Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М. ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АРН. Б. при секретар П. К. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията К. А. по административно дело № 11137 / 2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. С., гр. Септември, обл. Пазарджик, [улица], срещу Решение №671 от 28.09.2021 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело №957/2021 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска на Б. С. с правно основание по чл. 256, ал. 1 АПК срещу неоснователно бездействие на началника на Сектор „Пътна полиция“ (ПП) към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – гр. Пазарджик да върне отнетото му свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС).

Касационният жалбоподател - Б. С. релевира доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Оспорва съдебното решение, както и отказа на административния орган на всички основания по чл. 146 АПК. Твърди, че е отправил писмено искане до началника на Сектор ПП в ОДМВР - Пазарджик да му бъде върнато отнетото СУМПС, като се позовал на изтекла абсолютна давност по отношение на наложеното му с влязло в сила Наказателно постановление №18-1030-011062 от 20.12.2018 г. наказание, но с писмо с рег. № 100600-19679 от 27.11.2020 г. връщането е отказано. Счита, че към 15.09.2020 г. изпълнението на наложеното му наказание е недопустимо, тъй като е изтекла както предвидената в нормата на чл. 82, ал. 1 б. б) от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) давност, така и абсолютната давност по чл. 82, ал. 3 ЗАНН. Според касатора административният орган е бил длъжен да му върне СУМПС и неизвършването на това фактическо действие е неизпълнение на задължение произтичащо пряко от нормативен акт.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, „чрез което да прекратите изпълнителното производство поради изтекла давност“. Претендира разноски по делото по представен списък. Касаторът се представлява от адв. Л. К., Адвокатска колегия Пазарджик.

Ответникът по касационната жалба – началникът на Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Пазарджик не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че:

На 22.11.2018 г. със ЗПАМ № 18-1030-001971 на началник група "ПП" при ОДМВР - Пловдив, на Б. С. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1 б. б) от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - временно отнемане на СУМПС до лишаване на въпроса за вината.

На 22.11.2018 г. фактически е отнето СУМПС на Б. С. въз основа на приложената ПАМ.

На 11.12.2018 г. с Наказателно постановление (НП) №18-1030-010132 на Савов е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Наказателното постановление е потвърдено с решение на Районен съд Пловдив по а. н.д. №1035/2019 г., оставено в сила с Решение № 1906 от 11.10.2019 г. по к. а.н. д. № 2038/2019 г. на Административен съд - Пловдив.

На 20.12.2018 г. с Наказателно постановление №18-1030-011062 на Савов е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Наказателното постановление е потвърдено с решение на Районен съд Пловдив по а. н.д. №958/2019 г., оставено в сила с Решение № 2641 от 13.12.2019 г. по к. а.н. д. № 2698/2019 г. на Административен съд - Пловдив.

На 24.11.2020 г. Савов депозира искане до началника на Сектор ПП в ОДМВР - Пазарджик за връщане на отнетото му СУМПС.

На 27.11.2020 г. началникът на Сектор ПП в ОДМВР Пазарджик с Отказ рег. №100600-19678 отказва връщане на иззетото СУМПС. Органът приема, че Савов не е изтърпял наказанието лишаване от право да управлява МПС, наложено му с НП 18-1030-011062 от 20.12.2018 г., което е пречка да му бъде върнато СУМПС.

Въз основа на така установените по делото факти съдът приема от правна страна, че искането е допустимо – подадено е от лице с правен интерес, адресат на твърдяното неизвършено фактическо действие, в срока по чл. 256, ал. 1 АПК. Разглежда искането по същество, като приема, че не е било налице задължение за ответника да приеме за изтекла давността, както по чл. 82, ал. 1, б. "б", така и по чл. 82, ал. 3 ЗАНН и да върне СУМПС на Б. С., нито обстоятелства сочещи на неоснователно бездействие по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт.

Въз основа на горното съдът прави извод за неоснователност на искането по чл. 256 АПК и го отхвърля.

Решението е недопустимо.

Както правилно приема и първоинстанционният съд, процесуалните предпоставки за съществуване на правото на иск по чл. 256, ал. 1 АПК са надлежна страна - всеки, който твърди, че е адресат на фактическо действие, за което административният орган е задължен по закон и което не е извършил към датата на подаване на исковата молба след като е бил надлежно сезиран; интерес от търсената защита, който трябва да бъде prima facie установим; процесуална правоспособност и подведомственост на делото на съда. Процесуалните предпоставки за упражняване на правото на иск по чл. 256, ал. 1 АПК са процесуална дееспособност, представителна власт, когато процесуалните действия се извършват от пълномощник, и редовност на искането. Наличието или не на задължение за действие произтичащо пряко от нормативен акт е материалноправна предпоставка за основателност на иска.

В случая касаторът е сезирал първоинстанционния съд на основание чл. 256, ал. 1 АПК с искане за отмяна на постановения от началника на Сектор ПП в ОДМВР - Пазарджик изричен отказ, поради „неоснователно бездействие на органите на Сектор ПП в ОДМВР Пазарджик“.

Безспорно е, че сезиралият съда правен субект не е длъжен да дава правна квалификация на искането си. Това е задължение на съда. Първоинстанционният съд не е съобразил, че защитата срещу неоснователни бездействия не е производство по оспорване на индивидуален административен акт, а исково производство, в което се иска съдът да осъди органа да извърши действието.

Разпоредбата на чл. 256, ал. 1 и 2 АПК съдържа две различни хипотези за защита срещу неоснователно бездействие. Алинея 1 визира бездействие на органа, по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а алинея 2 визира неизвършване на фактически действия, които органът е длъжен да извърши по силата на закона.

Видно от фактите по делото касаторът е сезирал органа с искане да му бъде върнато отнетото СУМПС, тъй като е изтърпял наказанието наложено му с наказателното постановление от 11.12.2018 г., а наказателното постановление от 20.12.2018 г., според касатора не подлежи на изпълнение, „тъй като е погасено по давност“.

Видно от доказателствата по делото органът не само е разгледал искането на Б. С. за връщане на отнетото свидетелство, но се е произнесъл и с нарочен акт. Фактът, че този акт е ненаименуван не променя характера му на индивидуален административен акт. Наличието на изричен индивидуален административен акт, с който на касатора е отказано връщането на свидетелството сочи, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 256 АПК, тъй като правата и законните интереси на касатора не са засегнати от бездействие или неизвършването на фактически действия, а от изричния акт. С този изричен индивидуален административен акт, органът отказва да върне свидетелството като излага и конкретни фактически основания.

Защитата, която касационният жалбоподател търси срещу невръщането на свидетелството за управление на моторно превозно средство, е следвало да бъде осъществена чрез оспорване именно на този акт.

След служебна справка в деловодната система на ВАС се установи, че Б. С. е оспорил изричния отказ на началника на Сектор ПП в ОДМВР – Пазарджик още на 03.12.2020 г. По жалбата му е образувано адм. дело №1404/2020 г. на Административен съд – Пазарджик, по което е постановено Решение №193 от 9.03.2021 г., с което е отхвърлена жалбата на Савов. С Решение №7738 от 29.06.2021 г. по адм. дело №4697/2021 г. на ВАС така постановеното решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пазарджик по реда на чл. 294 и следващите АПК.

Следователно касаторът се е възползвал от допустимия ред за защита срещу оспорения по същество отказ на началника на Сектор ПП в ОДМВР – Пазарджик и е недопустимо, използвайки исковия ред по чл. 256, ал. 1 АПК повторно да оспори постановения отказ, каквото по същество е съдържанието на депозираното искане пред административния съд.

Административен съд - Пазарджик неправилно е преценил искането за допустимо и се е произнесъл по същество. Решението му е недопустимо и следва да бъде обезсилено и производството по делото - прекратено.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №671 от 28.09.2021 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело №957/2021 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ К. А. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА