Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Подадена е касационна жалба от „МЛ”АД – гр. Л., представлявано от изпълнителния директор Р. Г. А., чрез пълномощниците адв. М. Р. и адв. А. Д., против решение № 200/25.05.2010г., постановено по адм. дело № 952/2009г. по описа на Административен съд гр. В. Т., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 110900267/11.09.2009г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Л., в частта, потвърдена с Решение № 510/23.11.2009г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- гр. В. Търново. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата против РА, като е приел, че не е доказано осъществяването на услугата, за която е платено възнаграждението по чл. 221, ал. 5 от Търговския закон /ТЗ/. Поддържа, че възнаграждението се определя по размер от съответния орган, като получаването му по никакъв начин не е обвързано с някакъв размер и вид на предоставяната услуга по управление на дружеството. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен РА в обжалваната част досежно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 38 000 лв., представляващ начислен ДДС по фактури, издадени от "Б. Х." АД за данъчни периоди м. 06 и 07 2007г., както и за данъчни периоди от м. 09.2007г. до м. 04.2009г. ведно с начислените лихви за просрочие в размер на 7091.69 лв. Алтернативно отправя искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - В. Т. с оглед новоприети доказателства от касационната инстанция. Подробни съображения са изложени в писмената защита на пълномощника на дружеството адв. Дюлгерова. Претендират...