Р Е Ш Е Н И Е

№ 580

София, 14 ноември 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Цонева

ЧЛЕНОВЕ: Невена Грозева

Даниел Луков

при участието на секретар Н. П. и в присъствието на прокурора от ВКП М. К., като изслуша докладваното от съдията Д. Л. наказателно дело № 701/2024 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Б. Ч. срещу въззивно решение № 62 от 06.03.2024г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1369/2023г. по описа на същия съд.

В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Претендират се нарушения на материалния закон, тъй като не е бил приложен закона, който е следвало да се приложи в резултат на установената по делото фактическа обстановка, както и неправилно доверяване на показанията на св. Е. относно целта за разпространение на наркотичните вещества от подсъдимия. Явната несправедливост на наложеното наказание се заявява като резултат от неправилното приложение на материалния закон, тъй като се касаело до престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК. Иска се изменение на въззивното решение и налагане на по-леко наказание на подсъдимия.

В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбата се поддържа по заявените съображения, като основно се акцентира върху искането за преквалифициране на деянието и респективно налагане на по-леко наказание. Подсъдимият взема участие в разглеждането на делото пред касационната инстанция, като се присъединява към заявеното от защитника му.

Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна и намира, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 127/05.09.2023г., постановена по н. о.х. д. № 220/2022г. СГС е признал подсъдимия В. В. за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК и съгласно чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, както и на глоба в размер на 7 000лв.

Приложил е и разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, като е постановил подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим и наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от три години, наложено му по нохд № 1646/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

По отношение на В. е бил приложен и чл. 59, ал. 1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият Б. Ч. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание от три години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 7000лв.

Приложена е и разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, като е постановено подсъдимият Ч. да изтърпи при първоначален общ режим и наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, наложено му по нохд № 2544/2020 г. по описа на СГС.

По отношение на Ч. е бил приложен и чл. 59, ал. 1 от НК.

Съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

По въззивни жалби на подсъдимите, с въззивно решение № 62 от 06.03.2024г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1369/2023г. по описа на същия съд, присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба от защитника на подсъдимия Ч. е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

В съдебният си акт Апелативен съд – София е направил пълен, акуратен и цялостен анализ на доказателствата, релевантни към предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Въззивната инстанция, като втора инстанция по фактите и правото, е постановила решение по съществото на делото, което съдържа фактическите обстоятелства, приети за установени, анализ на доказателствата, въз основа на които са изяснени фактите, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. Мотивите към съдебния акт са ясни, пълни и непротиворечиви и разкриват начина, по който съдът е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение.

Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото в съответствие с принципните положения на чл. 13 и чл. 14 от НПК. В тази връзка следва да се каже, че суверенно право на съда по фактите е да прецени на кои от доказателствените източници следва да даде вяра, стига да се аргументира защо, което в случая е направено, включително и по отношение на заявеното в показанията на св. Е.. С жалбата не се претендира неправилен анализ или превратно тълкуване на нейните показания, а се иска тяхното изключване от доказателствената съвкуност като противоречащи на заявеното от подсъдимия Ч., че намерените наркотични вещества са за негова лична употреба. По същество по този начин се претендира необоснованост на постановения съдебен акт, което не е касационно основание и не подлежи на контрол от ВКС. Апелативният съд ясно и проследимо за страните по делото и за ВКС е отразил в решението си възприетите основни фактически положения, очертаващи обективната и субективна съставомерност на извършеното от подсъдимия Ч. деяние по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК. Същите са изведени на базата на правилно и коректно анализиран доказателствен материал и не съдържат противоречия в себе си.

Затова и доводите относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в даването на кредит на доверие на показанията на св. Е. вместо на казаното от подсъдимия, не могат да бъдат споделени, а и същите визират необоснованост на съдебния акт.

Основното искане, изводимо от касационната жалба и от заявеното в съдебно заседание пред ВКС, касае желанието на касаторите да постигнат преквалифициране на осъщественото престъпление от подсъдимия Ч. от такова по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК в такова по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и оттам намаляване на размера на наложеното му наказание, понеже при тази квалификация наказанието се явява явно несправедливо. Като допълнителен аргумент към така заявеното касационно основание се сочи и това, че подсъдимият следвало на основание чл. 68, ал. 1 от НК да търпи отделно и наказание лишаване от свобода по друга присъда.

Искането не може да бъде удовлетворено.

АС - София е отговорил на това искане за преквалифициране на извършеното от подсъдимия деяние, правено и пред него, по начин, който напълно се споделя и от ВКС. Съдът е основал своя извод на база кредитираните с основание показания на св. Е., както и на извършеното в дома на подсъдимия Ч. претърсване и изземване на 28.10.2020г., в хода на което са били открити обособени 10 обекта марихуана (коноп) с общо тегло 5,33 грама, 15 обособени обекта с амфетамин с общо тегло 20,14 грама, както и електронна везна. Намерените и иззети от подсъдимия Ч. наркотични вещества, с оглед на техния вид, количество и начин на съхранение, обособени в 25 отделни обекта, както и наличието на електронна везна в неговия дом, съпоставено със заявеното и от св. Е., че подсъдимият Ч. се занимава с разпространение на наркотични вещества, правилно е било преценено от инстанциите по фактите като даващо основание да се приеме, че този подсъдим не е държал наркотичните вещества за своя лична употреба, а това е било с цел разпространение. Поради това и ВКС намира, че при правилно установените по делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа, материалният закон е бил приложен правилно.

Контролираните съдилища не са подценили наличните по делото смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства като неговото признание на вината и добросъвестното му процесуално поведение, нито пък са надценили значението на правилно отчетените отегчаващи неговата отговорност обстоятелства-обремененото му съдебно минало, извършването на престъплението в изпитателния срок на предходно осъждане, стремежът му към придобиване на доходи от престъпна дейност-търговия с наркотици, високата степен на обществена опасност на дееца, изводима от липсата на постигнат превъзпитателен ефект от предишните му осъждания. Допълнително ВКС намира за нужно да отбележи и обстоятелството, че деянието, за което подсъдимият Ч. е бил изправен на съд, е осъществено от него само две седмици след влизане в сила на предходна присъда отново за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. Ето защо проява на каквото и да било допълнително снизхождение по отношение на него би влязло в колизия с целите на наказанието по чл. 36 от НК, свързани конкретно с ценността на защитаваните обществени отношения относно здравето на гражданите, както и необходимостта от засилване на генералната превенция предвид широкото разпространение на този вид престъпност.

Предвид изложеното и на осн. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 62 от 06.03.2024г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1369/2023г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: