Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Директорът на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, [населено място] обжалва решение № 1161от 09.06.2015г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. дело № 564/2014г., с което е отменен ревизионен акт № 091303038 от 28.10.2013г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 84/21.01.2014г. при обжалването по административен ред.

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на решението. Касаторът счита, че съдът се е произнесъл свръхпетитум, по отношение на задължения за ДЗПО за 2010г. за сумата над 554.30 лева до 959.20 лева и съответните лихви в размер над 275.27 лева до 447.64 лева, в която част ревизионният акт е изменен с решение № 84/21.01.2014г. на директора на дирекция ОДОП [населено място] - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК.

По отношение отмяната на ревизионния акт в останалата част, в касационната жалба се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Конкретните оплаквания са за неправилна преценка от съда на доказателствата по делото и включване на сумата от 5000 лева в разполагаемите парични средства за 2006 година и половината от 45 000 лева в разполагаемите парични средства за 2010г. Твърди, че Н. К. не е разпитван по делото като свидетел, а по друго дело, но въпреки това съдът е обсъждал гласни доказателства.

Оспорва изводите на съда относно формирането на недостига на годишна база. Счита, че събирането на всички приходи и всички разходи за годината и съпоставянето им на годишна база е незаконосъобразно.

Искането е за обезсилване на решението в частта на отменените задължения за ДЗПО за 2010г. за сумата над 554.30 лева...