Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], подадена чрез управителя и представляващ дружеството Д. С. Г., против решение № 1033/15.06.2017 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив, постановено по адм. д. № 1921/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р – 16001615008770-091-001/14.05.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 496/22.07.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“– Пловдив при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 207.57 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, преценката на съда относно разпределянето на доказателствената тежест между страните в съдебното производство е неправилна. Възлагането й изцяло и само върху жалбоподателя е в противоречие с чл. 170, ал. 1 АПК вр. пар. 2 ДР ДОПК и с решенията на СЕС. Други твърдени съществени процесуални нарушения са: необсъждане на писмените доказателства по делото, приети без оспорване от страна на ответника, и неназначаване на експертиза служебно в изпълнение изискването на чл. 171, ал. 2 АПК, с което да се преодолее неизпълнението на задължението на ревизиращия екип по чл. 60 ДОПК. Жалбоподателят счита, че е доказал реалното изпълнение на доставките от неговите доставчици и правото му на данъчен кредит неправилно е отказано по мотиви, свързани с кадрова обезпеченост на доставчиците, транспорт, отразяване на фактурите в счетоводствата на доставчиците и непредставяне от тяхна страна на поисканите им при насрещните проверки документи. Претендира се отмяна на решението на Пловдивския административен съд, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят направените разноски и за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Д. и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 207.57 лв. за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.
Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Пловдив е бил № Р – 16001615008770-091-001/14.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 496/22.07.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП. С него на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 78 126.02 лв., с прилежащи лихви 34 939.43 лв. на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС вр. чл. 6, чл. 9 и чл. 25 от същия закон по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], с мотиви за липса на реално осъществени доставки на стоки и услуги и допълнително е установен корпоративен данък за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г., съответно в размер на 5 999.55лв., 15 561.77лв., 15 679.92лв., и 1 823.75лв., ведно с прилежащите лихви за забава в размер съответно на 3141.20лв., 6 525.94лв., 4970.58лв. и 393.34лв. и лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2011г. – 257.32лв. и за 2012г. – 338.81лв.
Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АС - Пловдив като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК.
Законосъобразен е изводът на АС - Пловдив, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, посочени в чл. 119, ал. 2 ДОПК в приложимата му редакция – от възложилия ревизията и от ръководителя на ревизията. Ревизията е възложена от компетентен орган, определен в заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. на териториалния директор по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Съставен е Ревизионен доклад със съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК. Правилни са и изводите на съда относно спазването на предвидената в чл. 120 ДОПК форма. Представени са от страна на ответника доказателства за валидността на електронните подписи. Тъй като с оглед правилото на чл. 160, ал. 4 вр. ал. 3 ДОПК съдът не може да върне преписката на компетентния орган по приходите, ако отмени РА, то допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила следва да се преодолеят от първоинстанционния съд, който е длъжен да постанови решение по съществото на спора в изпълнение изискването на чл. 160, ал. 1 ДОПК.
Касационни доводите за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 209, т. 3 АПК се съдържат в касационната жалба и съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационната инстанция следва да ги обсъди, както и да прецени служебно съответствието на решението с материалния закон.
За да отхвърли жалбата против РА административният съд е обосновал изводи за неговата материална законосъобразност, които се свеждат до неустановяване на основната предпоставка за възникване на право на данъчен кредит за ревизираното лице, а именно наличието на осъществени доставки. Според него от страна на жалбоподателя в първоинстанционното производство не е проведено главно пълно доказване на фактическия състав на правото на данъчен кредит, касаещо осъществяването на доставките и включващо материално – техническата и кадрова обезпеченост на доставчика, както и транспортирането на стоките /строителни материали и мебели/. Относно посоченото в РА и в решението на решаващия орган допълнително правно основание за отказ на правото на данъчен кредит, а именно това на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, съдът е посочил, че то е абсолютно несъстоятелно и наличието му показва непознаване от страна на данъчната администрация на материалния закон, тъй като спорните доставки не касаят взаимоотношенията между наемател и наемодател. Изложил е конкретни мотиви и по отношение на установените задължения за корпоративен данък и лихви, както и за установените лихви във връзка с невнесени авансови вноски.
С РА е отказано право на данъчен кредит по следните фактури:
1. фактури № 62/08.11.2011г. и № 68/16.11.2011г. издадени от [фирма] в размер общо на 4 858, 33лв. В хода на ревизията са представени от страна на жалбоподателя двете фактури с описан в тях предмет на доставката „заплащане за изготвяне на мострени рекламни пана, включващо конструкция и стойки“ с данъчна основа 12 291.97лв. и ДДС – 2458.33 лв. и „заплащане за залепване на рекламни плочи и разни фотографи за рекламни пана“ с данъчна основа 12 000лв. и ДДС – 2400лв. Към фактурите са представени два договора за изработка, касаещи обект в [населено място] на [улица], и приемо-предавателни протоколи със същото съдържание като фактурите, ведно със снимки и фискални бонове.
2. фактури издадени от [фирма]: фактура № 160/21.11.2011г. с предмет „заплащане за извършване на хидроизолационни дейности по покрива на административна сграда вкл. замазки“ с данъчна основа 10 667.52лв. и ДДС 2133.50лв. с приложени към нея договор и два протокола за приемане на СМР, вторият с посочване на видове и количества СМР, фактура № 175/10.01.2012г. с предмет авансова вноска и фактура № 179/27.01.2012г. с предмет окончателно заплащане по договор от 10.01.2012г. за извършване на ВиК услуги – ремонт /подмяна/ на спукан водопровод и периодично почистване на асфалтова настилка от сняг с машини с данъчни основи съответно 4500лв., ДДС – 900 лв. и 6500 лв., ДДС- 1300 лв. Към фактурите са представени договор от 10.01.2012 г. и два приемо-предавателни протокола, вторият от които за СМР – водопровод с посочен вид и количество на строителните работи, и снимка. Договорите касаят обект в [населено място] на [улица].
3. фактури от доставчика [фирма] - № 520/07.11.2011г. с предмет на доставка „заплащане по договор за довършване и направа на покривна конструкция на метален склад 375 кв. м. в обект в [населено място] на [улица]“ с данъчна основа 10 938 лв. и ДДС 2187лв., както и № 530/25.11.2011г. с предмет на доставка „заплащане за подреждане, превозване, опаковане и фолиране на кашони и палети с плочи и материали и заплащане за труд“ с данъчна основа 6500лв. и ДДС 1300лв. Към фактурите са представени договори за изработка, приемо-предавателни протоколи, снимки и фискален бон.
4. фактура от доставчик [фирма] № 211/29.11.2011г. с предмет ремонт на Ф. К 6+1 с данъчна основа 5000лв. и начислен ДДС 1000лв. Към фактурата е приложен само фискален бон.
5. фактури, издадени от [фирма] - № 3000002313/31.10.2011г. с данъчна основа 63.12лв. и ДДС 12, 62лв. и № 3000002322/14.11.2011г. с данъчна основа 51.68лв. и ДДС 10.34лв. с предмет продажба на различни материали, описани по единична цена и количество в самите фактури. Към последните са представени и фискални бонове.
6. фактури на [фирма] - 5 броя с предмет: авансово плащане и окончателно плащане по договор от 05.04.2011г. за частичен ремонт на покрив по договор от 05.04.2011г., авансови плащания и окончателно плащане по договор от 10.03.2011г. за направа на нова ел. инсталация и оборудване с безжичен интернет, изграждане на нови мострени боксове. Към фактурите са представени двата договора, приемо-предавателни протоколи, фискални бонове и снимки. Ремонтните дейности според договорите са на обект, находящ се в [населено място] на [улица]“.
7. три фактури, издадени от [фирма], с предмет СМР по договор, а именно № 1000000072/29.08.2012г., № 1000000073/ 30.08.2012г. и № 1000000074/ 31.08.2012г. От страна на ревизираното лице са представени фактурите с фискални бонове към тях, три договора с предмет СМР, вкл. планова годишна профилактика на трафопост, и приемо-предавателни протоколи заедно със снимков материал. СМР са за обект находящ се в [населено място] на [улица]“.
8. три фактури, издадени от доставчика [фирма], за които е установено в хода на ревизията, че не са включени в дневника за продажби. Представени са от задълженото лице фактури № 119/07.03.2011г., № 125/16.03.2011г. и № 135/29.03.2011г. с предмет авансово и окончателно заплащане по договор от 01.03.2011г. Договорът е с предмет ремонт, обзавеждане, оборудване и доставка с поставяне на мостри в шоурум. СМР касаят обект, находящ се в [населено място] на [улица].
9. единадесет фактури от [фирма]. В хода на ревизията са представени от задълженото лице спорните фактури ведно с четири броя договори за изработка и приемо-предавателни протоколи. Предмет на договорите е: довършителни работи и монтаж на кухненско оборудване, преустройство и довършване на ремонтни работи на първи етаж и на трети етаж, свързани с изграждане на изложбена зала, реконструкция на инсталации, настилки и др., СМР на складова база по спецификация. Съответно, предмет на доставките по спорните фактури са авансови плащания и окончателни такива по извършени договорени ремонтни работи и доставки на строителни материали, описани по вид, количество и единична цена във фактурите /латекс, стиропор, гипсово лепило, мрежа за изолация, монтаж на кухненско оборудване, шпакловъчна лента, профили, вата, плоскости/. Към фактурите са приложени приемо-предавателни протоколи и фискални бонове. СМР касаят обект, находящ се в [населено място] на [улица].
10. по фактури от [фирма]. От задълженото лице са представени седемте фактури, ведно с фискални бонове към тях, приемо-предавателни протоколи и договори, както и протоколи за установяване, завършване и заплащане на видове СМР, ведно със снимки. Предмет на договорите са различни СМР - изработка, доставка и монтаж на подпрозоречни корнизи и оформящи ивици от технически гранит, изработка и монтаж на метални рампи и стълба, демонтаж, събаряне, почистване и опаковане по видове материали, подреждане на палети и превоз, профилактика и ремонт на климатични системи; изработка, доставка и монтаж с автовишка на рекламни пана, направа на тротоарна настилка. Във фактурите предметът на доставките е записан като СМР по договор. СМР касаят обект, находящ се в [населено място] на [улица].
11. по две фактури от [фирма] - № 101/08.03.2012г. и № 98/02.03.2012г. с предмет авансово плащане по договор от 28.02.2012г. и окончателно плащане по същия договор. Предмет на договора е довършителни СМР на обща стойност 12 464 лв., описани като доставка и полагане на тапети, доставка и монтаж на трапезна маса, доставка и монтаж на разтегателен диван, на щори, на кръгла маса, на огледални стъклопакети, на аквариум, на система за обезшумяване на прозорци, на изолационна вата, на 11 броя подови килими и пътеки. Задълженото лице е представило фактурите с договори към тях, протокол за установяване, завършване и заплащане на видове СМР. СМР касаят обект, находящ се в [населено място] на [улица].
12. по две фактури от [фирма] - № 1066/01.03.2012г. с предмет авансово плащане по договор от 28.02.2012г. и № 1067/06.03.2012г. с предмет окончателно плащане по същия договор. Представен е договорът, който е за изработка и с предмет довършителни СМР на етаж 3 в сградата на [улица]- доставка и монтаж на спален комплект, на фотьойл, маса, окачен таван с осветление, доставка и полагане на мокет, на тапети, на система за закриване на прозорци, изолационна вата, климатик. Представен е и приемо-предавателен протокол и протокол за установяване, завършване и заплащане на видове и обеми СМР, както и протокол за предаване и приемане на комплект спалня „Ретро“, наречен „спецификация“. СМР касаят обект, находящ се в [населено място] на [улица].
