Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция „Национална сигурност“- С. З против решение № 209 от 13.11.2015 г. по адм. дело № 348/ 2015 г. на Административен съд – С. З, поправено с решение № 351/15.12.2015 г., с което е отменена заповед рег. № СЗ-28-84/13.07.2015 г. на същия административен орган за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в писмо рег. № СЗ-31-900/19.02.2015 г. на същия орган, с което е отнето разрешението на М. С. Н. за работа в стратегически обект. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като изискванията на чл. 62, ал. 2 АПК са изпълнени. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Н. против заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Решението на Административен съд – С. З е постановено в нарушение на материалния закон.

В противоречие с разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК първоинстанционният съд приема, че предпоставките, посочени в текста не са изпълнени. Нормата предвижда възможност за отстраняване на очевидни фактически грешки, допуснати от органа - издател при постановяване на административния акт. Смисълът на разпоредбата е органът сам...