Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. Р. Д., чрез процесуален представител, против решение №6812 от 07.11.2016г., постановено по адм. дело № 5271/2016г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед №229зз-1388/06.05.2016г., издадена от К. А.- полицейски орган при [номер] РУП-ДСВР, с която на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка „Задържане за срок до 24 часа“.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена защита. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съответно отменена оспорената заповед. Не претендира разноски.

Ответникът чрез процесуален представител в писмени бележки оспорва жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция смята, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови този резултат Административен съд София-град приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, и същата е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Обжалваното решение е правилно като краен резултат.

С разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР са дадени правомощия на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата по чл. 72, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР.

В оспорената пред първата инстанция заповед административния орган е визирал като правни и фактически основания за издаването й чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗМВР-установяване на самоличност и чл. 325 от НК.

Правилен е...