Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София град (ТП на НОИ – София град) срещу решение № 1267/28.02.2017г., постановено по адм. дело № 10883/2016г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменено решение № 1040-21-265/29.09.2016 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – София град, с което е потвърдено разпореждане №О-21-999-52-00398245/06.01.2016 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите. Преписката е изпратена на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - София град за ново произнасяне по искането на Г. Д. Д. за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 3576809 серия А-2015 г. за периода 15.10.2015г. - 20.11.2015 г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата.

Ответникът – Г. Д. Д., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211,...