Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А. А. Ч. и Е. В. Ч., гр. Г., ул. „Свищовска“ №61, вх. „Б“, ап. 10 срещу решение №5248 от 18.11.2011г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №7331/2010г.
С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Чиликови срещу решение №131 от 29.04.2010г. на председателя на Патентно ведомство на Р. Б., в частта, с която е обявена частична недействителност на патент за полезен модел №432 „Паста за зъби с растителен екстракт“ и ги осъдил да заплатят разноски по делото.
Касационните жалбоподатели считат обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на твърденията си сочат, че поддържат изложените от тях аргументи в административното производство и в жалбата пред Административен съд, София град, за липса на основание обявяване на частична недействителност на патента, за незаконосъобразно конституиране на „Ветпром“ АД, за неуважаване на множеството искания за доказателства, за нищожност на решение №131. Обжалват решението и в частта за разноските. Молят съда да отмени обжалваното съдебно решение и решение №131 или обяви последното за нищожно. В представена по делото в деня на съдебното заседание писмена молба правят доказателствени искания: за изискване на писмени доказателства от Патентно ведомство, за назначаване на съдебна експертиза, за изискване на доказателства от заинтересованата страна „Ветпром“ АД. Представят копия от печатни произведения, от електронна страница и писмо изх. №1928 от 29.12.1996г. на „Ветпром“ АД. В представена по делото след приключване на устните състезания молба – входирана на 08.10.2012г., правят искане за отмяна на хода на делото по същество поради неправилно конституиране на С. Ч. и на „Ветпром“ АД като ответници, като излагат мотиви за това си твърдение. Отново правят доказателствени искания и молят съда да прекрати съдебното производство, тъй като процесният патент е прекратил действието си.
Ответникът по касационната жалба – председателят на Патентно ведомство, счита същата за неоснователна, тъй като обжалваното съдебно решение е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер, по-висок от минималния, с оглед на процесуалното поведение на касаторите. Ответникът се представлява от юрисконсулт М. Ш..
Ответникът по касационната жалба – С. Ч., не взема становище.
Ответникът по касационната жалба – „Ветпром“ АД, не взема становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с доказателствата по делото.
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежни страни, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:
1. А. А. Ч., Е. В. Ч. и С. А. Ч. били собственици на патент за полезен модел №432, с приоритет от 03.07.1997г., издаден по заявка рег. №101740 „Паста за зъби с растителен екстракт“, и срок на действие – 03.07.2007г.
2. На 19.01.2006г. „Ветпром“ АД, чрез представителя на дружеството по индустриална собственост М. Х., подало молба за обявяване патент за полезен модел №432 за недействителен на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от Закона за патентите (сега Закона за патентите и регистрацията на полезните модели – ЗПРПМ).
3. По молбата било образувано административно производство. Назначен бил специализиран състав на отдел „Спорове“, който провел производство, в хода на което патентоприжетелите били уведомявани за искането, за възможността да ангажират доказателства и за заседанието на състава чрез обявления поради неполучаване от тях на писмата с обратна разписка, въпреки комуникацията с ведомството по повод на същия полезен модел.
4. В хода на административното производство, със заявления съответно от 10.03.2006г., 16.05.2006г. и 29.12.2006г. тримата патентопритежатели направили отказ от права по отношение на патента, поради което и с оглед на чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ полезният модел прекратил действието си на 29.12.2006г.
5. Специализирания състав постановил решение - утвърдено от председателя на Патентното ведомство с решение №131 от 29.04.2010г., с което била обявена частична недействителност на патент за полезен модел №432 „Паста за зъби с растителен екстракт“ по отношение на претенцията, отнасяща се до алтернативата паста за зъби, която съдържа: свързващо вещество, абразив, консервант, подсладител, влагозадържащ продукт, ПАВ, структурообразуващ агент, ароматична композиция, вода и екстракт от
Hipericum perforatum, който е полиетиленгликолов в концентрация от 0, 50 до 10% или пропиленгликолов, в концентрация от 3, 01 до 10%.
6. Решението е съобщено на А. Ч. на 31.05.2010г. По делото няма доказателства кога решенето е съобщено на Е. Ч. и на С. Ч.. По делото от А. Ч. е представено пълномощно вх. №70-00-240 от 27.06.2007г., с което С. Ч. го упълномощава да го представлява пред Патентно ведомство и съдебните власти относно патент №432, л. 428 от делото.
7. В хода на съдебното производство – на 21.02.2011г., по делото е постъпила молба от С. А. Ч., с която заявява, че се присъединява към жалбата на Алекси и Е. Ч. и счита същата за основателна. Като адрес за призоваване посочва адреса на А. Ч..
8. В хода на съдебното производство с молби от 03.02.2011г., 13.04.2011г., 02.06.2011г., 05.07.2011г. и 19.10.2011г., подавани по факса в деня преди съдебните заседания, касаторите поискали:
а) заличаването на „Ветпром“ АД като страна по делото, тъй като искането за отмяна на патента било подадено от М. Х.;
б) Патентно ведомство да представи: първичен документ за заплащане на държавна такса по искането за отмяна на патента; граждански договор от 20.01.1993г.; пълномощно от 27.06.2007г.; трудовите договори и длъжностните характеристики на лицата, включени в специализирания състав; Наредбата за споровете; доказателства за участие на членовете на специализирания състава в мероприятия на „Алианс за интелектуална собственост в областта на фармацията, химията и биологията“ и/или на Националната асоциация по интелектуална собственост“; веществени доказателства – пасти за зъби, с които е разполагало по време на административното производство;
в) оспорили протоколите, с които са удостоверени направените обявления;
г) заинтересованата страна „Ветпром“ АД да представи: доказателства кога и къде са публикувани всички представени по делото технически спецификации, технологични инструкции, рецепти и материално-разходни документи; данни за броя и производителността на инсталираните във „Ветпром“ АД мощности за производство на пасти за зъби; всички складови документи и първични счетоводни документи за продажба на процесните пасти за зъби; всички разновидности на опаковки и мостри на процесните пасти за зъби, съдържащи съответните маркировки и нормативно изисквани данни, както и дружеството да декларира член ли е на „Алианс за интелектуална собственост в областта на фармацията, химията и биологията“;
д) оспорили истинността на всички представени от „Ветпром“ АД писмени доказателства;
е) посочили, след указание от съда, че евентуална съдебна експертиза би дала заключение въз основа на доказателствата по делото, които изцяло са оспорени от тях, поради което се явява излишна и е въпрос на преценка на съда, ако все пак я допусне, то тя да установи обема – в натура и в лева, на произведените и продадените през релевантния период пасти за зъби от „Ветпром“ АД. 9. Патентно ведомство представило:
а) в цялост гражданския договор от 20.01.1993г. между „Ветрпом“ АД и лицето, поело задължението да разработи и внедри технологичен продукт „Технологичен вариант на паста за зъби „Флорамент”;
б) доказателства за платена държавна такса от „Ветпром” АД.
10. Съдът, с нарочни определения от 03.02.2011г., 02.06.2011г., 07.06.2011г.
а) оставил без уважение искането за заличаване на „Ветпром“ АД като страна в съдебното производство, тъй като именно това дружество е подало искането за отмяна на патента чрез представителя си М. Х.;
б) указал на жалбоподателите, че доказателствената тежест за установяването на положителните факти е тяхна, за което е допустимо и изслушването на съдебна експертиза като им дал срок да направят искане и формулират задачи и им указал, че при неизпълнение на указанията ще реши спора в съответствие с доказателствата по делото;
в) оставил без уважение доказателствените искания посочени по-горе в т. 8 като неотносими, тъй като става въпрос за нормативни актове, за веществени доказателства, за доказване на професионалната компетентност на експертите в Патентно ведомство, за немотивирано оспорване на писмени доказателства, както и не назначил съдебна експертиза с оглед становището на жалбоподателите.
Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, в т. ч. при спазване правата на жалбоподателите. Приел, че актът е и в съответствие с материалния закон, тъй като от доказателствата по делото е безспорно, че паста за зъби с процесния състав е част от състоянието на техниката по смисъла на чл. 8, ал. 2 ЗПРПМ, като са установени датата, мястото, формата, състава, начина на използване. С оглед на това и поради факта, че жалбоподателите не са провели до край доказването на твърденията си въпреки предоставената им възможност съдът направил извод за законосъобразност на оспореното решение №131.
Този извод на съда е правилен.
Правото на касационно обжалване е средство за защита правата на участващите в съдебното производство страни срещу порочни съдебни решения. Т.е. предмет на проверка е не съществуването на спорното материално право –
обявената частична недействителност на патент за полезен модел №432, а законосъобразността на първоинстанционното съдебно решение. Именно поради това в касационното производство не се събират нови доказателства относно спорното материално право – чл. 219 и 220 АПК. С оглед на това всички искания на касаторите за събиране на нови доказателства са недопустими и съдът с определението си от 01.10.2012г. ги остави без уважение. Настоящото повторно обсъждане на доказателствените искания съдът прави само с оглед на направеното от касаторите, след приключване на устните състезания, искане за отмяна на определението за даване ход на делото по същество и възобновяване на съдебното дирене с цел събиране на доказателства относно законосъобразността на оспореното решение №131 на Патентно ведомство.
Наред с това, съгласно изричната разпоредба на чл. 218, ал. 1 АПК, в касационното производство съдът обсъждат само посочените в жалбата пороци на решението. В касационната жалба касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Като доводи в подкрепа на тези твърдения сочат единствено, че поддържат всички свои аргументи изложени в административното и в първоинстанционното съдебно производство. Но както бе посочено по-горе предмет на касационната проверка са пороци на първоинстанционното съдебно решение, които няма как да бъдат изложени в хода на административното производство или на самото първоинстанционно съдебно производство. От изключително декларативната касационна жалба касационната инстанция прави извод, че фактически касаторите твърдят, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неправилно конституиране на страните и неуважаване на множеството им доказателствени искания, че противоречи на материалния закон, тъй като „липсват данни за реално производство на пасти, предмет на процесния патент“, както и че обжалваното решение №131 е недопустимо, поради което съдът е следвало да прогласи нищожността му.
Преди да обсъди касационните твърдения и доводи на касаторите съдът следва да вземе отношение по твърдението в молбата им от 08.10.2012г. за неправилно конституиране на страните в касационното производство.
По твърдението за неправилно конституиране на С. Ч.:
Касаторите твърдят, че С. Ч. не е следвало да бъде конституиран като ответник в касационното производство, тъй като се бил присъединил към жалбата им срещу административния акт - решение №131. Видно от представеното от самия касатор А. Ч. пълномощно, той е пълномощник на С. Ч., който е негов брат и живее в чужбина. В пълномощното изрично е посочено, че С. Ч. упълномощава А. Ч. да го представлява пред Патентното ведомство и съдебните власти във връзка с патент №432. Пълномощното е от дата 28.05.2007г., заведено в Патентно ведомство на 27.06.207г. Съобщението за решение №131 е връчено на А. Ч. на 31.05.2010г. Вярно е, че на известието за доставяне, с което на А. Ч. е връчено съобщението за изготвеното решение и препис от самото решение е вписано само неговото име, но приложеното съобщение е адресирано до тримата патентопритежатели, т. е. и до С. Ч.. Наред с това в заявлението за издаване на патент, л. 321 от делото, именно А. Ч. и неговия адрес са посочени като лице и адрес за кореспонденция.
Горните два факта означават, че А. Ч. е получил съобщението за изготвеното решение на 31.05.2011г. и в качеството си на пълномощник на С. Ч.. От това следва, че срока за съдебно обжалване за С. Ч. е изтекъл на 31.08.2012г. Представената от него на 21.02.2011г. по делото молба, в която декларира, че се присъединява към жалбата на Алекси и Е. Ч. и тя е основателна, няма суспензивен ефект и не може да го направи жалбоподател, тъй като е подадена след изтичане на срока за обжалване, т. е. при погасено право на жалба. Единственото качество, в което С. Ч. може да участва в първоинстанционното съдебно производство е това на заинтересована страна, защото е бил патентопритежател и постановената от органа частична недействителност засяга и негови субективна права и интереси. Тъй като правилно С. Ч. е бил конституиран и участвал в първоинстанционното съдебно производство като заинтересована страна и не е подал касационна жалба, той може да участва в касационното производство единствено в качеството си на ответник по касационната жалба. Видно от изложеното твърденията на касаторите за неправилно конституиране на С. Ч. е неоснователно.
По твърдението за неправилно конституиране на „Ветпром“ АД:
Касаторите твърдят, че „Ветпром“ АД не следва да бъде страна в касационното производство. Следва да се посочи изрично, че в касационното производство „Ветпром“ АД има качеството на ответник, тъй като дружеството е било страна в първоинстанционното производство и не е подало касационна жалба. Страните, които са участвали в първоинстанционното производство са страни и в касационното производство като качеството, в което участват зависи от това дали са подали касационна жалба или не. С оглед на изложеното твърденията на касаторите за неправилно конституиране на „Ветпром“ АД в касационното производство също са неоснователни.
По твърденията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила:
По твърдението за неправилно конституиране на „Ветпром“ АД в първоинстанционното съдебно производство:
Едно от основните твърдения на касаторите, които касационната инстанция извежда от жалбата им, е свързано с конституирането на „Ветпром“ АД като страна в съдебното производство. Впрочем, това твърдение касаторите са поддържали и в хода на административното производство. И в двете производства те неотклонно твърдят, че искането за обявяване недействителност на патент №432 е подадено от М. Х., а не от „Ветпром“ АД и поради това именно той трябва да бъде страна в административното и съответно в съдебното производство. И административният орган, и първоинстанционният съд изрично са посочили в своите актове, че искането за обявяване на недействителност на патент №432 е направено от М. Х. в качеството му на патентен представител на „Ветпром“ АД, факт, който се удостоверява от приложеното по делото пълномощно, л. 192. Всички доводи на касаторите, свързани с представени от тях документи, издадени и от Патентно ведомство, в които е посочено, че искането е подадено от М. Х. не могат да обосноват различен извод. Впрочем, касаторите не са процесуални субституенти на „Ветпром“ АД, за да бранят негови права. Ако „Ветпром“ АД счита, че М. Х. е действал без представителна власт то има правото да защити правата си, но това не могат да правят касаторите.
По твърдението за неуважените от съда доказателствени искания:
Касаторите твърдят, че съдът неправилно не уважил множеството им доказателствени искания. Вярно е, че доказателствените искания на касаторите не са малко на брой. Вярно е също, че неотклонно, настойчиво и винаги точно ден преди съдебното заседание те са били поставяни от касаторите като всеки път са добавяли ново искане, което е налагало отлагането на делото. Но за установяване на релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства от значение е не количеството и настойчивостта на поставяне на доказателствените искания, а тяхната относимост към предмета на спора. Съдът не е длъжен и не нарушава съществени съдопроизводствени правила тогава, когато не събира неотносими към предмета на спора доказателства.
За установяването на какви факти са направени доказателствените искания на касаторите?
Касаторите поискали, съдът допуснал и административният орган представил доказателства за заплатена държавна такса по молбата за обявяване на недействителност на патент №432, както и в пълнота договора от 20.01.1993г. между „Ветпром“ АД и лицето, изпълнител по разработването и внедряването на технологичния продукт, за когото се твърди, че е част от състоянието на техниката по смисъла на чл. 8, ал. 2 ЗПРПМ. Тези две доказателства безспорно са относими към предмета на спора. Касаторите поискали представено от тях в Патентното ведомство пълномощно от С. Ч. на А. Ч., входирано във ведомството на 27.06.2007г. Вярно е, че това доказателство не е представено от административния орган, но то е представено от касаторите, поради което надлежно е приобщено към доказателствата по делото.
Касаторите поискали трудовите договори и длъжностните характеристики на лицата, включени в специализирания състав. Тези доказателства им били необходими, за да установят дали участниците в специализирания състав са експерти от отдел „Спорове“. Този факт безспорно е относим към законосъобразното провеждане на административното производство, тъй като чл. 55, ал. 1 ЗПРПМ сочи, че споровете се разглеждат в специализирани състави на отдела по спорове, назначени за случая от председателя на Патентното ведомство, като решенията по споровете по чл. 55, ал. 2 се вземат в състав от петима експерти, двама от които са юристи. Съдът не допуснал събирането на тези доказателства, но по делото са представени и четирите заповеди на председателя на Патентното ведомство, с които е определен състава на специализирания състав. От заповедите е видно, че членовете на състава, който е разгледал искането, са държавни експерти от отдел „Спорове“ като двама са юристи. По делото няма каквито и да било индиции, а и касаторите не са оспорили заповедите на председателя на Патентното ведомство за назначаване на специализирания състав, поради което няма основание съдът да не зачете материалната доказателствена сила на тези официални документи. Фактът, че членовете на състава са експерти от отдел „Спорове“ е виден и от протокола от заседанието на специализирания състав от 14.05.2009г., който също е официален свидетелстващ документ, тъй като е съставен от длъжностни лица в кръга на службата им. Видно от изложеното исканите от касаторите доказателства – трудови договори, длъжностни характеристики и други не са били необходими, тъй като факта, който са искали да установят чрез тях е бил надлежно доказан по делото.
Касаторите поискали доказателства дали членовете на специализирания състава са канени и участвали в мероприятия на „Алианс за интелектуална собственост в областта на фармацията, химията и биологията“ и/или на Национална асоциация по интелектуална собственост“ и/или „Съюза на изобретателите в България“, бил ли е изпълняващия длъжността председател на Патентното ведомство член на Алианса, както и участвало ли е „Ветпром“ АД в тези организации. Видно е, че исканите доказателства са неотносими към предмета на спора, поради което основателно съдът не допуснал събирането им. Безспорно е, че е важно държавните експерти, по смисъла на чл. 83, ал. 2 ЗПРПМ, в Патентно ведомство да изпълняват задълженията си при спазване на принципите по чл. 4, ал. 1 от Закона за държавния служител, но да се изискват декларации от тях дали и кога официално са посещавали мероприятия на браншови организации, имащи отношение към дейността на Патентното ведомство е ярък пример на използване на процесуални права за цели различни от предмета на делото. Ако касаторите са имали някакви основателни съмнения, подкрепени поне с индиции за някаква зависимост или обвързаност на членове на състава с „Ветпром“ АД е следвало ясно да мотивират твърденията си и да представят аргументите си за това. Идеята за потенциална възможна зависимост не е основание за събиране на исканите доказателства.
Касаторите оспорили приложените по делото протоколи за извършени обявления. Първо, не е ясно какво точно са оспорили – автентичността или верността. Въпреки дадените им указания те не са уточнили искането си. При наличие само на едно декларативно изявление за оспорване, без да се конкретизират обстоятелствата, въз основа на които съдът може да прецени допустимостта и относимостта на искането е безспорно, че искането ще бъде отклонено като неоснователно. Второ. В случая недопускането на оспорването е обосновано и с наличните по делото доказателства - представена е заповед на председателя на Патентното ведомство, която определя реда и длъжностното лице, което има право да удостоверява поставянето на обявленията. И трето, именно служителят, комуто председателят на Патентното ведомство изрично възложил тази функция удостоверил с подписа си поставянето на обявленията. Следователно при необоснованото искане и доказателствата по делото съдът правилно не удовлетворил доказателственото искане.
Касаторите поискали Патентно ведомство да представи Наредбата за разрешаване на спорове. Приложимите по делото нормативни актове не са доказателства, поради което съдът правилно неуважил искането.
Касаторите поискали „Ветпром“ АД да представи доказателствата, посочени по-горе в т. 8, б. „г“. Тези доказателства също са неотносими към предмета на спора, тъй като по смисъла на чл. 8, ал. 2 ЗПРПМ общодостъпно е всичко, което е станало известно чрез писмено или устно описание, използване или разгласяване по друг начин, където и да е по света. Представените в хода на административното производство и по делото доказателства, обозначени в оспореното решение с №Д1, Д2, Д3, Д4, Д5, Д6 и Д12 дават отговор на релевантните въпроси – какво, кога, къде, как. Що се отнася до останалите искания за предоставяне на общо формулирани доказателства свързани с капацитета на производствените мощности, със счетоводните документи, с опаковките са неотносими, както правилно приел съда, поради което несъбирането им не е нарушение на процесуалните правила.
Що се отнася до общото твърдение за оспорване на всички представени от „Ветпром“ АД документи то относимо е изложеното по-горе за оспорването на протоколите за извършените обявления. И тук не е ясно какво точно оспорват касаторите – автентичност или вярност. Не е ясно и кои точно документи оспорват – общото твърдение „всички представени от „Ветпром“ АД документи“ не може да обоснове относимостта на искането към предмета на спора. Касаторите не са счели за необходимо дори да изброят документите, които оспорват. Съдът не може да замести жалбоподателите в преценката им за относимостта и за противопоставимостта им на доказателствата. С оглед на това съдът правилно не допуснал исканото оспорване.
Изключително фриволно е и отношението на касаторите към дадените им от съда указания относно възможността да ангажират специални експертни знания. Твърдението, че оспорването от тях на всички доказателства по делото прави безпредметна експертизата и предоставянето на съда да прецени дали да назначи или не такава и в същото време твърдението, че недопускането на експертизата е съществено процесуално нарушение е демонстрация на процесуално поведение, което в никакъв случай не обективира добросъвестност при упражняване на правата, а чл. 3 ГПК сочи, че страните в съдебното производство са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Видно от изложеното, твърдението на касаторите, че чрез неуважаване на доказателствените им искания съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно.
По твърдението за нарушение на материалния закон:
Касаторите твърдят, че „липсват данни за реално производство на пасти, предмет на процесния патент“. Това твърдение освен че не е подкрепено от каквито и да било аргументи, е и в противоречие с доказателствата по делото. От приложените по делото доказателства е видно, че продукт – паста за зъби с полиетиленгликолов екстракт на Hipericum perforatum в концентрация 0, 72 – 0, 80%, е бил в производство от „Ветпром“ АД в периода 1994-1996г., т. е. бил е използван чрез производство и употреба и по този начин е станал общодостъпен преди приоритетната датата на оспорения полезен модел – 03.07.1997г.
Що се отнася до твърдението, че оспорения административен акт е нищожен и съдът е следвало да прогласи нищожността му трябва да се посочи, че отказа от правото върху патент за полезен модел, направен след датата на подаване на искането за обявяване на неговата недействителност, не води до лишаване от предмет на административното производство. Отказът има действие занапред, а обявяването на действителност има обратна сила – то действа от датата на подаване на заявката, чл. 26, ал. 6 ЗПРПМ. Т.е. от датата на заявката до датата на отказа патентът е съществувал в правния мир и е пораждал правни последици, поради което административният орган е длъжен да разгледа искането за обявяване на недействителността му. С оглед на това съдът правилно приел, че е налице валиден административен акт и не прогласил нищожността му.
Видно от изложеното, твърденията на касаторите за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът не е допуснал нарушения не съдопроизводствените правила, правилно установил релевантните по делото факти и въз основа на това е направил обоснован извод за законосъобразност на оспореното решение №131 на председателя на Патентното ведомство. При извършената служебна проверка на
валидността и допустимостта на решението, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, а с оглед на изложеното е и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от делото, направено от ответника – председателя на Патентно ведомство, искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с тълкувателно решение № 3 от
31.05.2008г.
на Върховния административен съд, съдът следва да осъди Алекси и Е. Ч. да заплатят на Патентно ведомство, в чиято структура е административният орган, направените по делото разноски. Същите са за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00лв., определени по реда на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на по 150 лв. Съдът не счита за законово основание за присъждане на по-висок размер на юрисконсултското възнаграждение процесуалното поведение на касаторите. Размерът на възнаграждението е в зависимост от фактическата и правна сложност на делото и интереса на страните, не от тяхното процесуално поведение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение №5248 от 18.11.2011г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №7331/2010г.
ОСЪЖДА
А. А. Ч. и Е. В. Ч., гр. Г., ул. „Свищовска“ №61, вх. „Б“, ап. 10 да заплатят на Патентно ведомство 150, 00 (сто и петдесет) лева
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Т. В.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Р./п/ С. Я.
С.Я.