Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. П., срещу решение № 63/10.01.2020 г., постановено по адм. дело № 3270/2019 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отменена Заповед за налагане на санкции № 29-02-49-3/ 11.10.2019 г. на Директора на РЗОК – Пловдив.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна по жалбата Медицински център "Витамед" ЕООД-Карлово не взема становище.

Представителят на ВАП изразява становище за основателност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

При постановяване на контролираното решение не са допуснати твърдяните касационни основания, като същото се явява правилно и законосъобразно.

За да постанови решението си, административният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.

Оспорена е Заповед за налагане на санкции № 29-02-49-3/ 11.10.2019 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, с която на Медицински център "Витамед" ЕООД-Карлово е наложена санкция в размер на 200 лв. на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО вр. чл. 408, ал. 1 от НРД за 2018 г. Дружеството е санкционирано за извършено нарушение на чл. 281в от НРД 2018 за МД. В заповедта е посочено, че „…използваните медицински изделия за осъществяването на основни оперативни процедури, посочени в диагностично-лечебния алгоритъм на АПр, които НЗОК не заплаща извън стойността на АПр, не се отпускат от болнична аптека.“, както и че жалбодателят нямал сключен договор с болнична аптека на друго лечебно заведение за болнична помощ, с което били нарушени изискванията на чл. 281в от НРД 2018 за МД, което обосновавало налагането на санкция по смисъла на чл. 400, ал. 3 от НРД 2018 за МД.Зедта препраща към Протокол от 25.09.2019 г., съставен при извършена проверка. Сочи се също, че „Доколкото нарушенията са за първи път, липсват предпоставки за налагане на санкция в размер, по-висок от предвидения в цитираната разпоредба минимален размер.“ Наложена е 1 /една/ санкция „финансова неустойка“ в размер на 200 лв.

За да уважи сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е направил извод, че процесната заповед е постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, издадена при практическа липса на мотиви - самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Решението на Административния съд е правилно.

При постановяване на решението съдът е обсъдил правно релевантните за спора факти и направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. При разглеждане на жалбата съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК.

Не е налице твърдяното нарушение на чл. 172а АПК. Решаващият състав е обсъдил всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател. Изводите на АС за основанията по чл. 146, т. 2 АПК са в съответствие с критериите на ТР16/75г. на ОСГК на ВС предвид обстоятелството, че приложените протоколи, докладна записка и конкретното съдържание на оспорения административен акт не посочват медицинските изделия, за които се твърди, че е следвало евентуално да се доставят от болнична аптека и дали такива въобще са били необходими и използвани.

Съдът е изпълнил изискванията на процесуалния закон и е дал изричното указание да се представи пълната преписка. Въпреки това не са представени други доказателства, освен приложените протоколи, докладна записка, заповедта за възлагане на проверка, договора между страните и допълнително споразумение към него. Споделя се становището на административния съд, че практически е невъзможно да се отговори на въпроса дали въобще е налице нарушение. Както прецизно е отбелязано в мотивите на проверявания съдебен акт, съгласно АПр № 19, не при всяка оперативна интервенция се използват медицински изделия, които НЗОК не заплаща /например при „Отстраняване на помътняла леща чрез корнеален или склерален разрез (до 3, 5 мм) без имплантиране на леща“/.

Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63/10.01.2020 г., постановено по адм. дело № 3270/2019 г. по описа на Административен съд гр. П.. РЕШЕНИЕТО е окончателно.