Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационнa жалбa на Д. Д "Обжалване и данъчно осигурителна практика" София при ЦУ на НАП против Решение № 5938 от 23.10.2017г., постановено по адм. дело № 748 описа на Административен съд София-град /АССГ/ за 2017г, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22220215010973-091-001/22.08.2016г. на органи по приходите при ТД на НАПСофия, в обжалваната и потвърдена част с Решение № 2254/20.12.2016г. на Директора на Дирекция на „ ОДОП” София при ЦУ на НАП.

Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и за присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касационната - В. Д. П., чрез адв. П., в съдебно заседание и в писмени бележки, взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима.

С Решение № 5938 от 23.10.2017г. постановено по адм. дело № 748 описа на АССГ за 2017г. е отменен РА № Р-22220215010973-091-001/22.08.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП София, частично потвърден с Решение № 2254/20.12.2016г. на Директора на Дирекция на „ ОДОП” София при ЦУ на НАП, с който на В. Д. П., по реда на чл. 19 ДОПК, са определени задължения в размер на 32 188, 73лв., ведно с лихвите за забава.

Касаторът основателно твърди, че е налице произнасяне на първоинстанционния съд „свръхпетитум“, тъй като с влязло в сила решение на данъчния директор същият РА е обявен за нищожен в частта, в която е ангажирана отговорността на П. за невнесени задължения на [фирма] за фонд [наименование] за периода 2010г., които са в размер на 33, 38лв. Размерът на потвърдените задължения с РА съобразно потвърдителната част на решението на данъчния директор е 32 155, 35лв., за който размер е и допустима жалбата на П. до АССГ. Като е отменил РА в частта на задълженията над 32 155, 35лв. до 32 188, 73лв., ведно с лихви, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази си част. По съществото на спора.

За да уважи жалбата, първоинстанционният съд е приел, че не са установени предпоставките за възникване на фактическите състави за реализиране на отговорността, поради което изводите на органа по приходите, че са налице основания за реализиране отговорност по чл. 19 ал. 1 и ал. 2 ДОПК са незаконосъобразни. Съдът е дефинирал предпоставките за осъществяване на отговорността за увреждащите фиска действия на управителя на задълженото за публични вземания лице. Приел е, че не е доказано умишленото осъществяване на такива действия от страна на П. или за нейна недобросъвестност, приема че не е доказана причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания субект и несъбраните публични вземания, както и че неправилно е ангажирана отговорността на РЛ, която се явява субсидиарна спрямо тази на задълженото юридическо лице, при наличие на достатъчно имущество на това ЮЛ за удовлетворяване на кредитора и събиране на публичните вземания.

Касаторът оспорва решението като излага доводи за неговата необоснованост и материална незаконосъобразност предвид наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК като особен вид солидарна отговорност за физическите лица предвид установени според него действия по извършване на плащания, представляващи скрито разпределение на печалба, в резултат на което е намаляло имуществото на представляваното юридическо лице и по тази причина не са погасени задълженията му за данъци и ЗОВ. Постановеното решение е правилно.

С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК.Оорността е ограничена до размера на несъбраното задължение като главница.

Кумулативно необходимите предпоставки по ал. 1 на чл. 19 ДОПК са: 1/лицето да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното, 2/ да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител или, 3/причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, 4/ невъзможност за събиране на публични вземания – данъци и ЗОВ.

Кумулативно необходимите предпоставки по ал. 2 на чл. 19 ДОПК, съобразно наведените в процесния случай факти и обстоятелства са тези по т. 1, пр. първо на ал. 2 на чл. 19 ДОПК: 1/лицето да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното, 2/ да е налице недобросъвестно поведение на това лице, изразяващо се в извършени плащания от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, 3/причинно-следствена връзка между поведението и намаляване на имуществото на задълженото лице, поради което причина на се погасени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, 4/ невъзможност за погасяване чрез събиране на публичните вземания – данъци и ЗОВ.

Не е спорно и е установено по делото, че РЛ в периодите, в които са формирани публични задължения на [фирма] – 01.01.2010г. – 31.01.2015г. е управител и представляващ дружеството, и едноличен собственик на капитала му. Установено е, че дружество [фирма] има изискуеми публични вземания за същия период – за корпоративен данък, за данък по чл. 42-49 ЗДДФЛ, вноски за фонд ДОО, ЗОВ, вноски за фонд УПФ, и лихви, общо в размер на 32 155, 35лв. Задълженията са установени по декларации и за тях е образувано изп.- дело №24388/2015г. на публичен изпълнител при ТД на НАП София.

При тези данни, при обжалването по административен ред, данъчният директор е приел, че не са установени обстоятелства за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК – укрити факти и обстоятелства, които лицето по закон е било длъжно да обяви пред орган по приходите, което да е довело до невъзможност за събиране на публични вземания. Отчетено е, че органите по приходите, извършили ревизията и издали РД и РА, не са посочили кои са конкретните факти и обстоятелства, които не са били обявени и съответно се счита за укрити. В тази връзка не са събирани и доказателства. Този извод на данъчния директор е възприет за правилен от първоинстанционния съд, действащ като инстанция по съществото на спора. Касационният съд, проверявайки законосъобразността на решението на АССГ, намира за правилни формираните изводи, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Не са установени действия по укриване на факти и обстоятелства от страна на РЛ, относими към хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Не само не е доказано наличие на такива действия, но от събраните доказателства и безспорно установените факти по делото, се установява, че РЛ в качеството си на управител на дружеството е подавало своевременно и за всички процесни данъчни периоди ГДД по ЗКПО и ежемесечни декларации за дължими осигурителни здравни вноски – образец 1 и образец 6, съдържащи начисляване на задължения за данъци и вноски.

Правилни са и изводите на съда за недоказаност на елементите на фактически състав за ангажиране на отговорност и по чл. 19, ал. 2, т. 1, пр. първо ДОПК, а именно – съставомерно поведение на управителя, причинно-следствена връзка между поведението му и невъзможността да се съберат публични вземания и обективно наличие на такава невъзможност.

Твърденията на приходните органи са за извършени плащания от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалба или дивиденти. Установено е, че в процесните периоди по банков път от сметките на [фирма] и в полза на свързани с В. П. лица – [фирма], [фирма] [фирма], [фирма] [фирма], [фирма], [фирма] и М. М. – дъщеря и съдружник на РЛ, са извършени транзакции /л. 16-26 РД/ в общ размер 82 946, 98лв., в периоди в които дружеството е реализирало достатъчно приходи, но е имало непогасени задължения за данъци и ОВ в общ размер от 21 952, 37лв. При липса на посочено основание при нареждане на преводите, приходните органи са приели, че се касае за скрито разпределение на печалба или дивиденти по смисъла на пар. 1, т. 5, б.“а“ ДР ЗКПО /суми, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б"/ и, че поради извършването на тези плащания, не са погасени публичните задължения на дружеството, които задължения са известни на РЛ в качеството му на управител и собственик на капитала на ДЗЛ.

От събраните по делото доказателства, вкл. прието заключение на съдебна-счетоводна експертиза се установява още, че към м. 02.2015г. като крайна дата на ревизирания период и дата на прехвърляне на дружествените дялове на П. във [фирма], дружеството е имало несъбрани осчетоводени вземания от трети лица – клиенти - в размер на 34 924, 04лв., а частични погасявания чрез плащания на публичните задължения са извършвани от РЛ, вкл. и през м. 01.2015г., по сметка и в касата на дружеството са постъпили като захранване средства от П. в размер на 13320лв. в ревизирания период.

Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че приходните органи е следвало да докажат всички елементи на правопораждащия фактически състав като основание за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Предвид процесуалната пасивност на органа по приходите, както във фазата на административното, така и във фазата на съдебното обжалване, съдът правилно е приел за ненастъпили недоказаните факти от описания фактически състав. По никакъв начин приходните органи не доказват основната си теза, а именно основанията за извършените плащания и че тези плащания от дружеството към други дружества и лица, свързани с В. П., представляват скрито разпределение на печалба или дивидент по смисъла на легалното определение за това по пар. 1, т. 5 ДР ЗКПО.

Не е доказано също, че П. като управител на ДЗЛ е действала недобросъвестно и не е полагала грижа на добър търговец. В тази връзка приходните органи по никакъв начин не обсъждат в съвкупност с останалите доказателства данните за извършвани частични плащания на задълженията за данъци и ОВ, за извършени лични вноски касово и безкасово в полза на дружеството. Субективната страна не е установена с възможните доказателствени средства. Липсва един от елементите на обсъждания фактически състав, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на ревизионния акт

Решението на АССГ е обосновано и законосъобразно и в частта на изложените мотиви относно приетата недоказаност на останалите две предпоставки от ФС на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Не е установена причинно – следствена връзка между извършените плащания и невъзможността за заплащане на публични задължения, така че това да е единствената причина да не са погасени публичните задължения на дружеството за данъци и осигуровки.

Още повече, че при установени изискуеми вземания на дружеството към трети лица, надвишаващи по размер публичните задължения, е следвало в поредността, предвидена в чл. 20 ДОПК, принудителното изпълнение да се насочи към тях като имущество на задълженото лице. В доказателствена тежест на приходните органи е да установят по безспорен начин, че са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник

Предвид всичко изложено, първоинстанционният съд правилно е приел, че не е доказано наличието на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 и/или ал. 2 ДОПК и правилно е отменил обжалвания пред него РА в частта, потвърдена при обжалването по административен ред. Касационната жалба е неоснователна по съществото на спора, решението на АССГ следва да се остави в сила в същата част.

При този изход на спора в полза на касатора следва да се присъдят претендираните и направени от него разноски в касационното съдебно производство - съобразно представения списък и приетите писмени доказателства за извършени разходи – в размер на 1776, 92лв.

По изложените съображения Върховен административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №5938/23.10.2017г., постановено по адм. Дело №748/2017г. по описа на Административен съд София-град в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-22220215010973-091-001/22.08.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП София, частично потвърден с Решение № 2254/20.12.2016г. на Директора на Дирекция на „ ОДОП” София при ЦУ на НАП, в размер на определените с ревизионния акт задължения за главница над 32 155, 35лв. до 32 188, 73лв, ведно със съответните лихви за забава.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №5938/23.10.2017г., постановено по адм. Дело №748/2017г. по описа на Административен съд София-град в останалата му част.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на В. Д. П. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], сума в размер на 1776, 92лв. /хиляда седемстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/ за разноски в касационна съдебна инстанция.

Решението е окончателно.