Образувано е по жалба на Областен управител на О. С. против решение № 659/20.11.2008 г., постановено по адм. дело № 606/2008 г. от Административен съд – София област (АССо), с което е отхвърлено оспорването му със заповед № ОА-229 от 18.06.2008 г. на решение № 347 на Общински съвет (ОбС) Самоков, прието с протокол № 9 на проведено заседание на 29.05.2008 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно – постановено в
Ответникът, редовно призован не взема становище по жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд – Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на решение № 347 на ОбС Самоков, прието с протокол № 9 от проведено заседание на 29.05.2008 г. С посоченото решение ОбС Самоков на основание чл. 21 ал. 1 т. 8 Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 19 ал. 1 и ал. 3 Закона за горите (ЗГ) и протокол № 12 от заседание на постоянната комисия по „Законност, обществен ред и разпореждане с общинско имущество” при ОбС Самоков е определил цена за изключване от горски фонд на поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 65231.918.241 по кадастралната карта на гр. С. с площ 10, 523 дка равна на 245 598 лв. Посочената цена е определена с доклад за оценка, изготвен от лицензиран оценител, като в решението е прието и таксата горски фонд да бъде за сметка на молителя. При извършената служебно проверка за законосъобразност на оспорения пред него административен акт първоинстанционният съд е установил, че с решение № 1971, прието по протокол № 51/26.04.2007 г. е извършено съгласуване на представения ПУП - изменение на ПРЗ на к. к. „Боровец”, кв. 28 на имот 65231.918.188 по кадастралната карта на землището на Самоков и на основание чл. 14А, ал. 2 ЗГ ОбС-Самоков е дал съгласие за изключване от горския фонд на част от този имот, обособен съгласно представения ПУП с нов идентификатор № 65231.918.241. След влизане в сила на ПУП новообразуваният имот е актуван като частна общинска собственост с начин на трайно ползване – горски имот. С протокол от 10.05.2008 г. състав на Регионалната комисия по оценка на земи и гори от горския фонд при РУГ София е приела представения от О. С. оценителен доклад, изготвен от правоспособен оценител, като протоколът е утвърден от Началника на РУГ. По повод молба от „ЕМХ-Пропъртис” ООД с вх. № 26.00-243/22.05.2008 г. ОбС Самоков с решение № 347/29.05.2009 г. е дал съгласие да бъде изключен от горски фонд ПИ № 65231.918.241 (част от имот № 65231.918.188) по кадастралната карта на гр. С. (к. к. Боровец) – общинска собственост, целият с площ 10, 523 дка за сума равна на 245 598 лв.
Първоинстанционният съд, след извършената служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219 ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд.
Правилно въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е прието, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон – имотът, предмет на акта е изключен от държавния горски фонд по реда предвиден в ЗГ, а оценката на същия е извършена при стриктно спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените от площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд. В съответствие с цитирания текст изработеният доклад за оценката е придружен от акт за приемане на извършената работа между възложителя на оценката и експерт - оценителя е предоставен на възложителя за разглеждане и е вписан в регистър от комисията по оценката. Последната е разгледала доклада, за което е съставен протокол, който от своя страна е надлежно утвърден от Началника на Регионалното управление по горите - София, след което в съответствие с чл. 40 ал. 5 от цитираната Наредба комисията по оценката е издала удостоверение за оценката. Последното, както и утвърдения протокол са връчени на възложителя и експерт–оценителя. След издаване на посоченото удостоверение ОбС Самоков на свое заседание на 29.05.2008 г. е приел решение № 347.
От така установеното следва, че наведеният довод в касационната жалба за нарушение по чл. 40 от цитираната Наредба е неоснователен.
По отношение на оплакването направено в касационната жалба прекомерния размер на присъдените разноски по делото съдът намира, че същото е неоснователно. Пред първоинстанционния съд не е направено искане за редуциране на размера на дължимите разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, при което с оглед изхода на делото съдът е присъдил такива в пълен размер в съответствие с чл. 143 ал. 4 АПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата изисква размерът да бъде справедлив и обоснован и да не бъде по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер за съответния вид работа. В конкретния случай размерът на адвокатския хонорар определен при спазване на чл. 8 във вр. с чл. 7 ал. 1 т. 4 и § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 - в случаите по чл. 78 ал. 5 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. Предвид цитираната нормативна уредба трикратния размер в случая възлиза на 450лв., при което следва че така присъденото възнаграждение за един адвокат е размер по-нисък от минимално определения.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 659 от 20.11.2008 г., постановено по адм. дело № 606/2008 г. по описа на Административен съд София област. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ И. С. И.С.