Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К)/ ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез управителя С. Д. против решение № 381/25.10.2017г. постановено по адм. д. № 510/2017 г. на Административен съд В. Т, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт (РА) № Р-04000617000086-091-001/17.03.2017г. на ТД на НАП В. Т, потвърден с Решение № 156/07.06.2017г. на директора на Дирекция „ОДОП“ В. Т, с който за данъчен период м. 02.2016г. е начислен ДДС в размер на 9 916, 67лв. и са определени лихви в размер 1 014, 11лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и нищожност на решението. Касаторът е възразил срещу призоваването за съдебните заседания и правилността на изготвеното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Не претендира разноски.

Ответникът - директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Т при ЦУ на НАП, в подаден писмен отговор от процесуален представител оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 857, 92 лв..

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от страна по делото, за която акта е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол е бил РА, с който на дружеството е начислен ДДС за данъчен период м. 02.2016г. в размер на 9916, 67лв. и са определени лихви в размер 1014, 11лв. През м. 03.2013 г. [фирма] е закупило лек автомобил "Л. Р", модел „Р. Р" от чуждестранно ЮЛ [фирма] с VIN [номер],...