Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Е. М. Членове: СВЕТЛОЗАРА А. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 11190 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

С решение № 1487/16.07.2021 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 301/2021 г. е отхвърлена жалбата на „Сарай груп“ ЕООД, гр. Пловдив, против ревизионен акт (РА) № Р-16001619007527-091-001 от 29.10.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив за начислен ДДС в размер на 6 200,88 лева и 737,06 лева лихви, 8,82 лева - лихви за деклариран и невнесен ДДС и допълнително установен корпоративен данък за 2018 г. в размер на 16 367,33 лева и 2 623,53 лева лихви.

Срещу така постановеното съдебно решение е подадена касационна жалба от „Сарай груп“ ЕООД, чрез адвокат Б. З., с доводи за недопустимост и неправилност, поради неизяснена фактическа обстановка и липса на служебна активност на съда при събиране доказателствата, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Искането е за отмяна на решението, алтернативно за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив, чрез ст. юрк. П. Я. в представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд - Пловдив, е бил ревизионен акт в частта, в която на „Сарай груп“ ЕООД, гр. Пловдив, са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 6 200,88 лева и 737,06 лева лихви, 8,82 лева - лихви за деклариран и невнесен ДДС и допълнително установен корпоративен данък за 2018 г. в размер на 16 367,33 лева и 2 623,53 лева лихви, за които задължения актът е потвърден при обжалването по административен ред.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК - данни за укрити приходи от дейност по осъществяване на сватбени тържества и воденото счетоводство не дава възможност да се определи основата за облагане със съответния данък.

При ревизията е установено, че длъжностни лица по гражданско състояние на община Пловдив са сключвали граждански бракове в ресторант „Керван сарай“ на 20 и 27.07.2018 г., 3, 17 и 24.08.2018 г., 23.06.2019 г., 14.07.2019 г., 2, 4, 18 и 25.08.2019 г. От извършената проверка в ПП „Фискални устройства с дистанционна връзка“ на НАП е установено, че за посочените дати от ревизираното лице не са генерирани Z-отчети от регистрираните в обект „Сватбена зала“ фискални устройства. Няма генериран Z-отчет и на 24.07.2019 г., когато според писмените обяснения на третото лице С. М., той е организирал сватбата на своя племенник.

При ревизията е констатирано и, че счетоводството на ревизираното дружество за 2018 г. не позволява да се установи как е определена отчетната стойност на продадените стоки в размер на 51 565 лева, която е по-голяма от отчетените продажби на стоки по сметка 702 в размер на 32 848,25 лева, а изписаният разход под формата на отчетна стойност на продадените стоки не е обвързан с количествен показател за реализирани продажби. Посочено е, че няма данни за наименованието на стоките, мярката и количеството на закупените и изписваните стоки, не се отчитат произведените и продадени готови храни, не се формира себестойност и липсва информация за начина на отписване на материалите при тяхното потребяване по съответните разходни норми, калкулации, рецепти, ценоразпис, съществуват несъответствия в количествата стоки по опис и по документи, фактури от 2018 г. са осчетоводени през 2019 г. Изложени са мотиви, че в ресторанта са организирани и провеждани мероприятия (сватби), приходите от които не са намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице, което счетоводство не е водено редовно и не дава възможност да се установи основата за данъчно облагане, а самото дружество не е представило всички изискани документи, включително документи относно среден процент на надценка при продажбите, среден приход и среден брой лица от едно сватбено събитие.

Данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2018 г. и данъчната основа на извършените облагаеми доставки по ЗДДС е определена на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК след анализ на всички относими обстоятелства по т.1 -6, 8-10, 12, 15 и 16. Въз основа на обобщени данни за реализирана печалба от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия е определена средна търговска надценка за 2018 г. в размер на 214,69 % и за 2019 г. в размер на 225,39 % и среден аритметичен приход от тържество за 2018 г. в размер на 4 179,79 лева и за 2019 г. в размер на 5 150,55 лева, като е взето предвид обстоятелството, че стопанисваните от тези дружества зали са с капацитет на местата много по-малък от капацитета на „Сарай груп“ ЕООД. Данъчният финансов резултат за 2018 г. в размер на 163 673.26 лева е определен като разлика между установените от ревизията общо приходи от 230 144.60 лева, представляващи декларираните от дружеството приходи в размер на 46 975.75 лева и допълнително установени приходи в общ размер на 183 168.85 лева, от които 162 269.90 лева приходи от продажбата на изписаните по сметка 304 стоки в размер на 51 565 лева, умножени по изчислената по аналог търговска надценка от 214.69 % и 20 898.95 лева приходи от неотчетени събития, по данни на община Пловдив за пет тържества при средна цена на тържество от 4 179.79 лева, изчислена по аналог и установените от ревизията разходи в размер на 66 471.34 лева (230 144.60 лева – 66 471.34 лева). Дължимият корпоративен данък при ставка от 10 % е определен на 16 367.33 лева и съответните лихви.

По ЗДДС е начислен ДДС за данъчни периоди м.06., м.07 и 08.2019 г. за общо 7 събития, приходите от които не са отчетени. За данъчна основа по ЗДДС за едно събитие е приета в размер на 5 150.55 лева при изчислената на основание чл. 122, ал.2, т.12 ДОПК средна търговска надценка по обобщени данни на други дружества, осъществяваща сходна дейност от 225.19 % за събитие. За събитието от 12.07.2019 г. по иззетите от икономическа полиция документи, органите по приходите са установили цена от 6 302 лева. На основание чл. 86, ал.2 ЗДДС е начислен ДДС в общ размер на 6 200.88 лева (6 х 5150.55лева + 6 302 лева = 37 205.30 лева) при ставка от 20 % и спазване на правилото по чл. 67, ал.2 ЗДДС.

За да отхвърли жалбата на „Сарай груп“ ЕООД, съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в съответствие с чл. 119, ал. 2 ДОПК. Съдът не е установил съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт на това основание.

Приел е за доказани обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т. 2 и 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и приложил презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт.

Като обосновани е преценил изводите на ревизиращите органи, че счетоводството на дружеството за 2018 г. не позволява да се установи как е определена отчетната стойност на продадените стоки в размер на 51 565 лева, която е по-голяма от отчетените приходи от продажби на стоки по сметка 702 в размер на 32 848,25 лева, а изписаният разход под формата на отчетна стойност на продадените стоки не е обвързан с количествен показател за реализираните продажби. Посочено е, че няма данни за наименованието на стоките, мярката и количеството на закупените и изписваните стоки, не се отчитат произведените и продадени готови храни, не се формира себестойност и липсва информация за начина на отписване на материалите при тяхното потребяване по съответните разходни норми, калкулации, рецепти, ценоразпис, съществуват несъответствия в количествата стоки по опис и по документи, фактури от 2018 г. са осчетоводени през 2019 г. В решението са изложени мотиви, че в ресторанта са организирани и провеждани мероприятия (сватби), приходите, от които не са намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице, което счетоводство не е водено редовно и не дава възможност да се установи основата за данъчно облагане с корпоративен данък, а самото дружество не е представило всички изискани документи, включително документи относно среден процент на надценка при продажбите, среден приход и среден брой лица от едно сватбено събитие. В тази връзка органите по приходите са събрали обобщени данни за реализирана печалба от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия и са определели среден аритметичен процент на надценка за 2018 г. в размер на 214,69 % и за 2019 г. в размер на 225,39 % и среден аритметичен приход от тържество за 2018 г. в размер на 4 179,79 лева и за 2019 г. в размер на 5 150,55 лева, като е взето предвид обстоятелството, че стопанисваните от тези дружества зали са с капацитет на местата много по-малък от капацитета на „Сарай груп“ ЕООД.

Възраженията на дружеството - жалбоподател за неправилно определяне на данъчната основа и средната търговска надценка, съдът е отхвърлил като неоснователни. В тази връзка е изложил съображения, че дори и взетите за сравнение заведения да са по-елитни и луксозни, най-малката зала на ресторант „Керван сарай“ е пет пъти по-голяма от залите, които притежават сравняваните заведения, т. е. по-високата категория, която не е доказана, е компенсирана от значително по-големия брой клиенти, които ресторант „Керван сарай“ може да приеме и обслужи.

По твърдението на дружеството, че работи при 50 % търговска надценка, съдът е приел, че в тази насока липсват всякакви писмени доказателства, включително счетоводни записи от собственото му счетоводство. Посочил е, че средната надценка за 2018 г. и 2019 г. е определена като средно аритметично число от надценките на четири от сравнявани заведения, които регулярно са провеждали сватбени тържества, т. е. чиято дейност е сходна с дейността на ревизираното дружество. Съдът е приел, че не са налице доказателства за изложеното от жалбоподателя, че приходът от наем е в размер на 3 000 лева за тържество. Посочено е, че липсват първични счетоводни документи и счетоводни записи в тази насока, а дадените обяснения от клиенти в ревизионното производство и свидетелските показания в производството са изключително разнородни относно платената наемна цена.

Крайното заключение на съда е, че при доказано наличие на укрити приходи, ревизиращият екип е приложил правилно материалния закон и е издал законосъобразен ревизионен акт по реда на чл.122 и сл. ДОПК в частта на допълнително начисления ДДС в размер на 6 200,88 лева. В този смисъл съдът е цитирал решение на Съда на ЕС (седми състав) от 5 октомври 2016 година по дело C-576/15.

По направеното от жалбоподателя възражение относно определената по реда на чл.122 ДОПК данъчна основа за облагане с ДДС, съдът е приел, че е недоказано, тъй като не са представени никакви доказателства, оборващи констатациите на органите по приходите в тази насока, които констатации се смятат на верни до доказване на противното по аргумент на чл.124, ал.2 ДОПК. Съдът се е позовал на реда по чл.122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, последица от проявлението на някой от фактите, визирани в нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК. Изложил е съображения, че органите по приходите са извършили изискуемия анализ на обстоятелствата по ал. 2, съобразявайки относимите критерии по т.1-6, 8-10, 12, 15 и 16 по отношение на ревизираното дружество. Направен е извод, че механизмът за определяне на облагаемата основа е съобразен с действителното фактическо и правно положение, като са взети предвид в необходимата пълнота релевантните обстоятелства по ал.2, така че определената облагаема основа да се доближава в максимална степен до установените факти.

Съдът е обсъдил и определените лихви за декларирания, но невнесен в срок ДДС от страна на жалбоподателя, като е установил, че не са наведени конкретни възражения. Приел е, че няма данни и не се твърди ревизираното лице да е внесло данъка към датата на издаване на оспорения ревизионен акт, и следователно лихвите са дължими и вярно изчислени.

С тези мотиви съдът е приел, че жалбата е изцяло неоснователна.

Решението е правилно постановено.

При постановяването му съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК. Установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон.

Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение. Решението е постановено по отношение на подлежащ на съдебен контрол ревизионен акт, в частта, в която е обжалван по административен ред и не е отменен съгласно чл. 156, ал.1 и 3 ДОПК, по жалба, подадена от адресата на акта и в предвидения от закона срок. Предмета на оспорване е уточнен с молба от 23.02.2021 г. на „Сарай груп“ ЕООД – по отношение на ревизионния акт, в частта, в която е потвърден с решение № 34/12.01.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град Пловдив.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при изясняване на спора от фактическа страна и събирането на доказателствата.

Правилно съдът е преценил, че обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК са установени чрез доказателствата, събрани в хода на ревизията по реда на ДОПК. В решението са обсъдени възраженията на дружеството – жалбоподател, анализирана е информацията, послужила като фактическо основание за определяне на допълнителните задължения по ЗДДС и ЗКПО и са изложени подробни съображения за неоснователността на оспорването.

Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: т. 2. налице са данни за укрити приходи или доходи и т. 4. липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.

Съдът е обсъдил обстоятелствата, с които в ревизионния акт са обосновани данните за укрити приходи от организиране на сватбени тържества. От събраните при ревизията доказателства се установява, че „Сарай груп“ ЕООД е организирало сватбени тържества на конкретни дати през 2018 г. и 2019 г., в присъствието на длъжностни лица по гражданското състояние при община Пловдив, за които не са отчетени приходи чрез фискалните устройства на дружеството за обект „Сватбена зала“. За провеждането на едно от тържествата, в хода на ревизията са събрани писмени обяснения от трето лице по реда на чл. 56 ДОПК.

