Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място],представлявано от управителя Н. П.,подадена чрез процесуалния представител адв.Ил.П.,срещу решение № 1480 от 09.03.2017г., постановено по адм. д.№ 7957/2016г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № Ц-19/30.06.2016 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел V, т. 3 и т. 3.1, с които е утвърдена, считано от 01.07.2016 г., цена на [фирма] за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 02 лв./MВтч., при посочени ценообразуващи елементи на тази цена.

В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, с основни съображения, че съдът неправилно не е отчел факта, че пределната стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия такъв. Освен това касационният жалбоподател намира, че с тези си действия КЕВР е нарушила материалния закон, като не отчела разлика от 2, 7 млн. лева от отчетените разходи за предходния ценови период, а и че съдът неправилно приел, че съгласно решение № Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР възстановяването на разходите на [фирма] следва да става при отчитане на нововъзникналите факти и обстоятелства. На трето място твърди, че неправилно съдът не е взел предвид...