5№ 297/29.04.2020 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:Председател: В. Р

Членове: Г. М

Е. Вледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4175 и ч. гр. д. № 4174 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 288 и по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Обжалвано е решение № 2336/ 01.04.2019 г. по гр. д. № 13 465/ 2018 г., с което Софийски градски съд, след съответно изменение на решение № 451984/ 17.07.2018 г. по гр. д. № 12276/ 2018 г. на Софийски районен съд, на основание чл. 200 КТ е осъдил „Център за градска мобилност“ ЕАД да заплати на Ц. С. Н. сумата 10 000 лв., ведно със законните лихви от 05.12.2016 г, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 15 000 лв.

Касаторът „Център за градска мобилност“ ЕАД иска въззивното решение в осъдителната част да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност по въпросите (първият материално-правен, а останалите два – процесуално-правни): 1. Как съдът по иска по чл. 200 КТ за обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука прилага критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД? 2. Длъжен ли е въззивният съд да реши спора по същество като обсъди всички доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства по повод на конкретните оплаквания във въззивната жалба? и 3. Правилно ли прилага въззивният съд чл. 236, ал. 2 ГПК, когато изгражда фактическите си констатации по правния спор въз основа на произволен и частичен прочит на писмените доказателства и на заключенията по допуснатите и приети съдебно-медицински експертизи? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава...