Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

С решение № 424 от 01.11.2019 г. на Административен съд – В. Т, постановено по адм. дело № 646/2017 г. е изменен ревизионен акт № Р-04001516006521-091-001/28.04.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – В.То, като съдът е намалил размера на установените задължения по ЗДДС и съответните лихви и е определил размера на данъка за данъчни периоди м. 01, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2012 г., м. 01, м. 02, м. 04, м. 05, м. 06, м. 10 и м. 12.2013 г., м. 01-м. 08.2014г., м. 10-12.2014 г., за всички данъчни периоди на 2015 г. и за д. п. м. 01, м. 02 и 03.2016 г. и на установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО и съответните лихви за 2012 г., 2014 и 2015 г. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството относно установените задължения по ЗДДС за д. п. м. 02.2012г., м. 03., м. 07, м. 08, м. 09, м. 11.2013 г. и м. 09.2014 г., както и относно установения корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „А. Г 11“ ЕООД, град Плевен чрез адвокат К.П с посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – съществени процесуални нарушения по преценка на фактите, обстоятелствата и наличните доказателства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение.

Основният аргумент на касационния жалбоподател за неправилност на решението е основан на тезата, че данните от складовия му софтуер не могат да служат за съпоставка с данните от СД по ЗДДС и дневниците за продажби, тъй като този софтуер...