РЕШЕНИЕ

№ 665

гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател:Биляна Чочева

Членове:Петя Шишкова

Надежда Трифонова

при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова

в присъствието на прокурора Н. Л. Димитров

като разгледа докладваното от Н. Т. К. наказателно дело от общ характер № 20248002200781 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано по повод постъпили жалби от защитниците на подс.К. В. П.- адв.С. В., адв.Д. А. и адв.С. С. срещу въззивно решение № 93 от 05.06.2024г., постановена по ВНОХД № 25/2024г. по описа на Апелативен съд -гр.Пловдив.

В трите сезиращи документа се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Като допуснати съществени процесуални нарушения, се посочват : -погрешно формиране на вътрешното убеждение на съда, без да са изследвани всички относими обстоятелства, - пренебрегване на важни доказателства, илюстриращо едностранчивост в доказателствената дейност на проверявания съд, -използването на различен подход към гласните доказателства, обосноваващ оплакване за липса на обективност, - отсъствие на мотиви по направени възражения, относно правната страна на деянието. Оплакванията за нарушения на материалния закон се съсредоточават върху алтернативно изложени доводи.

Защитниците считат, че съдът е следвало да оправдае подсъдимия като приеме, че е налице случайно деяние по чл.15 НК, на следващо място не са съгласни с приетата от съда правна квалификация на деянието по чл.116, ал.1, т.11 НК, като оспорват наличието на квалифициращото обстоятелство „хулигански подбуди“. В случая на признаване на подсъдимия за виновен считат, че деянието следва да се квалифицира по по-леко наказуемия състав на чл.133 НК, с оглед оспорването на субективната му страна - действия с пряк умисъл и твърдения за непредпазливост / в жалбата на адв.А. / или по чл.134, ал.3, вр. ал.1 НК / в жалбата на адв. В./.

В жалбата на адв.С. се сочи, че не е приложен правилно материалния закон и по отношение на другите две обвинениs, като акцентира на незаконосъобразното осъждане на подсъдимия за извършено престъпление по чл.339 НК и липсата на доказателства относно субективната страна на деянието.

В жалбата на адв.С. се излагат мотиви и за явна несправедливост на наложеното на подс.П. наказание.

Иска се от касационната инстанция да отмени решението на апелативния съд и да оправдае подсъдимия, а при условията на алтернативност -да отмени решението и върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния или окръжниs съд или да се измени решението като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и наказанието се намали до минималния предвиден в закона размер.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитниците на подсъдимия - адв. А. и адв. В. заявяват, че поддържат подадените касационни жалби. В пледоарията си адв.А. акцентира на допуснатите нарушения на материалния закон и пледира за приложението на чл.15 НК, считайки, че деянието е случайно, алтернативно за преквалифицирането му по чл.133 НК. Доразвива и някои от оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Подсъдимият К. П. в своя защита заявява, че поддържа становищата на защитниците си.

Представителят на Върховна прокуратура оспорва касационните жалби. Не споделя аргументите за нарушения на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения. Счита авторството на трите деяния, за които подсъдимият е признат за виновен и осъден, за категорично установено, а наказанията, за справедливо индивидуализирани, поради което изказва становището, че проверяваният акт трябва да се остави в сила.

С последната дума подсъдимият изразява съжаление за случилото се, което определя като нелеп инцидент.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в трите касационни жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 72 от 02.10.2023г. постановена по НОХД №2002/2022 год. по описа Окръжен съд-гр. Пловдив, подсъдимият К. В. П. е признат за виновен в това, че на 09.05.2021 г. в с.В. Л., обл. П., по хулигански подбуди направил опит да умъртви М. Г., като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.116, ал.1,т.11, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 НК, е осъден на 15 години „лишаване от свобода“.

Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и в това, че на същата дата и място, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и на основание чл.325, ал.1 НК е осъден на 6 месеца „лишаване от свобода“ и „обществено порицание“, което да се изпълни по описания в присъдата начин.

Признат е за виновен в това, че от 09.05.2021 до 10.05.2021г. на същото място, държал огнестрелно оръжие - пистолет кал.9х18 мм. и 5 броя боеприпаси - патрони от същия калибър и един патрон кал.7,62х54мм. без да има надлежно разрешително, поради което и на основание чл.339, ал.1 НК е осъден на две години „лишаване от свобода“. На основание чл.23 НК му е определено едно общо наказание - най-тежкото от трите, а именно- 15 години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим като към него е присъединено наказанието „обществено порицание“. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски.

С решение № 93 от 05.06.2024г., постановена по ВНОХД № 25/2024г. по описа на Апелативен съд -гр.Пловдив присъдата на окръжния съд е била потвърдена изцяло.

Касационните жалби на защитниците на подсъдимия са основателни.

Констатира се допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните .

Подс.П. е предаден на съд по три обвинения - по чл.116, ал.1,т.11, вр. чл.18 НК, по чл.339 и по чл.325 НК. Защитниците на подсъдимия са атакували изцяло правилността, законосъобразността и обосноваността на първоинстанционната присъда пред въззивния съд с жалби, в които не са уточнили подробно оплакванията си, но и не са изключили нито един от трите пункта на обвинението. Вярно е това, че в допълнението към въззивните жалби и в пледоариите си пред апелативния съд са акцентирали преди всичко на възраженията си относно обвинението по чл.116 НК, но е останало задължението на въззивната инстанция за провери изцяло правилността на присъдата, с оглед характера на правомощията й съгласно чл.314 НПК и посочените във въззивните жалби оплаквания и искания.

Касационната инстанция констатира, че апелативният съд не е изложил мотиви, по отношение на обвиненията по чл.339 НК и чл.325 НК, което прави невъзможна проверката по наведените от защитата / в жалбата на адвн.С./ доводи и пред касационната инстанция за нарушение на материалния закон относно и трите обвинения.

Единственото място, на което въззивният съд е коментирал държането на огнестрелното оръжие, относимо към обвинението по чл.339 НК е на стр.34 от мотивите към решението и то в частта, в която се излагат доводи за субективната страна на деянието по чл.116, т.11 НК. Отбелязването, че осведомеността на подсъдимия за вида на оръжието се простирала и по отношение на липсата на разрешение за държане на оръжие, не може да покрие минималните изисквания за аргументация на проверявания акт касателно обективната и субективна страна на деянието по чл.339 НК. Не следва да се забравя, че обвинението по този текст включва и държането на боеприпаси без разрешение. Липсата на мотиви прави невъзможна касационната проверка по направените от защитата възражения относно материалната законосъобразност на решението в тази част.

Същото се отнася и до обвинението по чл.325 НК. Направените на стр.22 абз.1 от мотивите съждения не могат да се отнесат изцяло към обвинението за хулиганство, не само защото същото не е индивидуализирано, с какви действия е осъществено, но и защото дублират доводите относно хулиганските подбуди, с които е прието, че е извършено престъплението по чл.116 НК.

Това е достатъчно съществено нарушение на процесуалните правила, което се санира единствено с отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане Тъй като изложените доводи на касационната инстанция по отношение на обвинението по чл.325 НК имат отношение и към подбудите за извършване на престъплението по чл.116,т. 11 НК, то визираният пропуск е относим и към частта от съображенията на проверяваната инстанция, която касае най-тежкото обвинение, за да се направи заключение, че решението следва да се отмени изцяло, а не само по отношение на обвиненията по чл.339 НК и чл.325 НК. Имено за това касационната инстанция ще изложи и съображенията си свързани с оплакванията на касатора за процесуални пропуски относими към аналитичната дейност на съда, процесуалната годност на доказателствата и правдивата им интерпретация, досежно обвинението по чл.116, т.11 НК, които следва да се преодолеят при следващото разглеждане на делото

В жалбите на тримата защитници на подсъдимия се навеждат сходни оплаквания, което прави възможно разглеждането ми заедно.

Не са лишени от основание възраженията на касаторите за неудовлетворително качество на мотивите към атакувания съдебен акт, развити в няколко насоки: На първо място, касационната инстанция споделя оплакването, че апелативната инстанция не е дала отговори на възражения на защитата, относно противоречивите доказателства, които са от значение за установяването на правно значимите факти. Въззивният съд не е преодолял с нужната категоричност противоречията в доказателствения материал и по-точно между гласните доказателства. За разлика от убедителността, с която е мотивирал изводите си относно факта на произведен изстрел именно от подсъдимия и причинените от него увреждания на пострадалия, аргументите му относно събитията предхождащи инцидента, относно механизма на възпроизвеждане на изстрела и неговата целенасоченост, както и за положението на тялото на пострадалия в момента на прострелването му, са противоречиви, непоследователни и не отразяват обективно съдържанието на свидетелските показания. Съществеността на неизяснените или превратно тълкувани показания е в основата на законосъобразното извеждане на мотиви относно отношението на подсъдимия към резултата от деянието, респективно към въпроса касаещ субективната страна на стореното от него.

Направеният преразказа на гласните доказателства и експертни заключения не може да замести доказателствения анализ. Най-малко защото изложените версии за станалото са различи, заключението относно начина на получаване на нараняване също, което изисква от съда да приеме факти за установени и да посочи кои доказателства ги подкрепят, а не да излага вериантни становища / както например е сторено с експертизата, преразказана във вариантите, които предоставя /. Установеният от съда факт на целенасоченост на изстрела, произведен от подсъдимия след прицелване в главата на пострадалия, е направен въз основата на съществен доказателствен дефицит. Следвало е с внимание да се подходи към показанията на св.З., дадени във връзка с преките му възприятия на това обстоятелство от ДП и промяната, която са претърпели в хода на времето, като се мотивира точно кои от тях се възприемат от съда за достоверни.

Споделя се оплакването на защитата за грешна интерпретация на гласни доказателства. Една част от тях касаят приетите за установени от въззивния съд факти за отправените между подсъдимия и пострадалия реплики, включително размяна на обиди и обвинения за неизплатени финансови задължения, базирани на показанията на свидетелите, гости на подсъдимия, чиито съдържание е различно от вложения от съда смисъл / показанията на св.Д.П. и И.П., Ш., св.З. /. Търсейки доказателствена опора за фактическите си изводи, въззивният съд е пренебрегнал конкретното съдържание и на приобщените от ДП показания /напр. на св.З./, като е вложил в тях несъдържащо се значение. Поради това настоящата инстанция се съгласява с оплакванията на защитата за липса на обективност в аналитичната дейност на проверяваната инстанция.

Основателни са възраженията на касатора, че са приети за установени от въззивния съд факти на основата на предположения, а не на безспорни доказателства. Това касае хулиганските действия - стрелбата на подсъдимия в двора му, преди прострелването на пострадалия. На първо място, трудно разграничими са аргументите на съда касаещи оценката на този факт - дали те са относими към обективните признаци на хулиганството или мотивират хулиганските подбуди, по които са твърди, че е осъществено деянието по чл.116, т.11 НК. На следващо, изводът на съда, че след като изстрелите са чути от гостите на подсъдимия няма как да не са чути и от околните / очевидно съседи/, градира до изцяло направеното предположение, че дори са провокирали тяхната реакция / стр.22 мотиви/ За пълнота, като довод в подкрепа на констатираната от настоящия съд грешна интерпретация на доказателствата трябва да се посочи изводът на съда, че въпреки заблуждаващите твърдения на подсъдимия и св.Ш. относно причината за нараняването на пострадалия, те не могли да заблудят медицинските специалисти / стр.20 от мотивите/. Всъщност на стр.8 от мотивите въззивният съд приема, че дни след операцията на окото, пострадалият чрез напипване установил твърдо тяло в областта на врата си и при допълнително образно изследване се установило наличието на проектил. Очевидно медиците са били „заблудени“ от първоначално поддържаната версия за нараняване от пиротехническо средство.

Противоречие между фактически установеното и правна му оценка се констатира и за изложените доводи, касаещи хулиганските подбуди за извършване на престъплението по чл.116, т.11 НК. Правната теория е последователна при отстояване на тезата, че те следва да изразяват нагласата на лицето да осъществи деянието подтиквано от желанието за скандализира, да наруши обществения ред, да изрази неуважение към обществото. Въз основата на приети за установени факти, че подсъдимият и пострадалият са били добри приятели и бивши бизнес партньори, че с напредването на вечерта и вследствие на употребения алкохол са водили разговор относно неуредени финансови отношения, че за това са си разменили и обиди, което обаче не било прецедент в отношенията им, крайният правен извод на съда, за наличие хулиганските подбуди за извършване на престъпление по чл.116, т.11 НК е вътрешно противоречив. От друга страна, оценката, която дава въззивният съд на решението на подсъдимия да донесе и покаже на гостите си чанта с пари като неморално, може да е етична оценка, но не и довод определящ действията му като демонстриращи явно неуважение към обществото.

Може да се обобщи, че пропуските касаещи законосъобразната оценка на доказателствата и обективното изясняване на фактите, са рефлектирали върху правилното приложение на закона, както по отношение на квалифициращото обстоятелство по чл.116, т.11 НК, така и относно вида на умисъла, с който подсъдимият е действал.

Водим от горното, Върховният касационен съд, второ отделение, намира че при постановяване на въззивното решение са допуснати съществени процесуални нарушения относими, както към качеството на аналитичната дейност на съда, така и към процесуалната й законосъобразност. При тези нарушения касационната инстанция не може да осъществи по-нататъшна проверка на решението относно неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наказанието. Осъществяването на правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал.3,т.2 НПК изисква тези въпроси да се разгледат от въззивната инстанция след отстраняване на допуснатите нарушения.

Поради което и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 93 от 05.06.2024г., постановено по ВНОХД № 25/2024г. по описа на Апелативен съд -гр.Пловдив и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.