Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от А. Тарахел срещу решение № 1490 от 02.03.2020 г. постановено по адм. дело № 4060 по описа за 2019 г. на Административен съд София град.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалния закон. Изложени са подробни съображения в подкрепа на жалбата. Предвид изложеното, се прави искане съдебния акт да бъде отменен и да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважена жалбата, като бъде отменен оспорения акт. Претендира разноски.

Ответникът, директорът на Дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез гл. юрк.. М, оспорва касационната жалба по подробно развити съображения в писмена защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е не основателна:

Производството пред АССГ е образувано по жалба на А. Тарахел, [гражданство], срещу Заповед № 5364з-726/29.03.2019г. на директора на Дирекция „Миграция“ при МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8, изр. трето от ЗЧРБ е продължено принудителното настаняване на лицето в СДВНЧ – [населено място] с 6 месеца, считано от 29.03.2019г. до отпадане на пречките по изпълнение на наложената ПАМ, но не по - късно от 29.09.2019г.

За да постанови решението си съдът е изяснил релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е...