Р Е Ш Е Н И Е

№ 237

гр. София, 11.05.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Т

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ж. Н

2. Т. С

при секретаря …… Ил. Рангелова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Иванов …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж.Н ……………………………………… наказателно дело № 1037 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимата О. Б. И. и жалба на частните обвинители чрез техните повереници против присъда № 13 от 21.06.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1637/2018 г.

В жалбата са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, които се подкрепят със съображенията, че съдът е постановил присъда при неизяснена фактическа обстановка относно мястото на удара между автомобила, управляван от подсъдимата и пешеходеца; не е обсъдил доводи, наведени в пледоарията на защитника; неправилно е оценявал свидетелски показания (св. Д.); допуснал е противоречие с доказателствения материал по делото – с показанията на св. Х. и св. Г., които посочили мястото на спиране на автомобила (преди кръстовището) след настъпилия удар и с обясненията на подсъдимата за преместване на моторното превозно средство от нея; съдът е определил мястото на удара въз основа на свидетелските показания, като е пропуснал детайлно да разгледа автотехническите експертизи; приел е наличието на пътна маркировка, обозначаваща пешеходна пътека, стъпвайки на приложени по делото снимки; не е изложил аргументи оказана ли е била помощ от подсъдимата на пострадалия Г. и защо деянието не е квалифицирано по...