О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4435
гр.София, 07.10.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т. ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Д. ч. гр. д. № 3542 по описа за 2024 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. С. С. против определение № 10463 от 03.07.2024 г., постановено по въззивно частно гражданско дело № 6844 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, ЧЖ-I-3 състав, с което е потвърдено решение № 7088 от 17.04.2024 г. по гр. д. № 64345 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, 54 състав, имащо характер на определение, в частта за оставяне без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на постановеното по делото решение № 3296 от 24.02.2024 г. в частта за разноските.
Жалбоподателката твърди, че определението на Софийския градски съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност на определението и т. 1 - 3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Дължи ли произнасяне съдът по всички оплаквания, направени в жалбата?
2. Дължи ли съдът произнасяне по отношение на направени разноски, за които е повдигнат спор досежно действителното им заплащане?
3. Дължи ли съдът произнасяне по отношение на направени разноски, които страната не е сторила или удостоверила надлежно с редовен платежен документ до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция?
4. Обвързан ли е съдът с минимално установения съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер при релевирано от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК?
5. Следва ли съдът при релевирано оплакване досежно размера на адвокатското възнаграждение да направи преценка на съответствието на размера на сумите с критериите, посочени в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022 г.?
6. Следва ли съдът при изрично констатиране на несъответствие между претендирания и справедливия след преценка съобразно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022 г. размер на адвокатското възнаграждение и изрично възражение за прекомерност на адв. в.ие, да го намали?
7. Може ли адвокатското възнаграждение да бъде договаряно в неограничен размер, без това да доведе до противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите?
8. Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 от ГПК за мотивиране на въззивното решение, и разпоредбата на чл. 272 от ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания?
Ответникът по частната жалба „МС Фарма” АД смята, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд, като оспорва жалбата и по същество.
Частната касационна жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, постановен от апелативен съд, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд взе предвид следното:
Производството по гр. д. № 64345/2021 г. по описа на Софийския районен съд е образувано по предявения от С. С. С. против „МС Фарма” АД частичен иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на сумата от 120 000 (с пълна цена 150 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й Д. Ж. Д. в резултат от настъпила на 10.09.2019 г. трудова злополука. С решение № 3296 от 24.02.2024 г. по делото, искът е уважен до размера от 23 000 лв. и е отхвърлен за разликата над присъдената сума до размера от 120 000 лв. Съдът е определил и отговорността за разноски. Намерил е за неоснователно възражението за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като е уговорено под минималния размер, определен съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. Ето защо на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъдил С. С. да заплати на ответното дружество разноски по делото в размер на 6992,08 лв. С решение № 7088 от 17.04.2024 г., имащо характер на определение, първостепенният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК на С. С. за изменение на решението в частта, с която е осъдена да заплати разноски на ответника съобразно отхвърлената част от иска.
За да потвърди извода на СРС, че разноските действително са направени, въззивният съд е посочил, че на лист 43 от том I на първоинстанционното дело е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 09.05.2023 г. между „МС Фарма“ АД и адв. С. Д., с който е уговорено възнаграждение в размер от 8650 лв. Представено е и платежно нареждане от същата дата, удостоверяващо заплащането на сумата. Съдът е констатирал, че договорът съдържа всички необходими реквизити, от които да се установи плащането на възнаграждението към първоинстанционното дело – посочени са номерът на делото, съдът и съставът. Потвърждението на извършеното плащане е направено чрез отбелязване на уговорената сума в графа „платена сума“ на договора. Счел е за неоснователно възражението на ищцата за прекомерност на възнаграждението. Посочил е, че съгласно даденото тълкуване в решение на СЕС по дело С-438/2022 г., посоченият в Наредба № 1/2004 г. минимален размер на адвокатското възнаграждение не е задължителен за съда, ако се установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Въпреки това е приел, че в случая размерът на заплатеното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка е препратил към мотивите на първостепенния съд съгласно чл.272 ГПК относно съобразените критерии – предмета на производството, вида и броя на извършените процесуални действия, изискващи според съда усилия, по-големи от обичайните, включително с оглед ангажираните от името на ищцата гласни доказателства, многобройните и детайлни въпроси към основната и допълнителната автотехническа експертиза.
В мотивите на определението не се съдържат противоречия, дължащи се на груби нарушения на правилата на формалната логика. Въззивният съд не е приложил закона в неговия противоположен смисъл, нито се е позовал на несъществуваща или отменена правна норма. Следователно определението не страда от очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предложение трето от ГПК.
Не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл.280,ал.1 от ГПК по поставените от жалбоподателката въпроси. Въззивният съд е мотивирал определението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК и се е произнесъл по оплакванията, наведени в частната жалба на жалбоподателката, че не са доказани действително извършени разноски от страна на ответника, както и за прекомерност на уговореното адвокатско възнaграждение. Ето защо определението не е постановено в противоречие с цитираните от жалбоподателката определения № 145 от 13.02.2014 г. по ч. гр. д. № 358/2014 г. на III ГО и № 399 от 06.06.2021 г. по ч. гр. д. № 357/2012 г. на III ГО, решения № 194 от 18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на IV ГО и № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на IV ГО, ППВС № 1/1953 г. и № 1/1985 г., ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, и не следва да се допуска касационно обжалване по въпроси № 1, 2, 3 и 8.
Въпроси № 4, 5 и 6 касаят правомощието на съда, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, да присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от определения съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. Според постановеното от СЕС решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери, определени съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, към която препраща чл. 78, ал. 5 in fine ГПК. В този смисъл се е произнесъл и въззивният съд, но в случая е приел, препращайки към мотивите на първостепенния съд, че уговореното адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото. Ето защо не следва да есе допуска касационно обжалване и по тази група въпроси.
Въпрос № 7 не е разрешен в противоречие с решение № 74 от 17.07.2023 г. по гр. д. № 3831/2022 г. на IV ГО. Това решение е постановено по различен от фактическа страна случай, при който адвокатското възнаграждение е уговорено за резултат – в размер на 20 % от обезщетението за неимуществени вреди, като съдът е приел, че към момента на сключване на договора ищецът, с адвокатска правоспособност, е бил наясно, че постигането на резултата е в голяма степен сигурно – виновно причинената смърт на 16-годишно дете прекъсва дълбока емоционална връзка с неговия баща, тоест размерът на обезщетението би бил висок, а с това – висок е и размерът и на уговореното адвокатско възнаграждение. В настоящия случай е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение дори в по-нисък размер от минималния, определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. Затова и по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10463 от 03.07.2024 г. по в. гр. дело № 6844/2024 г. на Софийския градски съд, ЧЖ-I-З състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: