Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г. ЧЛЕНОВЕ:ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар П. К. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от съдиятаД. С. по адм. дело № 11239/2021

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. П., чрез адв. Н. К., срещу Решение № 1774 от 05.10.2021 г., постановено по адм. дело № 1567 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив.

Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив (ТП на НОИ – Пловдив), чрез юрк. А. С., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е Решение № 2153-15-173/21.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № [номер]/Протокол № 2140-15-223/31.03.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на Р. П. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

От фактическа страна по делото е установено, че Р. П. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО. Към заявлението са представени трудова книжка № 1558, издадена от МРЗ “Г. Д.” - Пловдив, Удостоверение УП 2 № Р250-1022/07.10.2019 г., издадено от “Авионамс” АД, гр. Пловдив, Удостоверение № Р 35-584/13.06.2014 г., издадено от “Авионамс” АД, гр. Пловдив, Заповед № 214/15.04.1993 г., издадена от ВРЗ „Г. Б.“ – Пловдив, Заповед № 156/16.11.1998 г., издадена от „ТЕРЕМ“ ЕАД – София, Заповед № 2088/15.11.1992 г. на Директора на Авиоремонтен завод – Пловдив и пълномощно. В хода на административното производство са събрани допълнително Удостоверение № 7868/07.12.2018 г. от ДА „Архиви“, Дирекция „ДВА“ гр. В. Т. за периода 15.01.1988 г. - 30.12.1991 г., Удостоверение УПЗ № Р330-159/19.02.2021 г., издадено от „Авионамс“ АД за периода 01.01.1992 г. - 12.09.2006 г., Заповед № 1533/03.11.1981 г., издадена от МРЗ „Г. Д.“ - Пловдив и Заповед № 00239/03.05.1983 г., издадена от МРЗ „Г. Д.“ – Пловдив, Удостоверение УПЗ № 5507-15-235/18.03.2021 г., издадено от ТП на НОИ – Пловдив за периода 08.1985 г. до 02.1988 г., военна книжка.

Въз основа на събраните в административната процедура документи е констатирано, че жалбоподателят е навършил възраст [възраст] дни към датата на подаване на заявлението, а общият му осигурителен стаж в периода от 14.08.1985 г. до 08.10.2020 г. включително е, както следва: осигурителен стаж от I категория труд - 03 г. 10 м. 16 дни; осигурителен стаж от III категория труд - 30 г. 03 м. 17 дни, като на основание чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж превърнат към III категория труд е 36 г. 09 м. 04 дни.

Осигурителният стаж за периода от 15.01.1988 г. до 30.11.1991 г. – общо 03 г. 10 м. 16 дни, като „монтьор на авиационна техника“ в МРЗ „Г. Д.“ - Пловдив е зачетен от първа категория труд при условията на т. 66б от ПКТП (отм.).

Осигурителният стаж на жалбоподателя, положен в „Авионамс“ АД от 01.12.1991 г. до 01.11.2004 г. на длъжност „технолог“ и от 01.11.2004 г. до 13.09.2006 г. на длъжност „водещ специалист по ремонта“ е зачетен от трета категория, тъй като е счетено, че не се обхваща от разпоредбите в раздели първи, втори и четвърти на отменения ПКТП.

Въз основа на тези данни, на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, е постановил процесното разпореждане, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), тъй като не е изпълнено условието за наличие на 10 години осигурителен стаж от първа категория.

Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение № 2153-15-173/21.05.2021 г. е потвърдил оспореното разпореждане, възприемайки изцяло фактическите констатации и правните изводи на пенсионния орган.

С постановеното първоинстанционно решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от материалнокомпетентен орган, в изискуемата от закона форма, при правилно приложение на материалния закон и спазване на административнопроизводствените правила, поради което е отхвърлил жалбата и е възложил в тежест на касатора разноските по делото.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По отношение на трудовия стаж на жалбоподателя за периода 01.12.1999 г. до 01.11.2004 г., на длъжностите „технолог“ и „водещ специалист по ремонта“, съдът не е предприел процесуални действия по чл. 171, ал. 2 от АПК за изясняване на фактите, по които съществува спор – категорията на полагания труд, естеството на трудовите функции, вредните въздействия на работната среда и точното място на полагане на труда.

Изясняването на тези обстоятелства е от съществено значение за това дали касаторът отговаря на условията за опускане на пенсия.

Предвид забраната на чл. 220 от АПК за нови фактически установявания в касационното производство, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд.

При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същество, след като подложи на преценка събраните доказателства, евентуално и допусне нови доказателства, служебно, или по искане на страните, като за целта са допустими всички доказателствени средства, включително и да се назначи съдебно-техническа експертиза и разпит на свидетели за установяване на фактите и обстоятелствата, съгласно приложимите материалноправни разпоредби.

При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1774 от 05.10.2021 г., постановено по адм. дело № 1567 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Георгиев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Ю. Т. п/ Десислава Стоева