Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 3019/07.05.2013 г., постановено по адм. дело № 8391/2011 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № 20001009436/14.04.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 1424/23.08.2011 г. на директора на същата дирекция за непризнато право на данъчен кредит на „Н. Б.” ЕООД – гр. Г. Д. (представена справка от фирменото досие на дружеството, от което се установява, че седалището и адреса на управление на дружеството е вече в гр. Г. Д., а не в с. К.) в размер на 8 095, 06 лв. и съответните лихви по 6 бр. фактури, издадени през месеците февруари, април, май и юни 2010 г. от „Юмикс” ООД с предмет „ушиване на дрехи на ишлеме”. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението на касационната жалба е видно, че касаторът е недоволен от решението, тъй като съдът не е установил при преценка на доказателствата различните несъответствия между представените документи, относно наемането на помещение за извършване на процесните услуги, което сочи на оплакване за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора налице е злоупотреба с право, тъй като липсват обективни данни за получаване на доставките от ревизираното дружество. Позовава се на практика на Върховния административен съд и на Съда на Европейския съюз. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт. Решението се обжалва и в частта за разноските с доводи за прилагане на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Павлова.
Ответникът по касационната жалба Н. Б.” ЕООД – гр. Г. Д. чрез процесуалния си представител адв. З. я оспорва с искане решението да се остави в сила като правилно и да се присъдят направените разноски за настоящата съдебна инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
За да отмени РА № 20001009436/14.04.2011 г за непризнато право на данъчен кредит на „Н. Б.” ЕООД в размер на 8 095, 06 лв. и съответните лихви по 6 бр. фактури, издадени през месеците февруари, април, май и юни 2010 г. от „Юмикс” ООД с предмет „ушиване на дрехи на ишлеме”, първоинстанционният съд е приел, че дружеството разполага с данъчни документи – фактури, които са надлежно оформени, съгласно разпоредбите на Закона за счетоводството (ЗСч), поради което посочването като основание за отказ на правото на данъчен кредит по чл. 71, т. 1 ЗДДС е приел за неоснователно. Според съда няма спор по делото, че фактурите са издадени от посочения доставчик „Юмикс” ООД, който ги е отразил в справка-декларация и в дневника за продажби за съответните данъчни периоди, както и че плащането е извършено по банков път. Според съда непредставянето на изисканите от ревизията доказателства за техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, не изключват възможността за ревизираното лице да представи достатъчно доказателства в подкрепа на тезата си за правомерно упражняване право на приспадане на данъчен кредит. В същото време обаче съдът е изложил мотиви, че в тежест на приходните органи е да установят наличието на данъчни измами, а констатациите са за липса на реални доставки. Останалите мотиви на решението са подкрепени с практиката на СЕС – решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, въз основа на които съдът е направил извод, че непредставянето от страна на доставчика на ревизираното лице на изискваните от органите допълнителни документи, удостоверяващи доставката, не може да се тълкува във вреда на получателя по доставката. Евентуалното неспазване от доставчика на трудовото законодателство поради липсата на достатъчна обезпеченост с работници според съда също не може да се тълкува във вреда на ревизираното лице. Направен е извод в обжалваното решение, че правото на данъчен кредит може да бъде отказано само ако се установи, че данъчнозадълженото лице е знаело или трябва да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е установено, че е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект нагоре по веригата от доставки. С гореизложените мотиви съдът е обосновал, че оспореният пред него ревизионен акт е незаконосъобразен и го е отменил. Обжалваното решение е неправилно постановено.
Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване е упражняване на правото на данъчен кредит – чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 е чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. Това е така, защото след като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, в негово задължение е да притежава документи за реалното предаване на стоката.
В процесния случай е установено само осчетоводяването на издадените фактури от доставчика „Юмикс” ООД, както и че е извършено разплащане на доставките по банков път. Съдът не е съобразил, че доказателства за реалното изпълнение на фактурираните доставки не са представени – стокови разписки, приемателно-предавателни протоколи, транспортиране на стоките и др. Съдът е отменил като незаконосъобразен ревизионния акт, без да съобрази, че неустановяването на реалното изпълнение на доставките на стоки, не може да обуслови правомерното упражняване на правото на данъчен кредит. Съдът не е обсъдил и не е преценил писмените обяснения, дадени по време на ревизията от управителя на доставчика „Юмикс” ОД, от които се установява, че поръчките за ушиване на дрехи са без предварително сключени писмени договори, а само с устно договаряне и с оформянето на стокови разписки, които след фактурирането на доставките, са унищожени и затова не се съхраняват. Управителят на доставчика е обяснил също, че не разполага с достатъчно квалифицирани работници, както и че притежава остаряла и амортизирана техника и затова голяма част от поръчките са предоставени на други дружества. Според управителя на доставчика дрехите само са окомплектовани и опаковани от „Юмикс” ООД, след което са се връщали обратно на клиентите. Писменото признание на управителя на доставчика в хода на ревизионното производство, че не разполага с квалифицирана работници и техника за извършване на доставките, както и че дрехите само са били окомплектовани и опаковани, не може да доведе до извод, че фактурираните доставки са осъществени именно от този доставчик. Няма пречка доставките да се извърши чрез подизпълнители, за което се споменава в писменото обяснение на управителя на „Юмикс” ООД, но след като такива не са конкретизирани (не са посочени), означава, че нито доставчика, нито негови подизпълнители са ги осъществили. Няма доказателства по делото, от които да се установи извършване на фактурираните услуги от "Юмикс" ЕООД или от негови подизпълнители.
