РЕШЕНИЕ

№ 46

гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев Филип Владимиров

при участието на секретаря Албена В. Рибарска

като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20228002103764 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. А. Р. срещу решение №1890/22г. на СГС, ГО, III-В въззивен състав, с което е обезсилено решението на СРС и е прекратено производството по искове, предявени по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, поради липса на правен интерес, тъй като ищцата въвела твърдения в исковата молба, че заповедта за уволнение не й е била връчена.

Насрещната страна по делото „Кока - Кола Хеленик Ботълинг Къмпани БългарияАД е възразила срещу касационната жалба, а след това е изразила становище за наличие на основанията за спиране на делото по чл. 292 ГПК, заради формирана противоречива практика по въпроса дали заповедта за уволнение следва да бъде връчена, или е достатъчно да бъде узнато съдържанието й, за да може да бъдат предявени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса дали връчването на заповедта за уволнение е положителна предпоставка на иска по чл. 344 КТ.

Въпросът е поставен във връзка с приетото от въззивния съд, че ищцата нямала правен интерес от предявяване на искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 е т. 3 КТ, тъй като трудовото й правоотношение не било прекратено, във връзка с твърденията на ищцата, че заповедта за уволнение не й е била връчена.

Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че заповедта за уволнение следва да е връчена на работника или служителя, за да се прекрати трудовото правоотношение, откъдето възниква...