Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на [фирма], представено от управителя Л. М. и на директора на Дирекция „“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, срещу решение № 1094/22.06.2017 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2432/2016 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001315009969-091-001/12.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в частта относно откаазано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 2 004 лева в данъчен период м. 01.2015 г. и е отхвърлена жалбата на [фирма] против РА в останалата част.

Първият касатор оспорва отхвърлителната, а вторият – отменителната част от решението. Доводите им са за неправилност на решението заради противоречие със съществените съдопроизводствени правила, материалния закон и необоснованост.

Търговецът сочи пропуск на съда да възприеме пороци на РА, обуславящи нищожността му, предвид подписването на заповедите за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и РА с отбелязване за поставени електронни подписи без това да е проверено и да е установено органите по приходите да притежават удостоверение за квалифициран електронен подпис. И. общо несъгласие с извършената от съда оценка на доказателствените средства. Заявява убеждение, че са доказани релевантните за отреченото му право на приспадане на данъчен кредит факти. Настоява на приложимостта на специалния ред за облагане на маржа за извършените от него доставки на употребявани автомобили, което изключвало правомерността на начисляването на ДДС върху продажната цена.

И ДДДОДОП е несъгласен с преценката на доказателствените средства, извършена от съда. Ревокира тезата си от постановеното от него решение при оспорването на РА по административен ред за липса на ресурс у доставчика за осъществяване на доставките и неяснота относно превозните средства, за които са отредени резервните чести.

Всеки от касаторите иска отмяна на оспорената от него част решението...