13. по фактура № 1000000471/19.06.2012г. с предмет СМР по договор, издадена от [фирма]. В хода на ревизията задълженото лице е представило фактурата, ведно с приемо-предавателен протокол от 19.06.2012г. и договор от 01.06.2012г. с предмет – разопаковане на скъсани кашони, сортиране на плочи, опаковане на сортирани плочи, подреждане, почистване, поставяне на изолация, изграждане на преградни стени от гипс-картон-доставка и монтаж, прекарване на нова ел. инсталация, доставка и монтаж на ел. лампи и цялостно ел. преустройство на склад от 430 кв. м., на обща стойност на работите 13 900лв. Други доказателства не са представени. СМР касаят обект, находящ се в [населено място] на [улица].
14. по две фактури, издадени от [фирма] - № 2000000197/24.04.2013г. с предмет аванс по договор от 01.04.2013г. и № 2000000203/30.04.2013г. с предмет доплащане по същия договор. Предмет на договора е преустройство на ВиК и Ел инсталации в апартамент на [адрес], [населено място], включително демонтаж на стара инсталация, разкъртване, доставка на материали, поставяне и проба на инсталациите, на стойност 7192лв. В хода на ревизията задълженото лице е представило фактурите, ведно с договор от 01.04.2013г., приемо-предавателен протокол и фискални бонове.
15. по две фактури, издадени от [фирма] - № 161/01.03.2012г. и № 168/06.03.2012г. с предмет съответно авансово плащане и окончателно плащане по договор от 27.02.2012г. Предмет на договора е доставка и монтаж на хидромасажна вана, душ кабина, изработка, доставка и монтаж на плот за мивки, на 2 броя мивки, 2 бр. батерии за мивки, преградна плъзгаща врата, седалка за баня, на вентилаторна система, на окачен таван и осветителни тела. При извършената насрещна проверка доставчикът не е открит и доказателства от негова страна не са представяни.Ревизираното лице е представило в хода на ревизията фактурите, ведно с договор и протокол за установяване, завършване и заплащане на описани в него СМР, спецификация и пиремо-предавателен протокол.
16. по 5 фактури, издадени от [фирма] с предмет различни СМР. От [фирма] са представени фактурите, ведно с договори и приемо-предавателни протоколи, както и протоколи за установяване, завършване и заплащане на видове СМР. Предмет на договорите са направа на бетонова плоча и бетонова настилка, бояджийски работи, покривна конструкция над склад, ремонтни дейности на склад – гипсокартон, ел. инсталация, ВиК, изграждане на санитарни възли, климатична инсталация, ламаринена обшивка, водостоци и улуци, нова хидроизолация и ламаринена обшивка. СМР касаят обект, находящ се в [населено място] на [улица].
17. по една фактура, издадена от [фирма] - № 2000000461/28.02.2013г. с предмет изработка, доставка и монтаж на покривна конструкция, вкл. хидроизолация и топлоизолация, отдушник, водосточни тръби на обект „апартамент, находящ се на [адрес]“. От ревизираното лице са представени фактурата с фискален бон, договор от 01.02.2013г. със същия предмет и приемо-предавателен протокол за изработка, доставка и монтаж на покривна конструкция на посочения обект.
Настоящата касационна инстанция намира за основателни доводите на касатора за допуснати от първоинстанцзионния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради следното:
Процесните фактури, по които е отказано право на данъчен кредит, имат за предмет доставки на стоки /строителни материали, оборудване и мебели/, строителни услуги, услуга, свързана с ремонт на автомобил, други услуги като почистване на асфалтова настилка от сняг, почистване и опаковане по видове материали, подреждане на палети и превоз, профилактика и ремонт на климатични системи. Съдът е изложил мотиви за недоказаност реалността на доставките общо без да обсъди всяка една от тях и доказателствата, представени от жалбоподателя, към фактурите. Две са основните предпоставки, при наличието на които правото на данъчен кредит на получателя следва да бъде признато – осъществяването на доставките на стоки и осъществяването на услугите и използването на стоките, респ. услугите и резултата от тях за осъществяване от получателя на следващи облагаеми доставки или във връзка с неговата независима икономическа дейност /решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник, т. 33/. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК в тежест на жалбоподателя в процеса е да докаже наличието на тези две предпоставки. В този смисъл е и приетото от СЕС в т. 44 от определение от 15 юли 2015 по дело С-123/14, Италес. П. преценката за това дали са доказани доставките на стоки съдът следва да съобрази определението в чл. 14, пар. 1 от Директива 2006/112, неточно транспониран в ЗДДС, според който доставката на стоки означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материална собственост като собственик. При доставките на услуги, доколкото са свързани с изпълнението на сключени договори за изработка, следва да е установено изработеното от изпълнителя и приемането му от възложителя. В случая са налице приемо-предавателни протоколи, неоспорени относно тяхната автентичност от ответника, а към някои от тях са съставени и протоколи за установяване на извършени СМР и тяхното приемане. Липсата на дата в някои от тези т. нар актове 19 не е основание да бъдат игнорирани изцяло при положение, че е налице дата в първите протоколи. Преценката за това налице ли са доставки, както и установяването на връзката между полученото по доставките и следващите облагаеми доставки, извършени от получателя, изисква предметът на доставките да е достатъчно конкретно определен /наименование на стоките, вид, количество, единична и обща стойност; наименование и вид на услугите, обеми и количества на изработеното и др./. Когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 1 ЗДДС, тя може да бъде установена чрез други документи съгласно чл. 7, ал. 3 ЗСч. /отм./, действащ през процесните периоди от време. Според решението на СЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/12 Petroma Trannsports SA, разпоредбите на ДДС директивата допускат национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на данък върху добавената стойност може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, тъй като информацията е необходима с цел да се установи действителното извършване на фактурираните сделки.
Извършването на строителните работи /основно на обекта в [населено място], [улица]/, но и на обект апартамент, находящ се на [адрес], които са предмет на фактура № 2000000461/28.02.2013г., издадена от [фирма], е следвало да бъде установено в хода на ревизионното производство чрез назначаване на техническа експертиза на основание чл. 60 ДОПК, което не е направено. Както беше посочено по-горе, с оглед правилото на чл. 160, ал. 4 вр. ал. 3 ДОПК допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила в хода на ревизията следва да се преодолеят от първоинстанционния съд, доколкото той е длъжен да постанови решение по съществото на спора. Това налага на първо място съдът да изясни фактите по делото. Основателен е доводът на касатора, че за изясняване на обстоятелството относно извършването на строителните услуги на основание чл. 171, ал. 2, предложение последно АПК той е следвало служебно да назначи съдебно-техническа експертиза или да укаже изрично на жалбоподателя, че за доказването на конкретните обстоятелства е необходимо изготвянето на такава. Изготвянето на заключението ще помогне за изясняването и на посочения по-горе въпрос относно това индивидуализирани ли са в достатъчна степен СМР в договорите, фактурите и приемо-предавателните протоколи по вид, обеми и количества, така че да може да се провери при оглед на място на самите обекти дали действително са извършени или не, а също така и за изясняване на други спорни въпроси относно това дали строителните услуги представляват такива за ремонт или за подобрения, намират ли се и могат ли да бъдат индивидуализирани мебелите и оборудването в недвижимите имоти, описани в приемо-предавателните протоколи, вложени ли са строителните материали – предмет на фактурите при извършването на строителните работи. Освен това съдът е следвало да постави задачи на вещото лице по назначената ССЕ да установи след проверка в счетоводството на дружеството – жалбоподател заведени ли са стоките по процесните фактури по стоковите му сметки и как /аналитично, стойностно/, установява ли се последващата им реализация чрез осъществени облагаеми доставки или те представляват разходи за дейността, или са придобити ДМА /обзавеждане/; как са осчетоводени разходите за строителните услуги на обекта в [населено място] на [улица]– текущо като разходи за външни услуги или като подобрения на нает имот, по кои счетоводни сметки се отчитат разходите за подобрения на нает имот; заведен ли е апартаментът, находящ се на [адрес], като ДМА и ако не, използвани ли са строителните услуги за неговия ремонт за следващи облагаеми доставки; направени ли са авансовите плащания, във връзка с които са издадени фактурите за авансови плащания и кога.
Основателен е и доводът на касатора, че ако е доказано реалното осъществяване на доставките, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците и непредставянето на доказателства за транспорт, доказателства за счетоводно отразени в счетоводствата на доставчиците разходи във връзка с доставките, освен ако приходната администрация докаже, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки. / решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник, т. 40, решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и С-142/11, Mahagében и Dávid, т. 66; решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело C-324/11, Gábor Tóth, т. 45; решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, М. П, т. 31/.
Неправилни като мотиви са изводите на Административен съд – Пловдив във връзка с отказа на правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2, предложение първо ЗДДС, когато стоките и услугите са предназначени за безвъзмездни доставки. По отношение на фактурите, издадени през 2013 г., с предмет СМР на обекта в [населено място] на [улица]това основание не е налице, тъй като според ал. 3, т. 3 и т. 4 на чл. 70 /изм. ДВ, бр. 94 от 2012 г. в сила от 01.01.2013 г./ ал. 1, т. 2 не се прилага, когато стоките и услугите са използвани при безвъзмездно извършване на услуги за ремонт и подобрение от държател/ползвател на нает или предоставен за ползване актив. За фактурите със същия предмет с дати от 2010 г., 2011г. и 2012 г. е приложима разпоредбата на чл. 3, т. 3 ЗДДС /ред. ДВ, бр. 63/2006 г./, според която ал. 1, т. 2 не се прилага, когато стоките и услугите са използвани при безвъзмездно извършване на услуги за ремонт на нает или предоставен за ползване актив от държател/ползвател, когато активът е бил нает или предоставен за ползване непрекъснато за срок не по-кратък от 3 години. Ако по делото се установи обаче, че става въпрос за подобрение, по отношение на безвъзмездните доставки на услуги за подобрения, осъществени през 2010 г., 2011г. и 2012 г., върху този имот, за който е не е спорно, че е ползван от ревизираното дружество по силата на договор за наем, разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС е приложима, тъй като те не попадат в изрично регламентираните в ал. 3 изключения.
Относно частта от РА, в която са определени задължения за корпоративен данък, в резултат на непризнаване на разходите по изброените по-горе фактури, следва да се обсъдят освен основанията, посочени в ревизионния доклад на стр. 23 /чл. 26, т. 2 вр. чл. 10 ЗКПО и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО/ и фактическото основание, посочено в РА на стр. 7, съответстващо на правното основание на чл. 77, ал. 1 ЗКПО, във връзка с разходите, отчетените по сметка 602 „Разходи за външни услуги“, по фактурите с предмет СМР на обект в [населено място] на [улица], които според органите, издали акта, са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство и приложимите стандарти, както и на глава 10 от част І ЗКПО, тъй като са на значителна стойност, представляват подобрения и е следвало да бъдат заведени като ДМА.
Така изложените съображения налагат първоинстанционното решение да бъде отменено в частта му, в която е потвърден РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 78 126.02 лв. и допълнително установения корпоративен данък за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г., съответно в размер на 5 999.55лв., 15 561.77лв., 15 679.92лв., и 1 823.75лв., ведно с прилежащите лихви за забава. Делото в тази част следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд за изясняване на спора от фактическа страна и назначаване на СТЕ и ССЕ.
В частта му, в която е потвърден РА относно установените лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2011г. – 257.32лв. и за 2012г. – 338.81лв., същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По исканията за разноски за настоящата касационна инстанция на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе съдът, който ще разгледа повторно делото.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1033/15.06.2017 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 1921/2016 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] против РА № Р – 16001615008770-091-001/14.05.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 496/22.07.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“– Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 78 126.02 лв. и допълнително установения корпоративен данък за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г., съответно в размер на 5 999.55лв., 15 561.77лв., 15 679.92лв., и 1 823.75лв., ведно с прилежащите лихви за забава, а в частта на присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение – за разликата над 300 лв. до 4 207.57 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото в посочената част за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта му, в която е потвърден РА относно установените лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2011г. – 257.32лв. и за 2012г. – 338.81лв.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“– Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.