Констатациите, че счетоводството на дружеството не дава възможност да се установи как е определена отчетната стойност на продадените стоки в размер на 51 565 лева за 2018 г., която е по-голяма от отчетените приходи от продажби на стоки по сметка 702 в размер на 32 848,25 лева за същия период се подкрепят от доказателствата по делото.

При доказани основания за провеждане на ревизията по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, законосъобразно първоинстанционният съд е приложил презумпцията за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт в производството по обжалването му по чл. 124, ал. 2 ДОПК, която е оборима. Доказателствената тежест за оборването й е на ревизираното лице и в случая не е изпълнена. Съдът в съответствие с чл. 170, ал. 3 АПК, приложим субсидиарно съгласно 2 от ДР на ДОПК, е дал указания по разпределението на доказателствената тежест между страните по делото с определение № 335/26.02.2021 г.

Правилно съдът е приел, че данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2018 г. и за начисляване на ДДС за организираните сватбени тържества в отделни данъчни периоди през 2019 г., е определена в съответствие с чл. 122, ал. 2 ДОПК. Не е налице нарушение на чл. 122, ал. 2, т. 12 ДОПК при формиране на данъчната основа. Тази норма предвижда, че в определената по реда на ал. 2 данъчна основа могат да се вземат предвид обобщени данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия. Правилна е преценката на съда за законосъобразност на използваната от ревизиращите органи средна търговска надценка за 2018 г. и 2019 г., представляваща средноаритметично от търговските надценки на четири други задължени лица, със сходна или подобна дейност на тази осъществявана от ревизираното дружество. В хода на ревизията приходните органи са изискали от ревизираното лице доказателства за вложените материали и за произведената готова храна, от която дружеството е реализирало укрити приходи, но такива не са представени.

Твърденията на ревизираното дружество в представените писмени обяснения за наем на зала от 3000 лева и търговска надценка от 50 %, не съответстват на данните от счетоводните му книги за отчетена по-ниска стойност на приходите от продажби от стойността на отчетените разходи. Съдът е обсъдил и събраните по делото гласни доказателства относно размера на наема на залата за тържество и правилно не е кредитирал показанията на св. Ш. Исмаил, тъй като са в противоречие със събраните писмени доказателства и записките му за размера на приходите от тържествата. Показанията на другия разпитан свидетел А. К. се отнасят до едно тържество и при липсата на данни от счетоводството, не могат да служат като доказателство за обичайната търговска надценка, използвана в дейността на ревизираното лице. Поради това и на основание чл. 122, ал.2, т.12 ДОПК законосъобразно органите по приходите и съдът са приели за относима средната търговска надценка на четири други дружества със сходна дейност. Съдът е обсъдил и възраженията на жалбоподателя за липса на сходство с използваната като аналог дейност на третите лица. Правилно е приел, че различията в категорията на заведенията се компенсират от броя места, с които разполага „Сарай груп“ ЕООД.

Неоснователен е доводът в касационната жалба за липса на служебна активност на съда при събиране на доказателствата. Съдът е оставил без уважение искането на дружеството за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, но се е мотивирал с липсата на нови факти и доказателства от жалбоподателя относно действително получените приходи и такива относно размера на търговската надценка, с която е работило, които да оборват констатациите на органите по приходите. Съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на размера на определената данъчна основа за корпоративен данък и ДДС и размера на задълженията по ревизионния акт, като е изложил мотиви и за начина, по който са изчислени.

С оглед липсата на доказателства за внасяне на деклариран ДДС в срок, правилно съдът е потвърдил и начислените с ревизионния акт лихви в размер на 8.82 лева.

При установените по делото факти, следва да се приеме, че решението, с което жалбата на "Сарай груп" ЕООД е отхвърлена, е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1 308 лева, на основание чл. 161, ал.1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал.1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, в действащата по време редакция преди изменението от ДВ бр. 88/2022.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1487/16.07.2021 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 301/2021 г.

ОСЪЖДА „Сарай груп“ ЕООД, гр. Пловдив, да заплати на Национална агенция за приходите сумата 1 308 лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. А. п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА