Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Н. И. З. чрез пълномощник адв.Б. Г. срещу решение № 7144 от 23.10.19г. по в. гр. дело № 2918/19г. на Софийски градски съд.С него е отменено решение № 532801 от 13.11.18г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 10783 от 14.01.19г.,постановени по гр. дело № 17992/18г. на СРС,163 състав и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от същата страна искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 – т. 3 КТ против Прокуратура на Р. Б.

Жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.Допуска ли практиката на ВКС тълкуване на чл. 313 ГПК, при което след изтичане на едноседмичния срок по чл. 312 ал. 2 ГПК настъпва преклузия за за събиране на доказателства за конкретни факти, въпреки че, докладът по делото не съдържа указания на съда до ищеца за представяне на доказателства във връзка със същите факти, а ищецът е узнал за наличието им едва след доклада по делото и в заседанието по делото е формулирал доказателствени искания в тази насока; 2. С оглед необходимостта от засилена защита на правата на работниците и служителите, която законодателят преследва и гарантира с разпоредбите на чл. 310 ал. 1 т. 1 и сл.ГПК, допуска ли практиката на ВКС тълкувание на чл. 313 вр. с чл. 312 ал. 2 ГПК,при което работникът или служителят в случаи на незаконно уволнение е подложен на по-ограничаващ ред за представяне на доказателства в съдебното производство, в сравнение с процесуалния ред, който би бил приложим съгласно общите разпоредби на ГПК,а именно чл. 146 ал. 3 ГПК.Поддържа и основанието по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

В отговор по чл. 287 ГПК ответникът по жалбата Прокуратура на Р. Б счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № РД-08- 101 от 17.01.18г. г.на главния прокурор на Р. Б, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца Н. З., на длъжност „ главен експерт” в дирекция „Публична комуникация“, отд.“Институционални и международни отношения“, на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ – поради съкращаване в щата, е законосъобразна.Изложени са съображения, че е налице реално съкращаване в щата, тъй като е налице съществено различие в основните трудови функции за заеманата от ищеца длъжност и новосъздадената с щатното разписание, в сила от 15.01.18г., длъжност „главен експерт“ в отд.“Връзки с обществеността и протокол“.Направен е извод, че за работодателя не е съществувало задължение да извърши подбор по чл. 329 КТ,тъй като заеманата от ищеца длъжност е била единствена.

Общото основание за селектиране на касационните жалби по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от съда или обсъждане на събраните по делото доказателства.

Посочените от касатора процесуалноправни въпроси не могат да бъдат преценени като общо основание за допустимост на касационното обжалване, тъй като не са от значение за изхода на спора.Отнасят се за приети от първоинстанционния съд писмени доказателства – щатно разписание, в сила от 1.06.18г. и длъжностна характеристика за длъжността „главен експерт“ в сектор „Международна дейност“ от 3.04.18г.,които са неотносими към правния спор, доколкото за законосъобразността на прекратяване на трудовия договор по чл. 328 ал. 1 т. 2 ГПК е необходимо да е налице реално съкращаване в щата към момента на уволнението.Както е посочил въззивният съд, доказателства, касаещи структурата и организацията на работа, съответно поименени щатни разписания на длъжностите в администрацията на главния прокурор в последващ уволнението период, биха могли да се обсъждат във връзка с твърдения за злоупотреба с право от страна на работодателя, каквото основание не е въведено в исковата молба.

Настоящият съдебен състав намира, че и релевираното от касатора основание по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява.Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК в полза на ответника по жалбата, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Предвид на горното,В. К. С,ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 7144 от 23.10.19г.,постановено по в. гр. дело № 2918/19г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Н. И. З., ЕГН [ЕГН],с адрес: [населено място],[жк]бл. 130 вх. 3 ап. 16 да заплати на Прокуратура на Р. Б сумата 100 лв/сто/ разноски за юрисконсултско възнаграждение,

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.