Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. А. Г. от гр.

против решение № 407/10.03.2016 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по адм. дело № 2516/2015 г., с което е отхвърлена жалбата й с искане за прогласяване нищожност на ревизионен акт № 021300012/29.07.2013 на орган по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърден с решение № 322/21.10.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. Б..

Посочени са всички касационни основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като процесуално нарушение се сочи липсата на мотиви в решението по възраженията за нищожност на ревизионния акт поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че данъчните задължения са установени въз основа на взаимоизключващи се хипотези. Съдът е посочил единствено, че неправилното приложение на материалния закон не обосновава нищожност на акта, но не е обсъдил неприложимостта на чл. 51, ал. 1 ЗДДФЛ. Твърди се, че посочената от органа по приходите норма предвижда задължение за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) и физическите лица, формиращи данъчна основа по чл. 29а ЗДДФЛ, каквото качество ревизираното лице не притежава. В тази връзка излага съображения, че доходите на физическите лица от стопанска дейност се облагат с различна данъчна ставка от останалите доходи. Оспорват се изводите за съда, че допуснатата грешка в датата на ЗВР, посочена в ревизионния доклад е техническа. Жалбоподателят счита, че допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закон при издаването на ревизионния акт обосноват неговата нищожност.

Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което ревизионният акт да бъде обявен за нищожен.

Ответникът - директор на дирекция...