Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на десети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Г. ЧЛЕНОВЕ:Д. А. В. П. при секретар М. А. и с участието
на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от председателяД. Г. по адм. дело № 10981/2021
Производството е по реда на чл. 216 от Закона за обществените поръчки, във връзка с чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Трудово-производителна кооперация на инвалидите/ТПКИ/ Н. Ц. ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Ямбол, ул. Ормана № 68, представлявано от председателя на Управителния съвет Н. С., подадена чрез упълномощен адв. Л. Г., против решение № 964 от 14.10.2021 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-626/2021 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на обжалваното решение. Според касационния жалбоподател в настоящото и в предходното производство пред КЗК тенденциозно му е отказано назначаването на техническа експертиза, която да се произнесе по отношение на съответствието на офертата му спрямо условията на процедурата. Касаторът твърди, че КЗК на практика е отказала да разгледа по същество фактите и обстоятелствата по случая и е направила погрешен извод, че контролът за законосъобразност при повторното разглеждане на преписката ще включва само проверка дали са изпълнени указанията след постановяването на отменителното решение на ВАС. Позовава се на решение на Конституционния съд и сочи, че в производството пред КЗК са били нарушени съдопроизводствените правила, а административният акт на възложителя не би могъл да се определи като съответен на целта на закона. Счита, че ключов в случая е въпросът дали следва КЗК да спазва принципите на справедливост и пропорционалност и настоява ВАС да се произнесе по него. Прави искане за сезиране на Съда на ЕС по реда на чл. 234, б. б от Договора за функционирането на ЕС с преюдициално запитване относно възможността ВАС да се произнася като касационна инстанция по спорове при наличие на специфични технически изисквания, които предполагат специални знания, относно които КЗК не е представила доказателства, че е ползвала техническа експертиза. Изразява становище, че органът по преразглеждането не се е произнесъл по цитирани в жалбата до нея и относими към производството решения на СЕС. Претендира отмяна на обжалваното решение и на процесния акт на възложителя, като незаконосъобразно постановени. Заявява искане за присъждане на спорените по делото разноски и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на другите страни.
Ответникът - директорът на Д. У. на собствеността и социални дейности - Министерство на вътрешните работи (ДУССД на МВР), с административен адрес в гр. София, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт И. В., който с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за оставяне жалбата без уважение като неоснователна и недоказана. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото са били изпълнени са указанията, дадени в решение № 5876/21 г. по адм. д. № 3028/2021 г. по описа на четвърто отделение на ВАС, а спорът за законосъобразността на акта на възложителя е решен от касационната инстанция и има сила на пресъдено нещо. Според участващия по делото прокурор, обосновано КЗК е приела за ирелевантни за настоящия спор твърденията на жалбоподателя за еквивалентност или идентичност на стандартите EN ISO 6330:2015 с БДС EN ISO 6330:2012, както и липсата на вписване в сертификата за акредитация на АИЛ, издала оспорените протоколи, по характеристиката „устойчивост на деламинация“. Сочи, че тези обстоятелства не могат да бъдат преценявани по същество от възложителя и КЗК, защото вече са разгледани от ВАС.
Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на ТПКИ Н. Ц. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - предявена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 216, ал. 1 ЗОП.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 964 от 14.10.2021 г. е оставена без уважение жалба с вх. № ВХР-1406/30.07.2021 г. от ТПКИ Н. Ц. срещу решение № 5785 опр-106/21.07.2021 г. на директора на ДУССД към Министерство на вътрешните работи (МВР) за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка, чрез сключване на рамково споразумение, с предмет: Доставка на полицейски униформи - канадки /шуби/ всесезонни, открита с Решение № 5785 опр-103/12.06.2020 г. на възложителя; оставено е без уважение искането на жалбоподателя за възлагане на направените в хода на производството разноски; възложено е на ТПКИ Н. Ц. да заплати направените от възложителя в хода на производството пред КЗК разноски, в размер на 200 лв. (двеста) лева. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на нормите на чл. 215, ал. 2, т. 1 ЗОП и чл. 217, ал. 1 ЗОП и е приела, че при издаване на атакувания акт на възложителя не са допуснати противоречия със специалните приложими разпоредби на ЗОП и ППЗОП. Органът по преразглеждането е разгледал изложените в първоинстанционната жалба твърдения и оплаквания на оспорващата ТПКИ и ги е преценил като неоснователни. Извършил е подробен фактически и правен анализ на относимите обстоятелства и се е произнесъл по допустимите възражения на жалбоподателя, от които е извел заключение за потвърждаване оспореното решение на възложителя, като законосъобразно издадено в изпълнение и при съобразяване със задължителните указания, дадени на възложителя с влязлото в сила съдебно решение № 5876 от 17.05.2021 г., постановено по адм. дело №3028/2021 г. от Върховния административен съд.
Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, органът по преразглеждането е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото КЗК правилно е преценила, че атакуваният акт на възложителя е издаден след постановяване на решение № 5876 от 17.05.2021 г., постановено по адм. дело №3028/2021 г., с което тричленен състав на ВАС, четвърто отделение, е дал подробни задължителни указания и е върнал преписката на възложителя за упражняване на правомощията му регламентирани в разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗОП, за прекратяване на процедурата, поради това, че са подадени от всички участници неподходящи оферти по смисъла на § 2, т. 25 от ДР на ЗОП. С оглед на това решаващият съдебен състав намира, че оспореното пред КЗК решение на възложителя № 5785 опр-106/21.07.2021 г. има вторичен характер, поради което основният спорен въпрос между страните следва да е дали са изпълнени задължителните указания на съда, дадени в цитираното съдебно решение. По отношение твърденията на касатора, че КЗК е отказала да разгледа по същество фактите и обстоятелствата по случая, съдът счита, че са неоснователни. КЗК точно е констатирала, че обхватът на контрола за законосъобразност, в производството КЗК по повод обжалване на решение на възложителя, издадено след отмяна на предходно решение за класиране и избор на изпълнител и връщане на преписката със задължителни указания по процедурата за възлагане на обществена поръчка следва да бъде ограничен до проверка на изпълнението на задължителните указания на ВАС. Комисията обосновано е счела, че влязлото в сила съдебно решение на ВАС, с което спора за законосъобразността на акта е решен има сила на пресъдено нещо и възложителят е бил длъжен да спази задължителните указания на съдебното решение при издаване на новия акт за приключване на процедурата по възлагане на обществената поръчка, в случая да отстрани ТПКИ Н. Ц. и Краси стил 8 ЕООД от процедурата и да прекрати същата на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗОП. Правилна е тезата на КЗК, че обстоятелства, изложени в жалбата пред нея и възпроизведени в касационната жалба, които касаят твърдения за еквивалентност или идентичност на стандартите EN ISO 6330: 2015 с БДС EN ISO 6330: 2012, както и липсата на вписване в сертификата за акредитация на АИЛ, издала оспорените протоколи, по характеристиката устойчивост на деламинация не могат да бъдат преценявани по същество отново от възложителя и КЗК, тъй като вече са разгледани от ВАС и са решени със сила на пресъдено нещо. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са без правно основание оплакванията на касатора срещу изводите на Комисията относно обемът на проучването, което КЗК извършва при повторното разглеждане на преписката.
Неоснователно е и възражението на касатора срещу отказа на КЗК да бъде назначена и изслушана техническа експертиза. Съдът намира за правилни и обосновани съображенията, изложени в обжалваното решение във връзка с техническото предложение на жалбоподателя, тъй като точно е съобразено, че с влязлото в сила съдебно решение № 5876/21 г. по адм. д. № 3028/2021 г. тричленният касационен състав на ВАС вече е разгледал този въпрос, обсъдил го е и е преценил, че техническата оферта на ТПКИ Н. Ц. е неподходяща по смисъла на пар. 2, т. 25 от ДР на ЗОП. С оглед на това съдът намира за законосъобразни формираните от помощния орган на възложителя изводи за отстраняване на жалбоподателя от процесната възлагателна процедура и за нейното прекратяване, които са възпроизведени от възложителя при постановяване на атакувания акт, при стриктно спазване на задължителните указания на Върховния административен съд и които напълно съответстват на изводите, формирани в решаващите мотиви на касационния съдебен състав. Във връзка с твърдението на касационния жалбоподател за погрешно произнасяне от страна на КЗК без изслушване на техническа експертиза относно съответствието на техническото предложение на ТПКИ Н. Ц. с изискванията на възложителя, съдът счита, че не е налице нарушение, предвид обстоятелството, че по отношение на техническата оферта на касатора е налице предходно произнасяне на Върховния административен съд, което изцяло е съобразено от органа по преразглеждането при формирането на правните изводи относно отстраняването на горепосочения участник от процедурата по възлагане на обществената поръчка. Следва да се има предвид и характера на нормативните текстове на чл. 208, ал. 1 и ал. 3 ЗОП, които са диспозитивни и не задължават КЗК да допусне поисканата техническа експертиза, а такава се назначава от Комисията само при необходимост, когато КЗК прецени, че в случая са необходими експертни знания по съответния въпрос. Единственото изключение е хипотезата, в която с касационно съдебно решение са дадени указания на първата инстанция за изслушване на експертиза, тогава за Комисията възниква задължение за изпълнение на това указание и за допускане на експертно становище. В настоящия случай обаче в цитираното съдебно решение по адм. д. № 3028/2021г. тричленният касационен състав не е дал указание за назначаване на експертиза, а напротив - решил е този въпрос със сила на пресъдено нещо, поради което по отношение на КЗК не е имало такова задължение и съответно не е допуснато релевираното от касатора процесуално нарушение.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до СЕС относно възможността и компетентността на органа по преразглеждането да се произнася по съответствието с техническите изисквания, който предполагат специални знания, без да представи доказателства, че е ползвал техническа експертиза. Съдът счита, че така формулирано преюдициалното запитване, което жалбоподателят иска да бъде отправено до Съда на ЕС, не обуславя необходимост от тълкуване на правна норма. В случая касаторът се е позова на чл. 234, б. б ДФЕС, но визираният текст е от ДЕО, а съответстващият му нормативен текст от ДФЕС е чл. 267, б. б . Следва да се има предвид, че в конкретната хипотеза ползването на специални знания от КЗК и от ВАС като касационна инстанция са неотносими към настоящия правен спор, тъй като той е предшестван от влязлото в сила съдебно решение № 5876/21 г. по адм. д. № 3028/2021 г. на ВАС, поради което нито в производството пред органа по преразглеждането, нито в касационния процес същият въпрос относно съответствието на техническото предложение на жалбоподателя с изискванията на ЗОП и на възложителя, би могъл да бъде пререшен отново по различен начин. За пълнота на изложението следва да де отрази, че преценката дали искането за тълкуване на норми от общностното законодателство е от значение за правилното решаване на спора, принадлежи на съда. За да възникне необходимост, респективно - националната юрисдикция за да бъде длъжна да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване, когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба. Такова задължение обаче не съществува, а и запитването е недопустимо за разглеждане от СЕС, когато разпоредбата от правото на ЕС вече е била тълкувана /така и в Решение на СЕС от 1963, Da Costa en Schaake, № 28-30/62/ или, когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение /теорията на ясния акт - Решение на СЕС от 1982 по делото C.I.L.F.I.T., № 283/81/. Както сам отбелязва СЕС в информационната си бележка, обобщен анализ на процедурния регламент на СЕС и практиката на общностната юрисдикция във връзка с производствата по преюдициални запитвания, юрисдикциите, особено в случаи, в които считат, че практиката на Съда дава достатъчно яснота, могат да вземат сами решение за правилното тълкуване на правото на Съюза и за неговото прилагане към установената от тях фактическа обстановка. Горното следва и от факта, че националният съдия е общностен съдия и съюзното право за него е приложимо материално право. От друга страна, съгласно т. 11 от Препоръките на СЕС към националните юрисдикции, във връзка с отправяне на преюдициално запитване, същото следва да е необходимо, за да може националната юрисдикция да разреши спора, с който е сезирана, като искането следва да е свързано с предмета на спора, с който съдът е сезиран. С оглед на това в случая не е налице необходимост, а оттам и предпоставки за сезиране на СЕС, защото по реда на чл. 267 ДФЕС, СЕС има правомощие само да тълкува ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, а така формулирани, въпросите на касатора по своята същност не представляват искане за тълкуване на разпоредбите на правото на Европейския съюз, а искане СЕС да отговори на правни въпроси, съобразно конкретните факти на спора по настоящото дело. Освен това, за да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице възникнало съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правотношението, обект на съдебен контрол, а в случая отговорите на поставените въпроси не са необходими за приложение към конкретното правоотношение по настоящото производство, а и СЕС има правомощие само да тълкува /ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза/, без да може да дава насоки за приложение на националното законодателство, каквото по същесво е искането на касатора. Ето защо и преюдициалното тълкуване не е необходимо.
В касационната жалба се съдържат и подробни възражения, възпроизвеждащи първоначалните оплаквания на жалбоподателя, че еквивалентността между двата стандарта(EN ISO 6330: 2015 и БДС EN ISO 6330: 2012) е обективно видна и че представлява общоизвестен факт. Съдът счита, че в случая КЗК правилно е приела, че тези стандартите не може да се преценяват отново по същество, защото те вече са разгледани от ВАС с горепосоченото решение и същият вече е разрешил спорните въпроси.
По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, което налага оставяне в сила оспорения акт на КЗК.
С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника - възложител на обществената поръчка своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 200 лева, който размер е определен съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
На основание на горното и на чл. 216 ЗОП във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 964 от 14.10.2021 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-626/2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Трудово-производителна кооперация на инвалидите Н. Ц. ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Ямбол, ул. Ормана № 68, представлявано от председателя на Управителния съвет Н. С., за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Е. С.
ОСЪЖДА ТПКИ Н. Ц. ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Ямбол, ул. Ормана № 68, представлявано от председателя на Управителния съвет Н. С., да заплати на Министерство на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Гърбатова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Добринка Андреева
/п/ Владимир Първанов