Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Пловдив против Решение № 1269 от 11.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1284/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено Решение № 2153-15-94 от 02.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Н.П и е потвърдено Разпореждане № РП-4-15-00485658 от 14.11.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ при ТП на НОИ - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата на Н.П.П се и разноски по делото.

Ответникът – Н.П, чрез адв. И.С, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и излага съображения в подкрепа на правилността на решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение № 2153-15-94/02.04.2019г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Н.П и е потвърдено Разпореждане № РП-4-15-00485658/14.11.2018г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив, с което е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на жалбоподателя от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО, сума в размер на 307, 28 лева /главница/.

Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява основателна.

За да отмени решението на административния орган, първоинстанционният съд е посочил, че с оглед направения отказ от наследство, Н.П е загубил качеството „наследник“ и спрямо него няма как да бъде приложена разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от КСО. Обжалваното решение е неправилно.

От данните по делото е видно, че с Разпореждане № РП-4-15-00485658/14.11.2018г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 114, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване, е разпоредено по отношение на Н.П, като наследник на П.П, да бъде извършено прихващане от изискуемото му вземане от ДОО, представляващо парично обезщетение за безработица в размер на 307, 28 лева и надлежно установеното му задължение с влязло в сила Разпореждане № РС-4-15-00377009/14.02.2018г.

С това разпореждане, на основание чл. 114, ал. 4 от КСО е постановено лицето Н.П, в качеството на законен наследник да възстанови неоснователно изплатената на П.П след смъртта сума за пенсия в размер на 3 757, 80 лева/ главница/, представляваща лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.04.2015г. до 31.03.2017г.

Следва да се отбележи, че за този период пенсиите на Петров/ починал на 18.03.2015г., Акт за смърт №0011/09.03.2017г./, в размер на 8 554, 02 лева, са възстановени с платежно нареждане от 14.03.2017г. от Юробанк и Еф Д. Б АД по банковата сметка на Централно управление на НОИ.Сременно обаче за същия период от личната пенсия на П.П е била удържана сума в общ размер на 3 757, 80 лева в изпълнение на наложен запор по изп. дело №20128240401276 по описа на ЧСИ К.П, рег.№824, район на действие Окръжен съд - Пловдив, в полза на О. Б. Б АД, на основание чл. 446 от ГПК.

Разпореждане № РС-4-15-00377009/14.02.2018г. е изпратено по пощата на Н.П и получено редовно на 16.03.2018г., с положен подпис от неговата съпруга.

Н.П не е обжалвал цитираното разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив в предвидения в чл. 117, ал. 2 от КСО 14- дневен срок и същото е влязло в сила на 31.03.2018г. Към същата дата не е налице доброволно погасяване на задължението по това разпореждане, поради което от тази дата върху установеното задължение се начислява и лихва по чл. 113 от КСО.

Съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по чл. 114, ал. 3 от КСО, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 4, т. 1 от КСО или по реда на ДОПК, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществен осигуряване.

Такова прихващане се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

И тъй като, след служебна проверка, е установено, че Н.П има изискуемо вземане от ДОО, представляващо парично обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО за периода 01.10.2018г.-31.10.2018г., в размер на 307, 28 лева, то с процесното разпореждане от 14.11.2018г. е постановено прихващането на тази сума.

Възражението, което и административният съд е възприел, че предвид вписан със съдебно удостоверение №151/09.03.2017г. отказ от наследство от покойния наследодател П.П, Н.П не е придобил качеството на наследник и не дължи сумата в разпореждането от 14.02.2018г., е неоснователно.

Разпореждане № РС-4-15-00377009/14.02.2018г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив представлява стабилен административен акт и претенциите относно неговата незаконосъобразност са преклудирани.

Предвид законовите предпоставки, а именно - влязъл в сила административен акт - Разпореждане № РС-4-15-00377009/14.02.2018г. и изискуемо вземане на Н.П от ДОО, представляващо парично обезщетение за безработица, безспорно извършеното прихващане с Разпореждане № РП-4-15-00485658/14.11.2018г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив е законосъобразно. Процесното разпореждане не е такова по чл. 114, ал. 4 от КСО, както е приел Административен съд - Пловдив, а е разпореждане по чл. 114, ал. 5 от КСО, имащо за предмет прихващане на установено със стабилен административен акт задължение на лицето. Категорично е от доказателствата по делото, че задължението е дължимо и установено с влязло в сила разпореждане. В този смисъл са и Решение №3743/11.03.2020г. по адм. д. №12225/2019г. на ВАС, VІ отд. и Решение №14440/29.10.2019г. по адм. д.№3035/2019г. на ВАС, VІ отд.

По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, с което жалбата е уважена и е отменено Решение № 2153-15-94/02.04.2019г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане, следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, по същество, с което жалбата на Найденов да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, на касатора следва да се присъдят сторените от него разноски за касационната инстанция - възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 143 АПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и платена държавна такса в размер на 200 лева, или общо разноски в размер на 300 лева.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1269/11.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1284/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П от [населено място] срещу Решение № 2153-15-94/02.04.2019г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № РП-4-15-00485658/14.11.2018г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив.

ОСЪЖДА Н.П от [населено място], [адрес] да заплати на ТП на НОИ - Пловдив сторените разноски за касационната инстанция в размер на 300 /триста/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.