Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Г. ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ НИКОЛО. М. при секретар Н. А. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 10944 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, бул. "Ц. Б. III" № 136 против решение № 100 от 14.09.2021 г., постановено по адм. дело № 159/2021 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/545#6 от 12.05.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2018, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и делото е върнато като преписка на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне съгласно указанията, дадени в мотивите на решението.

Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – П. М. в качеството на едноличен търговец с фирма "Матеев-П. М. , представляван от адв. М., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/545#6 от 12.05.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2018, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

За да отмени горецитирания административен акт, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че с влязло в сила Решение № 97/18.09.2020 г., постановено по АД № 144/2020 г. по описа на Административен съд-Търговище е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/545 от 02.06.2020 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", а преписката по делото е върната за ново произнасяне съгласно указанията, дадени в мотивите на посоченото съдебно решение. В мотивите си от правна страна съдът е приел, че: "Представените писмени доказателства, разгледани поотделно и в тяхната цялост сочат, че сертифициращият орган и МЗХГ от една страна и ДФ "Земеделие" са провели кореспонденция помежду си, но обстоятелствата не са били изяснени, Цялата тази кореспонденция е достигнала до знанието на административния орган преди да бъде издаден индивидуалния административен акт. Видно от заключителното становище на МЗХГ, на зам. министъра, с вх. № 70-3794/05.12.2019 г, е, че няма данни които да показват несъответствие на дейността на жалбоподателя като биологичен оператор с изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008. ".

Решение № 97/18.09.2020 г., постановено по АД № 144/2020 г. по описа на Административен съд-Търговище е оставено в сила с Решение № 2736/26.02.2021 г., постановено по АД № 11364/2020 г., по описа на Върховния административен съд на Р. Б. 5 отделение на ВАС. Прието в мотивите на последния акт е, че контролиращото лице "Био Сертификейшиън" КООД, с което ЕТ "Матеев - П. М." е имал валидно сключен договор към момента на подаване на заявлението за кампания 2018 г. и Министерството на земеделието, храните и горите от една страна и ДФ "Земеделие" от друга, са провели кореспонденция помежду си, във връзка с получено в дирекция "Биологично производство" писмо с вх. № 70-3794 от 15.11.2019 г. от контролиращото лице "Б. С. ЕООД. С писмото са предоставени доказателства за закрито несъответствие, установено през 2018 г. на оператора ЕТ "Матеев - П. М.". Липсата на несъответствия е отразена и в становище с изх. № 70- 3794/05.12.2019 г. на Зам, министъра на МЗХГ, със заключение, че няма данни, които да показват несъответствия на дейността на ЕТ "Матеев - П. М." като биологичен оператор с изискванията на Регламент № 834/2007 и Регламент № 889/2008. Информацията съдържаща се в горепосочената кореспонденция е достигнала до знанието на административния орган преди да бъде издадено процесното уведомително писмо, но същата не е взета предвид при произнасянето на органа. Неотразяването на действителните данни е причина при административната проверка да се установят несъответствия, които не са налице в обективната действителност, поради което е прието от административния съд, че ако беше изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК и беше изяснил всички факти и обстоятелствата от значение за случая, административният орган би достигнал до противоположен извод.

ТАС и ВАС приемат за доказано, че не са налице несъответствия с изискванията на Регламент № 834/2007 и Регламент № 889/2008, както и че ако беше изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК и беше изяснил всички факти и обстоятелствата от значение за случая, административният орган би достигнал до противоположен извод, тоест би оторизирал и платил поисканата субсидия по мярката.

От съдържанието на обжалваното УП с изх. № 02-250-2600/545#6 от 12.05.2021 г. на ДФЗ е видно, че това съдържание не се различава съществено от съдържанието на предходното отменено от съда УП с изх. № 02-250- 2600/545 от 02.06.2020 г. на ДФЗ. Разликата е на стр. 4 от обжалваното УП, където от една страна правното и фактическото основание за отказа за плащане е същото като в УП с изх. № 02-250-2600/545 от 02.06.2020 г. на ДФЗ и е посочено, че на територията на цялото стопанство не са спазени изискванията по управление по направление "Биологично растениевъдство", посочени в Регламент № 834/2007 и Регламент № 889/2008. В процесното УП е добавена легенда, съдържаща фактически основания. Тези основания са същите фактически основания като основанията, които са уточнени от процесуалния представител на ответника по време на разглеждането на делото по отмяна на предишното УП с изх. № 02-250- 2600/545 от 02.06.2020 г. на ДФЗ.

С Писмо с вх. № 07-0400/1526 от 31.07.2019 г. дирекция "Растениевъдство и биологично производство" на МЗХГ е информирала ответната страна, че констатираните несъответствия през 2018 г. са навременно отстранени в определените срокове. След като несъответствията са отстранени своевременно и мярка 5. 2. е закрита, което означава, че са спазени изискванията по управление по направление "Биологично растениевъдство", посочени в Регламент № 2834/2007 и Регламент № 889/2008 ДФЗ твърди, че изискванията по управление по направление "Биологично растениевъдство", посочени в Регламент № 834/2007 и Регламент № 889/2008 не били спазени.

Писмо с изх. № 70-3794/05.12.2019 г. на зам. министъра на земеделието, храните и горите, в което ясно е посочено, че "БИО СЕРТИФИКЕЙШЪН" КООД правомерно е закрил несъответствието, въз основа на което на жалбоподателя му е била наложена мярка 5. 2. по Приложение № 3 от Наредба № 1 от 2013 г., както и че представените данни, че за жалбоподателя няма действаща и незакрита мярка.

На стр. 4 от обжалвания акт се твърди, че била извършена "редакция" по направление Биологично животновъдство" като е прието, че наложената мярка 5. 2 касаела само направление "Биологично растениевъдство", поради което видите ли ДФЗ приел, че изискванията на Регламент № 834/2007 и Регламент № 889/2008 били изпълнени по отношение на направление "Биологично животновъдство", тоест по това направление ще се плати субсидията. Субсидията по направление Биологично животновъдство" за кампания 2018 в размер на 8598, 2 лв. е оторизирана и изплатена още с УП с изх. № 02-250-2600/545 от 02.06.2020 г. на ДФЗ. По отношение на нея не е имало спор. В този смисъл всички фактически основания на стр. 4 от обжалвания акт, които касаят тълкуването на Писмо с изх. № 07-0400/1643 от 25.03.2020 г. на МЗХГ и съответно плащанията по направление "Биологично животновъдство" за кампания 2018 в размер на 8598, 2 лв., са ирелевантни относно същинския спор по настоящото дело, който касае незаконосъобразността на обжалвания акт на ДФЗ в частта му относно плащанията по направление "Биологично растениевъдство"за кампания 2018 г. в размер на 129018, 89 лв.

Относно твърдяното противоречие с материалния закон, то обжалвания акт на ДФЗ се намира в противоречие с разпоредбите на действащите материални нормативни актове, уреждащи материята - Регламент № 834/2007 г., Регламент № 889/2008 г., Наредба № 5/03.09.2018 г., издадена от МЗХГ, Наредба № 4/24.02.2015 г. по мярка 11 "Биологично земеделие". Това е видно от съдържанието на Писмо с изх. № 722/19.07.2019 г. на "Б. С. ЕООД-Пловдив, Писмо с изх. № 729/22.07.2019 г. на "Б. С. ЕООД-Пловдив, Писмо с изх. № 920/04.11.2019 г. на "Б. С. ЕООД-Пловдив, Становище с изх. № 70-3761/05.12.2019 г. на зам. - министъра на МЗХГ, Писмо с изх. № 1048/28.02.2020 г. на "Б. С. ЕООДПловдив. От тези писмени доказателства става ясно, че към момента на издаване на обжалвания акт на ДФЗ спрямо всички заявени по мярката парцели от жалбоподателя е бил налице действащ договор за контрол, подписан с контролиращото лице "Б. С. ЕООД-Пловдив, спрямо жалбоподателя не е била налице действаща мярка по забрана за извършване на търговия на продукти с позоваване в етикетирането и рекламата на биологичен метод на производство, както и не е била налице действаща друга ограничителна мярка (чл. 30, 1 от Регламент № 834/2007 г.), нито са били наложени санкции, касаещи използването на семена или вегетативни размножителни материали, които да не са били произведени по метода на биологичното производство (Регламент № 889/2008 г.), нито са били налице открити (тоест незакрити)мерки съгласно Приложение № 3 от Наредба № 1/07.02.2013 г. на МЗХ (отм.); или от Приложение № 3 от Наредба № 5/03.09.2018 г., издадена от МЗХГ, касаещи биологичното производство. В Становище с изх. № 70- 3761/05.12.2019 г. на зам. -министъра на МЗХГ изрично се казва, че не са налице данни, които да показват несъответствия на дейността на доверителя ми като биологичен оператор към 2018 г. с изискванията на Регламент № 834/2007 г. и Регламент № 889/2008 г. На титулните страници на всички гореописани писма и становища ДФЗ е описан като адресат и същите са били известни на ДФЗ преди издаването на обжалвания акт, но за втори път не са взети предвид.

Относно твърдяното съществено нарушение на административнопроизводствените правила: Липсата на несъответствия е отразена в становище с изх. № 70-3794/05.12.2019 г. на зам. министъра на МЗХГ, със заключение, че няма данни, които да показват несъответствия на дейността на ЕТ "Матеев - П. М." като биологичен оператор с изискванията на Регламент № 834/2007 и Регламент № 889/2008. Информацията съдържаща се в кореспонденцията между ДФЗ, МЗХГ и сертифициращия орган е достигнала до знанието на административния орган (ДФЗ) преди да бъде издадено процесното уведомително писмо, но същата не е взета предвид при произнасянето на органа. Неотразяването на действителните данни е причина при административната проверка вече за втори път да се установят несъответствия, които не са налице в обективната действителност, поради което, ако беше изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК и беше изяснил всички факти и обстоятелствата от значение за случая, административният орган би достигнал до противоположен извод, което прави нарушението на административнопроизводствените правила съществено, а обжалвания акт незаконосьобразен.

Относно неспазването на установената форма. В таблицата на стр. 2 от УП и легендата към нея /стр. 3/ административният орган не е посочил на какво се дължи пълния отказ за финансово подпомагане на жалбоподателя. От колона 4 се вижда, че площите на заявените парцели остават същите, както са заявени, след разрешаване на двойно заявени площи. От колона 5 е видно, че при извършена проверка на място (ПнМ) допустимите площи за подпомагане са намалени, но не в размер да се направи пълен отказ за плащане. В колона 9 се виждат недопустимите площи след ПМ, които са в незначителен размер спрямо декларираните за подпомагане, което означава, че тези малки наддекларирани площи не са причината за пълния отказ от субсидиране. От колона 11 е видно, че площите на парцелите остават такива, каквито са установени от ПнМ (колона 5) и не се правят намаления в плащането за неспазени изисквания по управление. В таблица на стр. 4 от УП, озаглавена "Площи с неспазени изисквания по управление" е записано, че на територията на цялото стопанство на жалбоподателя не били спазени изискванията по управление, посочени в Регламент № 834/2007 г. и Регламент № 889/2008 г., поради което установената сума се намалява със 100 %. Във въпросната таблица на стр. 4 от УП (въпреки наличието на легенда към нея) въобще не е посочено кое/кои конкретно/и изисквания по управление респ. биологични изисквания на Регламент № 834/2007 г. и Регламент №е 889/2008 г. жалбоподателят не е спазил, а в същото време двата регламента не уреждат едно единствено изискване по управление към производителите на биологична земеделска продукция (растениевъди, животновъди, пчелари и прочие стопани). Липсва конкретно посочен член, параграф, буква от който и да било от двата посочени регламента, тоест липсва правно основание за издадения отказ. Липсва и точно описание на допуснатото неспазване на изискванията по управление, тоест липсва фактическо основание за отказа. Липсва фактическо основание, защото от една стана се твърди, че е била наложена мярка 5. 2. за кампания 2018, съгласно Приложение № 3 от Наредба № I от 2013 г. (отменена) и Приложение № 3 от Наредба № 5 от 2018 г., а от друга страна се твърди, че мярка 5. 2. е закрита и констатираните несъответствия през 2018 г. са "навременно отстранени в определените срокове", за което ДФЗ е уведомен от МЗХГ с още с Писмо с вх. № 07-0400/1526 от31.07.2019 г. на дирекция "Растениевъдство и биологично производство" при МЗХГ.

От легендата под таблицата на стр. 7 от УП също не става ясно какви са конкретните правни и фактически основания за издаване на оспорения акт.

Методиката представлява акт от процесуалноправно естество и няма за цел и обхват да предвиди самите изисквания по управление по мярката респ. самите правни и фактически основания за намаления и отказ на плащания по мярката, които са уредени изчерпателно в съответните регламенти и приложимата наредба.

Съдът приема, че актът не отговаря на изискванията за форма, тъй като в частта на отказа за подпомагане на площи, поради твърдени неспазени изисквания по управление, фактическите констатации са взаимно противоречиви. Посочени са площи на парцелите след намаляване за неспазване на изискванията за управление. В Таблицата с изчисление на финансовото подпомагане по направление "Биологично растениевъдство" в колона 11 – санкционирана площ за неспазени изисквания за управление, е посочено 0 ха, а в същото време е наложена санкция за неспазени изисквания за управление спрямо всичките установени като допустими за подпомагане площи (остатъка след редукцията с двойно заявените). Наред с това основанията за отказ в тази част на оспорения акт са изключително неясни, доколкото липсва конкретизация кои изисквания по управление не са спазени и дали това засяга цялото стопанство. Липсва конкретизация и в какво точно се е изразило неспазването на базовите изисквания – каква е установената дейност, наместо заявената и каква земеделска култура е установена, наместо заявената.

На следващо място съдът приема, че актът е издаден при съществено процесуално нарушение – такова, че ако не беше допуснато щеше да доведе до друг резултат в частта на отказа, основан на констатирани нарушения на базови изисквания и на изисквания за управление. Въпреки, че преди издаването на акта административният орган е бил уведомен за изпълнението на предписаните от контролиращото лице действия от страна на жалбоподателя и извършените корекции от контролиращото лице в подадената информация в системата за въвеждане на данни от външни институции, касаещи заявлението на жалбоподателя, административният орган е постановил акта си без да вземе предвид тези обстоятелства. По този начин административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 7 от АПК да постанови акта си въз основа на действителните факти от значение за случая.

Върховният административен съд – състав на пето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Обосновано съдът е отменил процесното Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/545#6 от 12.05.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2018, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

Изводите на съда кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства и противно на оплакванията на касатора са формирани след правилната им преценка, като при постановяване на решението съдът не е допуснал и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение у съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагането на правилата за логическото мислене, на опитните правила и др. В конкретния казус грешки от такова естество не са допуснати. Първоинстанционният съд е установил точно фактическите обстоятелства по делото, като е достигнал до правилен и обоснован краен извод за материалната незаконосъобразност на обжалвания акт.

Административният съд е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства, като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства.

Административният орган не е установил по несъмнен начин наличието на фактическите и правните основания за издаването на оспорения акт. Наред с основанията, на които е издадено отмененото с влязъл в сила съдебен акт Уведомително писмо (УП) с изх. № 02-250-2600/545 от 02.06.2020 г., в издаденото впоследствие УП с изх. № 02-250-2600/545#6 от 12.05.2021 г. и оспорено отново пред Административен съд - - Търговище, административният орган сочи, че на територията на цялото стопанство не са спазени изискванията по управление по направление "Биологично растениевъдство", посочени в Регламент № 834/2007 и Регламент № 889/2008. Органът обаче не е конкретизирал кое или кои конкретно изисквания по управление на Регламент № 834/2007 г. и Регламент № 889/2008 г. заявителят не е спазил, предвид това че двата регламента не поставят едно единствено изискване по управление към производителите на биологична земеделска продукция (растениевъди, животновъди, пчелари и прочее стопани). Органът не е посочил конкретни разпоредби от регламентите. Липсва фактическо описание на допуснатите нарушения. Всички фактически основания, които органът сочи за първи път в обжалвания акт, както правилно е констатирал съдът, касаят тълкуването на писмо с изх. № 07-0400/1643 от 25.03.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите и съответно плащанията по направление "Биологично животновъдство" за кампания 2018 г., но са неотносими, доколкото в конкретния случай спорът касае законосъобразността на обжалвания акт на ДФЗ в частта му относно плащанията по направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2018 г.

Наред с това органът приема, че е била наложена мярка 5.2. за кампания 2018 г. съгласно Приложение № 3 от Наредба № 1 от 2013 г. (отменена) и Приложение № 3 от Наредба № 5 от 2018 г., въпреки че липсата на несъответствия е отразена в становище с изх. № 70-3794/05.12.2019 г. на заместник-министъра на земеделието, храните и горите, със заключение, че няма данни, които да показват несъответствия на дейността на ЕТ "Матеев - П. М." като биологичен оператор с изискванията на Регламент № 834/2007 и Регламент № 889/2008. Органът – ДФЗ, не е изложил никакви съображения относно информацията, релевантна в случая, съдържаща се в изпратените му от Министерството на земеделието, храните и горите и сертифициращия орган писма преди да бъде издадено процесното уведомително писмо.

Правилен е изводът на съда, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 7 от АПК да постанови акта си въз основа на действителните факти от значение за случая. Принципът на истинност, изискващ административните актове да се основават на действителните факти от значение за случая намира израз и в регламентираните в нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК задължения на административния орган, които той в случая не е изпълнил.

Настоящият съдебен състав на пето отделение на Върховния административен съд счита за необходимо да изложи и следните допълващи мотиви по отношение несъответствието на оспореното уведомително писмо със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Решение № 97/18.09.2020 г., постановено по АД № 144/2020 г. по описа на Административен съд-Търговище, оставено в сила с Решение № 2736/26.02.2021 г., постановено по АД № 11364/2020 г., по описа на Върховния административен съд на Р. Б. 5 отделение.

На основание чл. 177, ал. 1 от АПК решението, с което оспореният акт е отменен или изменен, има действие по отношение на всички. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, но и с материална законна сила.

Видно от материалите по делото, административният орган не е зачел задължителната сила на влязлото в сила Решение № 97/18.09.2020 г., постановено по АД № 144/2020 г. по описа на Административен съд-Търговище е оставено в сила с Решение № 2736/26.02.2021 г., постановено по АД № 11364/2020 г., по описа на Върховния административен съд на Р. Б. 5 отделение и е издал нов административен акт по отношение на същото лице, без да изпълни указанията на съда.

Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В конкретния случай административният орган не се е съобразил с влезлите в сила съдебни актове, поради което изложеното по-горе указва на нищожността на административния акт. Но с оглед резултата от правния спор пред първоинстанционния съд и предвид спазване на принципа за процесуална икономия оспореното съдебно решение се явява постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100 от 14.09.2021 г., постановено по адм. дело № 159/2021 г. по описа на Административен съд - Търговище.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Н. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