Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. С. от гр. Я., чрез адв. Е. Иванова, против решение № 110 от 24.06.2013 г., постановено по адм. д. № 165/2013 г. по описа на Административен съд-Ямбол, с което е отхвърлена като неоснователна нейната жалба срещу решение № 298 - МИ/06.06.2013 г. на Общинската избирателна комисия /ОИК/ – гр. Я. за предсрочно прекратяване на пълномощията й като общински съветник.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага съображения, че разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА, следва да бъде тълкувана при съобразяване с наименованието на Г. П. от ЗМСМА „Кметове и общинска администрация”, в систематично единство с нормата на чл. 19а, ал. 1 от ЗА, както и в съответствие с разпоредбата на чл. 107а, ал. 1, т. 4 от КТ. Твърди, че при тълкуване на неясната разпоредба на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА, в контекста на цитираните разпоредби, се налага категоричният извод, че всяко лице осъществяващо функции по силата на трудово правоотношение в общинска администрация, може да съвместява и изпълнява пълномощия на общински съветник извън тази /съответна/ общинска администрация, в която е служител. Настоява, че разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА има предвид прекратяване пълномощията на общински съветник при назначаването за заместник - кмет, но само в същата общинска администрация, а не в друга, какъвто е настоящият случай. Намира, че в конкретния случай не е налице несъвместимост между осъществяването на правомощията на общински съветник в Общински съвет Ямбол и заемането на длъжност заместник-кмет в Община „Тунджа”, тъй като тази длъжност не е...