Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ЗАД”Б. В. И Груп” срещу Решение № 1022 от 19.05.2015 год. по гр. д.№ 92/2013 год. на Софийски апелативен съд.

С това решение въззивният съд е отменил частично отхвърлителното Решение № 1413 от 02.03.2012 год. по гр. д.№ 10199/2009 год. на Софийски градски съд и е уважил за сумата 31113.72 лв. предявеният от С. С. И. иск с правно основание чл. 229 КЗ отм., ведно с обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от 23.10.2009 год., както и разноски в размер на 4800 лв.

Касационен контрол е допуснат за произнасяне по въпроса за значението на сключеното със застрахователя на виновния водач извънсъдебно споразумение.

Производството по делото е било спряно, до приключване на тълк. д.№ 1/2016 год. на ОСГТК на ВКС.

В касационната жалба се съдържа твърдение за недопустимост и неправилност на въззивния акт – основания по чл. 281 т. 2 и т. 3 ГПК. Конкретните доводи са за неправилна преценка от страна на САС на правното значение на постигнатото извънсъдебно споразуменение. Искането му формулирано в жалбата е за касиране на въззивното решение и потвърждаване на първоинстанционния акт.

Ответникът по касация С. И., чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да остане в сила.

Като взе предвид доводите по жалбата и на основание чл. 290 ал. 2 ГПК извърши проверка относно допустимостта и правилността на въззивното решение, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о. приема следното:

Жалбата е основателна.

Предявен е иск с правно основание чл. 229 ал. 1 КЗ отм. за сумата 52348 лв.

Безспорно по делото е, че в резултат на ПТП на 26.10.2004 год., настъпило по вина на С. С. И. в качеството му на правоспособен водач на товарен автомобил „МАН”, е била причинена смъртта на Д. П. Д. – син на С. И. Ц.-Д. и П. А. Д.. По отношение на С. И. е налице приключило наказателно производство в рамките на което наследниците на Д. са предявили граждански искове – обезщетения за неимуществени вреди, произтекли от смъртта на техния син и наследодател. Тези искове са били уважени за по 35000 лв. за всеки от наследниците. Безспорно е, че след приключването на наказателното производство, С. и П. Д. са сключили споразумение със застрахователя на виновния водач ЗАД”Б. В. И Груп”, приемайки да бъдат обезщетени със по 20000 лв. за всеки един от тях. Независимо от това, инициирали са изпълнително производство срещу делинквента С. И. за присъденото в наказателното производство обезщетение. В рамките на изпълнителното производство, след като са приспаднати сумите, заплатени от застрахователя, за остатъка по задължението, ведно с лихви и разноски, С. И. е сключил споразумение с взискателите и е заплатил по 26174 лв. (главница + обезщетение за забава) на всеки от тях или общо 52348 лв.

Предмет на настоящето производство е искът на И. за възстановяване от застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил ЗАД”Б. В. И Груп” на сумата, платена от него за обезщетяване на наследниците на Д. Д..

Първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен, доколкото негов предмет е възстановяването от ЗАД”Б. В. И Груп” на сума, недължимо платена от С. И.. Мотивирал се е с това, че сключвайки споразумение със застрахователя, С. и П. Д. са били удовлетворени, поради което плащането от делинквента е било недължимо. Въззивният съд е приел обратната теза, а именно, че сключеното между застрахователя и увредените лица споразумение, не е обвързващо за делинквента, поради което предпоставката на чл. 229 КЗ е налице.

След образуването на касационното производство по жалбата на застрахователя, в ОСГТК на ВКС е инициирано тълкувателно производство обуславящо отговора на поставения от касатора правен въпрос.

С Решение № 1/30.01.2017 год. по тълк. д.№ 1/2016 год. на ОСГТК, Върховният касационен съд е приел, че пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. В случай, че делинквентът е заплатил сума над споразумението ( в случая – сумата по уважените граждански искове в наказателното производство), без да се позове на изчерпване/преклудиране на правата на пострадалите лица с факта на постигане на споразумение, това плащане се счита недължимо спрямо застрахователя му по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

От това следва, че въззивното решение е неправилно в частта с която искът е приет за основателен и то следва да бъде касирано и настоящата инстанция се произнесе по съществото на спора, като отхвърли предявеният иск в тази му част, ведно с присъдените лихви и разноски.

С оглед изхода на спора, на касатора ще следва да бъдат присъдени разноски 1286 лв. за трите съдебни инстанции, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК – юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 8 ГПК в общ размер на 300 лв. и за заплатена държавна такса в размер на 986 лв.

Поради изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на ЗАД”Б. В. И Груп” Решение № 1022 от 19.05.2015 год. по гр. д.№ 92/2013 год. на Софийски апелативен съд в частта с която е отменено Решение № 1413 от 02.03.2012 год. по гр. д.№ 10199/2009 год. на Софийски градски съд и е уважен за сумата 31113.72 лв. предявеният от С. С. И. иск с правно основание чл. 229 КЗ отм., ведно с обезщетение за забава и разноски, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. С. И. с ЕГН-[ЕГН] срещу ЗАД”Б. В. И Груп” с ЕИК-000694286 иск с правно основание чл. 229 КЗ отм. за сумата 31113.72 лв.

ОСЪЖДА С. С. И. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на ЗАД”Б. В. И Груп” с ЕИК-000694286 сумата 1286 лв., представляваща направени по делото разноски за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.