Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник – министъра на труда и социалната политика и Ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007-2013 г. (ОП „РЧР“) срещу решение № 381 от 26.10.2017 г. постановено по административно дело № 551 по описа за 2017 г. на Административен съд - Враца (АС - Враца).

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда, че в процесния административен акт липсват фактически и правни основания за издаването му. Сочи, че основания за допустимост на разходите са посочени освен в разпоредбата на чл. 57 от Закон за управлението на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), още и в чл. 4, ал. 4 от същия закон, който съдържа забраната за двойно финансиране от различни източници на един разход. Излага, че в пункт 2.1. от оспорения административен акт изрично, като правно основание за неверифициране на разходите за възнаграждения и осигуровки за доставчиците на социални услуги, е посочена разпоредба на чл. 4, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, поради което счита, че непосочването на конкретна разпоредба от подзаконов нормативен акт не представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила и по-конкретно на чл. 127, ал. 1 от АПК съдът не се е произнесъл по съществото на спора. Предвид изложените аргументи прави искане решението да бъде отменено. Претендира деловодни разноски и разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът – О. В не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната...