Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Общински строителен контрол” – Столична община против решение № 2831 от 25.04.2017 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 8251/2016 г., с което е отменена негова заповед № РД-30-125 от 29.03.2016 г.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на оспорването. Ответната страна Б. С. Н. оспорва жалбата.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Б. С. Н. срещу заповед № РД-30-125 от 29.03.2016 г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол” – Столична община, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Прозирна ограда”, находящ се в [населено място], [район], [улица], УПИ [номер], кв.[номер], м.[наименование]. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, но при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 35 АПК, както и при липсата на предпоставки и основания за издаването й, с оглед на което е отменил като незаконосъобразен обжалвания административен акт. В подкрепа на този правен извод, съдът е изложил мотиви, че разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е неприложима в случая, тъй като за процесния строеж не се изисква издаване на разрешение за строеж, съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ. Решението...