Относно договора за наем на пломещение с наемодател „Фиома” ООД и „Юмикс” ЕООД касаторът е изложил подробни оплаквания за наличие на несъответстивя с документите, представени в съдебното производство, касаещи тези наемни правоотношения. Такива несъответствия са налице основно в адреса на наетото помещение – дали се касае за гр. Г. Д., ул. „Кирил и Методий” № 10 или гр. Г. Д., ул. „Драма” № 50. При липса на доказателства за реално осъществена доставка на стоки – извършване на фактурираните услуги по ушиване на дрехи, транспортирането и предаването им на получателя, то е без значение дали наемното правоотношение е свързано с тази доставка.
Правилно касаторът се позовава на съдебната практика на СЕС в Люксембург. В решение по дело С-285/11 („Боник” ЕООД) – т. 25 съдът изрично е посочил, че „...
видно от постоянната съдебна практика, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС”. В посоченото и в други решения СЕС е категоричен, че принципът на данъчен неутралитет, който е най-често приложим и се свързва с това да не се ограничава правото на приспадане на ДДС, ако по същество са изпълнени всички предпоставки, дори и това да не е направено относно някои формални изисквания. Това означава, че при всички случаи следва да се установи наличието на реално извършена доставка. В настоящия казус това не е установено. Принципно преценката на доказателства е в правомощие на националния съд, тъй като нито правото на ЕС, нито съдебната практика на СЕС въвеждат правила в тази област. Съдът неправилно се е съсредоточил само въз основа на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила счетоводното отразяване на фактурите при доставчика и плащането на доставките по банков път. Последното не представлява положителна предпоставка за признаване правото на данъчен кредит и затова наличието му, не може само по себе си да обоснове законосъобразното му упражняване, за което, както вече се посочи от значение е установяване на реалността на доставките.
Неправилно съдът се е позовал на ревизионен акт на доставчика, който не се отнася до ревизирания период на касатора и затова е неотносим. Мотивите му, че наличието на данъчни документи и счетоводните им отразявания са основни, за да се направи незаконосъобразния от съда извод, че ревизионният акт подлежи на отмяна. Настоящият съдебен състав е съгласен с изложеното в съдебното решение, че получателят по доставката не може да отговаря за действията на неговия доставчик, но това не освобождава получателя, който претендира права от тази доставка чрез приспадане на платения на доставчика му ДДС като данъчен кредит да докаже, че фактурираните доставки действително са осъществени. Липсата на доказателства за това, може да обоснове само единствения правилен извод, че посоченото материално право касаторът е упражнил неправомерно. В процесния случай ДДС неправомерно е начислен, без да са налице убедителни доказателства, сочещи, че фактурираните доставки са извършени, поради което правилно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС.
Относно мотивите на първоинстанционния съд, че липсват доказателства, че данъчнозадълженото лице е знаело, че неговия доставчик или друг стопански субект участват в данъчна измама, това обстоятелство е неотносимо, тъй като в ревизионния акт липсват такива констатации, нито е изследвано от приходните органи наличието на данъчна измама, а само за липса на реални доставки.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС, І отделение счита, че обжалваното решение е неправилно постановено на посочените от касатора отменителни основания и затова подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на „Н. Б.” ЕООД срещу ревизионния акт бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Решението следва да се отмени и в частта за разноските.
Предвид изхода на делото и направеното искане, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 573, 80 лв.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ
изцяло решение № 3019/07.05.2013 г., постановено по адм. дело № 8391/2011 г. по описа на Административен съд, София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Н. Б.” ЕООД – гр. Г. Д. срещу РА № 20001009436/14.04.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 1424/23.08.2011 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С. при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит на дружеството в размер на 8 095, 06 лв. и съответните лихви по 6 бр. фактури от месеците февруари, април, май и юни 2010 г., издадени от „Юмикс” ООД с предмет „ушиване на дрехи на ишлеме”. ОСЪЖДА
„Н. Б.” ЕООД – гр. Г. Д. да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С. при ЦУ на НАП сумата 573, 80 лв. юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ф. Н.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. А./п/ М. П.
С.А.