез процесуален пълномощник, за отмяна /прогласяване нищожността/ на арбитражно решение по арб. д. № 186/2019 г. на Арбитражен съд Варна при Сдружение „ППМ” от 27.06.2019 г. С посоченото решение между страните е прието за установено, че настоящият ищец дължи на ответника ЕНЕРГО-П. Е. У ЕООД следните суми: 20 754.19 лв. – главница, представляваща стойността на коригирано на 05.04.2018 г. количество електрическа енергия за периода от 21.11.2017 г. до 11.01.2018 г. в размер на 125927 кВтч, установено със съответни протоколи на ответника ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД и БИМ [населено място], за което е издадена фактура № [ЕГН]/17.04.2018 г., както и лихва за забава за периода от 25.04.2018 г. до 07.02.2019 г., като е осъден да заплати на ЕНЕРГО-П. Е. У ЕООД горните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2019 г., както и сторените от двамата ответници съдебно-деловодни разноски.

Петитумът се основава на разпоредбите на чл. 47 ал. 1 т. 2, чл. 47 ал. 2 ЗМТА вр. чл. 19 ал. 1 ГПК – липса на валидно сключено арбитражно споразумение, евентуално – неарбитрируемост на спора, както и на чл. 47 ал. 1 т. 4 и чл. 47 ал. 1 т. 6 ЗМТА – страната – настоящ ищец не е била уведомена за насроченото за 21.05.2019 г. открито съдебно заседание; образуването на арбитражния съд не е съобразено с разпоредбите на ЗМТА.

Фактическите основания на молбата се свеждат до следното: Ищецът като краен клиент по см. на § 1 т. 27г от ДР на ЗЕ е потребител на енергийни услуги по см. на § 1 т. 41б б.А ДР на ЗЕ, поради което и попада под закрилата на ЗЗП, а разпоредбата на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП следва да се тълкува разширително, за което се излагат подробни доводи. Ищецът не е бил редовно призован за проведеното открито съдебно заседание и не е могъл да участва и да оспори заключението на почерковата експертиза, според което допълнителното споразумение, съдържащо арбитражната клауза, е подписано от управителя на дружеството – Я. Я.. В настоящото производство на основание чл. 193 ГПК отново се оспорва истинността на допълнителното споразумение № 3/25.05.2016 г. по отношение автентичността на подписа на Я.. Поддържа се, че арбитражният съд е обосновал компетентността си да разгледа спора на неистински документ, т. к. същият не носи подписи на лицата, посочени като негови автори. Евентуално се твърди, че арбитражното споразумение е изцяло бланкетно и неясно и не отговаря на законовите изисквания за арбитражна клауза. Ищецът не е уведомен да участва в избора на арбитър, нито за назначения такъв. Липсват документи, удостоверяващи разпределението на делото на конкретен арбитър от страна на председателя на съда, налице е промяна в състава на решаващия орган в хода на производството, поради което се твърди, че не е изпълнена процедурата в чл. 11 ЗМТА и съставът на арбитражния съд е незаконен /вкл. се състои от един, вместо от трима арбитри/.

Ответниците: ЕНЕРГО-П. Е. У ЕООД [населено място] и ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД [населено място] с общ писмен отговор, подаден чрез процесуален пълномощник, оспорват исковата молба. Заявяват, че ищецът не е потребител по см. на §13 т. 1 от ДР на ЗЗП и липсват ограниченията на чл. 19 ал. 1 ГПК за разглеждане на спора от арбитраж. Твърдят, че призовката за заседанието и препис от заключението на вещото лице – графолог са връчени на насрещната страна чрез А. Д. – юрисконсулт и ищецът е бил редовно призован. Излагат, че арбитражното споразумение е валидно, а и компетентността на арбитража не е била оспорена в срока по чл. 20 ал. 1 ЗМТА /пред арбитража не е депозиран писмен отговор в 7-дн. срок от получаване на преписите от исковата молба и приложенията/, поради което същата се е стабилизирала. Твърдят, че съдържанието на арбитражното споразумение съответства на законовите изисквания. На последно място сочат, че определянето на арбитъра е станало в съответствие с чл. 46 и сл. от Правилника на АС.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си пълномощници, поддържат изразените становища, претендират разноски.

По редовността и допустимостта на исковата молба, съдът се е произнесъл с изрично определение от закрито заседание на 23.12.2019 г.

По съществото на спора, като съобрази становищата на страните и данните по делото, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното:

Неоснователно ищецът поддържа да е налице хипотезата на чл. 47 ал. 2 ЗМТА вр. чл. 19 ал. 1 ГПК за нищожност на атакуваното решение, като постановено по спор, който не подлежи на решаване от арбитраж. Като търговско дружество, същият не попада в кръга от лица - потребители по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП, които се ползват с особена закрила. Съгласно дефиницията в посочената разпоредба, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Дефиницията е ясна и не дава основание за тълкуване в наведения в исковата молба смисъл.

По доводите, основани на чл. 47 ал. 1 т. 2 ЗМТА, настоящият съдебен състав намира следното:

Наличието на арбитражно споразумение представлява абсолютна процесуална предпоставка за компетентността на арбитражния съд да се произнесе по спора, с който е сезиран. За да е налице валидно арбитражно споразумение, трябва да са спазени изискванията на чл. 7 ал. 1 и ал. 2 ЗМТА – да е постигнато писмено съгласие от страните в отделно споразумение, като клауза в друг договор или в подписани от страните документи, за възлагане на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали помежду им относно определено договорно /извъндоговорно/ правоотношение. Съгласно чл. 7 ал. 3 ЗМТА, арбитражното споразумение се смята за сключено и тогава, когато ответникът - писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитраж или когато участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража. Хипотезата на чл. 7 ал. 3 ЗМТА предполага активно поведение на ответника по спора. То може да се изрази в изрично заявление, потвърждаващо компетентността на арбитражния орган, или в участие /вземане на становище по материални и процесуални въпроси, устно или писмено/, но при неоспорване на компетентността на арбитража, равносилно на мълчаливото й потвърждаване. Ако не е извършено някое от изброените по-горе процесуални действия, редовното уведомяване на ответника за арбитражното производство и неподаването на отговор на исковата молба в предоставения срок не може да се приравни на участие в производството по смисъла на чл. 7 ал. 3 пр. 2 ЗМТА.

Разпоредбата на чл. 20 ал. 1 ЗМТА, според която възражението против компетентността на арбитража трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба, следва да се тълкува изцяло във връзка с правилата на чл. 7 ЗМТА. Предвидената с нея преклузия следва да намери приложение, когато страната е подала отговор на исковата молба /т. е. участва в производството/, без да оспори с него компетентността на арбитража. Настоящият случай не е такъв.

От данните по делото е видно, че арбитражната клауза се намира в чл. 1.16. от Допълнително споразумение № 3 към договор ПКСП - 117/10.03.2014 г. за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група, сключено на 25.05.2016 г. между ЕНЕРГО-П. Е. У ЕООД и АГРО-КОМЕРС ООД. Със споразумението се променя чл. 42 ал. 2 от раздел ХV на договора, който придобива следния вид – „При непостигане на съгласие, спорът ще се отнася за разрешаване пред Арбитражен съд [населено място] при Сдружение „ППМ“, съобразно неговия правилник“. Според ищеца, липсва сключено арбитражно споразумение, тъй като документът, в който горната клауза е обективирана, не е подписан от управителя му Я. Я., посочен за негов автор, респ. споразумението е невалидно. Това становище е заявено още с отговора на исковата молба по арб. д.№ 186/2019 г., постъпил в АС на 05.03.2019 г., с който се възразява, че Арбитражен съд – Варна не е компетентен да разгледа предявения иск, поради липса на арбитражно споразумение, по така посочените причини. Арбитражният съд е приел това възражение и е уважил доказателствените искания във връзка с него, но го е счел за неоснователно.

Ответниците са оспорили ищецът да е възразил своевременно срещу компетентността на арбитражния орган, с твърдения, че отговорът на исковата молба е подаден след изтичането на указания 7-дневен срок. Предвид изложеното по-горе при обсъждането на приложимата правна уредба, от значение за делото е фактът, че страната не е приела изрично или конклудентно спорът да се решава от този арбитражен съд, поради което и правото да оспорва компетентността на арбитража по исков път не е преклудирано.

От събраните в настоящото производство доказателства във връзка с автентичността на подписа на управителя на ищцовото дружество Я. Я. върху оспорения документ се установява следното:

Видно от заключението на единичната графологична експертиза с вещо лице от НИК-МВР, Център за експертни криминалистични изследвания, подписите за „Купувач/Участник“ и в долното поле на първа и втора страница от изследвания документ – Допълнително споразумение № 3 към договор ПКСП - 117/10.03.2014 г. от 25.05.2016 г., сключен между „Продавач/Координатор“ - ЕНЕРГО-П. Е. У ЕООД и „Купувач/Участник“ – А. К. Е, не са положени от Я. И. Я.. За да достигне до този извод, вещото лице е ползвало сравнителен материал, класифициран от него в две групи образци. В първата попадат подписи, които са положени от лицето в оригинали на Заявления за издаване на документи за самоличност; подписи, находящи се върху документи по арбитражното дело, както и оригинали на нотариално заверени образци от подписи, също представени по арб. д.№ 186/2019 г. на АС – Варна. Заключено е, че всички тези подписи са изпълнени от едно и също лице. Във втората група попадат подписи върху документи по договор и споразумения, сключени с ЕНЕРГО-П. Е. У ЕООД, както и върху други документи, касаещи продажбата на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група. Те също са изпълнени от едно и също лице, но, сравнени с първите, между тях са открити съществени различия в общите и частни графически признаци, които са характерни, устойчиви и образуват идентификационна съвкупност, сочеща, че подписите в първата и във втората група са изпълнени от различни лица. Тези от първата група са приети от експерта за безспорно положени от Я. Я., поради това, че са поставяни пред длъжностни лица в кръга на функциите им, същевременно са полагани в дълъг период от време, даващ възможност да се проследи развитието на почерка и настъпването на евентуални изменения в този период. По отношение на втората група подписи вещото лице приема, че са изпълнени от друго лице, което е подписвало Я..

Разширената - тричленна съдебно-почеркова експертиза потвърждава изводите на единичната. Заключението е подписано с особено мнение на едно от вещите лица, според което разделянето на сравнителния материал в две групи е неправилно, тъй като образците и в двете от тях се характеризират с еднакви общи и частни признаци и в случая се касае единствено за вариантност на движенията извън границите на обичайната, характерна за лица, подписващи се в различни варианти. Според това вещо лице, оспорените подписи са положени от Я. И. Я..

Настоящият съдебен състав приема, че следва да даде вяра на двете заключения, а не на особеното мнение по тричленната експертиза, тъй като същите са обективно и компетентно дадени, обосновани и надлежно защитени от вещите лица в съдебните заседания, в които са изслушани.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че документът, съдържащ оспорената арбитражна клауза, не е подписан от лицето, посочено като представляващо ищеца - управителя му Я. Я.. От това следва, че не е налице валидно писмено уговаряне спорът да бъде решен от конкретния арбитраж, нито са налице изключенията на ЗМТА, допускащи компетентност на арбитражния съд без наличието на предварително сключено арбитражно споразумение. С оглед горното искът по чл. 47 ал. 1 т. 2 пр. 1 ЗМТА се преценява като основателен и следва да бъде уважен.

Основателността на иска за отмяна на арбитражното решение на предпочитаното от ищеца основание прави безпредметно разглеждането на останалите заявени основания по чл. 47 ал. 1 ЗМТА.

Ответниците следва да заплатят ищеца сторените от него разноски съобразно представения и неоспорен списък по чл. 80 ГПК, в размер на 2 200 лв.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, на основание чл. 47 ал. 1 т. 2 ЗМТА, арбитражно решение по арб. д. № 186/2019 г. на Арбитражен съд Варна при Сдружение „ППМ” от 27.06.2019 г.

ОСЪЖДА ЕНЕРГО-П. Е. У ЕООД [населено място] с ЕИК[ЕИК] и ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплатят на А. К. О [населено място], общ. Опака с ЕИК[ЕИК] сумата 2 200 лв. – разноски за производството по т. д.№ 2531/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: