Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет [населено място], представлявано от председателя М. И., против решение № 22/29.04.2015 г., по адм. дело № 24/2015 г. по описа на Административния съд – Р., с което са отменени чл. 16 „б“ и чл. 16 „в“ от Наредба № 14 за определяне и администриране на местните данъци и такси и цени на услугите на територията на [община] (Наредбата), приети с решение № 700, статия 4 по протокол № 52 от заседание на Общински съвет – Р. от 29.12.2014 г. с което е определен размера на ТБО на територията на [община] за 2015г. и е осъден Общински съвет – Р. да заплати на [фирма] направени съдебни разноски. Излага съображения за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Поради това, моли съдебното решение да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита жалбата за бланкетна, не е посочена конкретна разпоредба, която да е нарушена от съда. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, намира касационната жалба за допустима, подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение на АС – Разград е отменена разпоредбата на чл. 16 „б“ и чл. 16 „в“ от Наредба № 14 за определяне и администриране на местните данъци и такси и цени на услугите на територията на [община] (Наредбата). За да постанови това решение съдът е приел, че оспорването на разпоредбата от подзаконов нормативен акт по реда на чл. 186, ал. 1 АПК е допустимо, защото жалбоподателят е юридическо лице, което притежава недвижими имоти на територията на [населено място] и дължи такса битови отпадъци, размерът на която се определя по начина, регламентиран от оспорваната наредба.

Съдът приема, че оспорените разпоредби от Наредбата са приети от компетентен орган, при наличието на законова делегация по чл. 9 от ЗМДТ и чл. 76, ал. 3 от АПК във вр. чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА. Развити са съображения за спазване на процесуалните правила по чл. 26, ал. 2 от ЗНА и чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА

За да отмени оспорените разпоредби съдът приема, че :

1. Нарушен е чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, защото разпоредбите са влезли в сила най-рано на 14.01.2015 г., отнасят се за размер на ТБО за 2015 г. и с това не е спазена разпоредба от по-висок ранг, която задължава определянето на годишния размер на такса за битови отпадъци да става до 31.12 на предходната година. А след като това не е станало в законовия срок размерът на таксата се определя според действащата разпоредба към 31.12. на предходната година, т. е. за 2014 г.

2. Разпоредбата на чл. 16б, ал. 2 от Наредбата нарушава чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, защото ТБО е свързана само с разгъната застроена площ на имота, не е обвързана с предполагаемо количество отпадъци, норма на показатели или друг показател, докато ал. 1 предвижда, че размерът се определя според количеството отпадък на базата на вместимостта и броя на използваните съдове за всяко лице подало декларация. След като ТБО не е обвързана с резултата от жизнената дейност на хората по смисъла на пар. 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ целия чл. 16б е материално незаконосъобразен.

3. Не е спазен чл. 6 от АПК връзка с чл. 67, а. 2 от ЗМДТ, защото общинският съвет не развил съображения при наличието на две алтернативни възможности за определяне на ТБО на ползвател или пропорционална върху основа, защо избира втория способ и защо той е по-справедлив и по-благоприятен за задължените лица. Това има за последица невъзможност за съда да извърши в пълен обем проверка на законосъобразността на чл. 16в от Наредбата. Съдът приема по същество, че оспорената разпоредба чл. 16в от наредбата е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила за мотивиране.

Настоящият касационен състав, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспореното решение, намира, че касационната жалба е частично основателна.

1. Неправилно съдът приема, че приемането на разпоредбите на чл. 16б и чл. 16в от Наредбата представляват изменение

на начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци в течение на 2015 г., което е забранено по чл. 68 от ЗМДТ.

Приетите и оспорени пред съда разпоредби от Наредбата гласят:

"Чл. 16б. /нов – приет с протокол № 52 от заседание на Общински съвет – Р. от 29.12.2014 г. / (1) Размерът на таксата се определя според количеството отпадък на база вместимостта и броя на използваните съдове за смет за всяко лице по чл. 15, ал. 1, съобразно разходите по одобрената план - сметка за 2015 г., както следва:

а/ размерът на таксата по чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 2 за лица, ползващи жилищни и нежилищни имоти се определя в лева за брой съд, в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци за едно извозване, умножени с обявената честота на извозване в заповедта на кмета на Общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и включва годишните разходи по чл. 16, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, калкулирани за тези съдове.

б/ размерът на таксата по чл. 14, ал. 1, т. 3 за лица, ползващи жилищни и нежилищни имоти се определя по реда на чл. 16в и включва годишните разходи по чл. 16, ал. 2, т. 4.

(2) Лицата по б. „а“ от предходната алинея подават във фронт -офиса на отдел „Местни данъци и такси” декларация по образец в срок до 31.01.2015 г. при следните условия:

а/ за имот с Р. до 150 кв. м., общият обем на декларираните за ползване съдове не може да бъде по малък от 0.240 куб. м.

б/ за имот с Р. от 151 кв. м. до 1000 кв. м., общият обем на декларираните за ползване съдове не може да бъде по малък от 1.100 куб. м.

в/ за имот с Р. от 1001 кв. м. до 2000 кв. м., общият обем на декларираните за ползване съдове не може да бъде по малък от 2.200 куб. м. г

/ за имот с Р. над 2001 кв. м., общият обем на декларираните за ползване съдове не може да бъде по малък от 2.200 куб. м. плюс 1.100 куб. м. на всеки 1000 кв. м. Р.. Чл. 16в.

/нов –приет с Решение № 700 от 29.12.2014 г., по Протокол № 52 на Об.С;

При неподадени декларации по реда на ал. 2 на предходния член поради обективна невъзможност да се определи количеството отпадък, размерът на таксата се определя поотделно за услугите по чл. 14, ал. 1 съобразно разходите по одобрената план -сметка на населеното място за съответната година, за всяко лице по чл. 15, ал. 1 на база на подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ, както следва:

1. за ползване жилищни имоти на физически и юридически лица пропорционално на разходите за предполагаемия обем на отпадъците на база основа, която съдържа елементи свързани с площта на имота собственост на причинителя на отпадъка и е по високата от данъчната оценка на имота или отчетната стойност на активите.

2. за ползване нежилищни имоти на физически и юридически лица пропорционално на разходите за предполагаемия обем на отпадъците на база основа, която съдържа елементи свързани с площта на имота собственост на причинителя на отпадъка и е по - високата от данъчната оценка на имота или отчетната стойност на активите."

Съдът е установил, че разпоредбите са приети с решение на общинския съвет на 29.12.2014г. -л. 56, публикувано на 14.01.2015 г.(л. 67) в местния вестник. Видно от съдържанието на разпоредбите с тях се създават правила относно начина на определяне на размера на ТБО само за 2015 г. Общинският съвет посочва обаче, че чл. 16б и чл. 16в са "нови", т. е. решение № 52 от 29.12.2014 г. на ОбС Р. не изменя разпоредби действали до този момент, а приема нови разпоредби. Това е установено и от приложената Наредба. Освен това с Решение № 30 от 19.06.2012. по адм. д. № 69/2014 г. по описа на АС-Разград е отменен чл. 16а, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата приет само за 2014 г., с които е определена основа на ТБО обвързана с данъчна оценка и отчетни стойности на имотите. Видно от докладната записка на кмета на [община] от 10.12.2014 г. разпоредбите на чл. 15, 18 и 18в от Наредбата са допълнени и изменени във връзка с извършен одит на Сметната палата, дадени са препоръки за актуализация на Наредба №14 с доклад №[ЕГН], приет с Решение №284/ 7.10.2014 г. на Сметната палата. Оспорените разпоредби са предложени поради липса на разработена от МС и Националното сдружение на общините методика за изготвяне на план-сметка с необходими разходи за дейностите и видовете основи, които да служат за определяне на ТБО и внасяне на проект за изменение на чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ, каквото задължение е вменено с пар. 13, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗМДТ. Изрично са изложени мотиви, че се търси справедливост с оглед различно количество отпадък, изхвърляно от различни субекти, част от които имат индивидуални жилища, но други са живеещи в етажна собственост. Посочено е, че за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на депо, следва да се предостави възможност да се заплаща ТБО според количеството отпадък измерен с вместимостта и броя на заявените за ползване съдове за битови отпадъци. Докладът е приет, публикуван и предложените разпоредби са приети.

След като не е налице изменение на начина на определяне на ТБО в течение на годината, а са приети на нови разпоредби, които се регулират за първи път правоотношения, не е налице нарушение на чл. 68 от ЗМДТ.

2.Настоящият съдебен състав споделя съображенията за материална незаконосъобразност на чл. 16б, ал. 2 от Наредбата като противоречащ на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ в частта

:"

...при следните условия:

а/ за имот с Р. до 150 кв. м., общият обем на декларираните за ползване съдове не може да бъде по малък от 0.240 куб. м.

б/ за имот с Р. от 151 кв. м. до 1000 кв. м., общият обем на декларираните за ползване съдове не може да бъде по малък от 1.100 куб. м.

в/ за имот с Р. от 1001 кв. м. до 2000 кв. м., общият обем на декларираните за ползване съдове не може да бъде по малък от 2.200 куб. м.

г/ за имот с Р. над 2001 кв. м., общият обем на декларираните за ползване съдове не може да бъде по малък от 2.200 куб. м. плюс 1.100 куб. м. на всеки 1000 кв. м. Р.".

Не споделя мотивите за незаконосъобразност на чл. 16б, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата в частта :

"Чл. 16б. /нов – приет с протокол № 52 от заседание на Общински съвет – Р. от 29.12.2014 г. / (1) Размерът на таксата се определя според количеството отпадък на база вместимостта и броя на използваните съдове за смет за всяко лице по чл. 15, ал. 1, съобразно разходите по одобрената план - сметка за 2015 г., както следва:

а/ размерът на таксата по чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 2 за лица, ползващи жилищни и нежилищни имоти се определя в лева за брой съд, в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци за едно извозване, умножени с обявената честота на извозване в заповедта на кмета на Общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и включва годишните разходи по чл. 16, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, калкулирани за тези съдове.

б/ размерът на таксата по чл. 14, ал. 1, т. 3 за лица, ползващи жилищни и нежилищни имоти се определя по реда на чл. 16в и включва годишните разходи по чл. 16, ал. 2, т. 4.

(2) Лицата по б. „а“ от предходната алинея подават във фронт -офиса на отдел „Местни данъци и такси” декларация по образец в срок до 31.01.2015 г."

Определянето и администрирането на местните такси и в частност на таксата за битови отпадъци е предоставено на общинския съвет, съгласно разпоредбите на чл. 9 от ЗМДТ и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, който приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място, въз основа на одобрена план – сметка за разходите за всяка дейност, включваща разходите посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗМДТ. Според чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, като ал. 2 допуска, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци размерът на таксата да се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

От съдържанието на цитираните текстове на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ недвусмислено се налага извода, че е установена поредност при прилагането на способите за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Първият способ, който е регламентирал в ал. 1, е определяне на таксата размера според количеството на битовите отпадъци и само при невъзможност за прилагането му, следва да намери приложение ал. 2.

Разпоредбата на чл. 16б, ал. 1 от Наредбата е приета в изпълнение на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Посочено е, че количеството отпадък се определя на база вместимост и брой на използваните съдове за смет на всяко задължено лице и съобразно разходите по одобрената план-сметка за 2015 г. Поради това настоящият съдебен състав не намира противоречие на тази разпоредба с чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ.

С разпоредбата на чл. 16б, ал. 2 от Наредбата се въвеждат условия, при които размерът на таксата по чл. 14, л. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци за жилищни и нежилищни имоти се определя:

1. при подаване на декларация до 31.01.2015 г. и

2. в зависимост от броя и обема на декларираните съдове според Р. на имота, т. е. според неговата площ.

Въведените условия в чл. 16б, ал. 2, б. "а-г" са в смисъл, че таксата се определя не на основата на действително произведения, а на предполагаемия отпадък. Принципно чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ изцяло е съобразен с принципа "замърсителят плаща" закрепен в Директива 2008/98/ЕО, отменила Директива 2006/12/ЕО, с която е прогласен. Правилото по националния закон е, че таксата се дължи за количеството действително произведени отпадъци от замърсителя. За целите на финансиране на услугата по управление и обезвреждане на битови отпадъци принципно е допустимо таксата да се изчислява и върху основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството произведени и предоставени за събиране и обезвреждане отпадъци. Могат да бъдат използвани критерии, които се основават на пр

оизводствения капацитет на притежателя на отпадъка изчислен в зависимост дори от площта на ползваните от него отпадъци. В този смисъл Решение от 29.04.2009 г. по дело С-254/08 С. по преюдициално запитване на основание на чл. 234 от ЕО от Tribunale amministrativo regionale della Campania (Италия).

П. Д 2008/08 държавите членки имат свобода в избора на формата и средствата за постигане на резултата за поемане на финансовата тежест на разходите за управление и обезвреждане на отпадъците. В съответствие с това е допустимо таксата да се определя за предполагаем отпадък при използване на критерии, които се основават на прозводствения капацитет на притежателя на отпадък в зависимост от площта на недвижимия имот и предназначението му (т. 50 и 51 от

Решение от 29.04.2009 г. по дело С-254/08 С. по преюдициално запитване на основание на чл. 234 от ЕО от Tribunale amministrativo regionale della Campania (Италия).

Правилото на чл. 67, ал. 1 не е абсолютно и поради това законодателят е предвидил възможностите в чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ за определяне на ТБО на базата на:

1.ползвател

2. или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, т. е. върху основа на предполагаем обем отпадъци.

С чл. 16б, ал. 1 от Наредбата от една страна се посочва, че таксата по чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 2 (сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на отпадъци)се определя за брой съд в зависимост от вида и броя на декларирани съдове за едно извозване, умножени с обявената честота на извозване в заповед на кмета.

Но с ал. 2 таксата е поставена в пряка зависимост от броя и вместимостта на използваните и предварително заявени съдове от лице обусловени от площта на имота.

В мотивите към докладната записка на кмета на общината - л. 63-64 изрично са изложени мотиви, че се търси справедливост с оглед различно количество отпадъ, изхвърляно от различни субекти. Докладът е приет, публикуван и предложените разпоредби са приети. В доклада няма никакви мотиви и съображения защо с чл. 16б, ал. 2, б."а-г" основата на ТБО се определя в пряка зависимост от площите на имотите. И макар волята на общинския съвет да е била таксата да се начислява за произведено количество битов отпадък по смисъла на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ,с посочените в ал. 2 на чл. 16б от Наредбата разпоредби е обвързал размера на таксата с площта на имота, т. е. с предполагаемия отпадък, което е допустимо в хипотезата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. По този начин в нарушение на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ общинският съвет е смесил двата начина на определяне на таксата. Площта може да е елемент при определяне на ТБО, но само когато тя се определя за предполагаемо количество отпадък, а това са хипотези по чл. 67, ал. 2, предл. 2 от ЗМДТ. Въведените с чл. 16б, ал. 2 условия относно брой и обем на съдовете според Р. на имота не съответстват на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, в чието изпълнение е приета разпоредбата. Освен това тяхното приемане е в нарушение на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, защото няма мотиви в доклада на кмета на общината за причините и целите, които се преследват, а това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Поради това съдът правилно е отменил като резултат условията въведени в б. "а"- "г" на ал. 2 на чл. 16б от Наредбата като противоречащи на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. В останалата част обаче чл. 16б е материално законосъобразен, поради което отменителното съдебно решение в тази част е неправилно, следва да бъде отменено, а в тази част по същество жалбата следва да се отхвърли.

3. Правилно съдът отменя и чл. 16в от Наредбата издаден в изпълнение на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ.

Разпоредбата въвежда принципен начин за определяне на размер на ТБО въз основа на предполагаем обем на отпадъците на базата на елементи свързани с площ на имота. Към него препраща и чл. 16б, ал. 1, б."б" относно размера на таксата по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Предвид посоченото по-горе решение по дело С-254/08 на С. принципно това е допустимо и не противоречи на Директива 2008/08 и чл. 67, ал. 2, предл. 2 от ЗМДТ в редакция действала към момента на решаване на делото.

Разпоредбата е предложена с довод, че крайната позиция на съставената комисия при [община] и на кмета на общината е да се въведе смесен модел на определяне на ТБО: за субектите с индивидуални жилища, които могат да ползват съдове за смет ТБО да се определя по количествен показател, но за останалите субекти ТБО да се определя на основа, която да е близка на данъчната оценка, в която основен елемент се ползва големината на имота. Предложено е ТБО за услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване също да се определя пропорционално върху основа. Затова настоящият съдебен състав намира, че предложеният такст на чл. 16в от Наредбата е мотивиран и няма нарушения по чл. 26 от ЗНА.

Но разпоредбата е материално незаконосъобразна като несъответстваща на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, защото няма никаква яснота относно основата, на която ще се изчислява ТБО, когато е невъзможно да се определи количеството отпадък или когато не е подадена декларация. Посочено е, че предполагаемият обем на отпадъци ще се изчислява на основа "съдържаща елементи свързани с площта на имота ....и е по-високата от данъчната оценка на имота или отчетната стойност на имота." Ясно е, че идеята е да се сравняват две основи: основа включваща елемент с площ на имот и данъчна основа или отчетна стойност на имота. Неясно е обаче каква е методиката, формулата, в която ще участва елементът площ на имота при определяне на основата за изчисляване на ТБО. Съгласно чл. 9 от ЗМДТ именно в компетентността на общинския съвет е да приеме наредба за определяне на таксите, т. е. да създаде правилото, методиката за изчисляване на основа за ТБО. Това не е направено.

Освен това задължените субекти по чл. 16в от ЗМДТ са и физически и юридически лица. От разпоредбите не става ясно при имоти на юридически лица кои основи и оценки ще подлежат на съпоставяне, а те са :основа с елемент площ на имота, данъчна оценка и отчетна стойност на активи.

Липсата на ясна регламентация на чл. 16в от Наредбата, приет в изпълнение на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ има за последица незаконосъобразност, тъй като няма определяне на ТБО по смисъла на чл. 9 от ЗМДТ.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VІІ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение № 22 / 29.04.2015 г., по адм. дело № 24/2015 г. по описа на Административен съд - Разград, в частта, в която са отменени чл. 16б

, ал. 1 и частично ал. 2 от

Наредба № 14 за определяне и администриране на местните данъци и такси и цени на услугите на територията на [община] (Наредбата), приети с решение № 700

, статия 4 по протокол № 52 от заседание на Общински съвет – Р. от 29.12.2014 г

, както следва:

"Чл. 16б. /нов – приет с протокол № 52 от заседание на Общински съвет – Р. от 29.12.2014 г. / (1) Размерът на таксата се определя според количеството отпадък на база вместимостта и броя на използваните съдове за смет за всяко лице по чл. 15, ал. 1, съобразно разходите по одобрената план - сметка за 2015 г., както следва:

а/ размерът на таксата по чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 2 за лица, ползващи жилищни и нежилищни имоти се определя в лева за брой съд, в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци за едно извозване, умножени с обявената честота на извозване в заповедта на кмета на Общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и включва годишните разходи по чл. 16, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, калкулирани за тези съдове.

б/ размерът на таксата по чл. 14, ал. 1, т. 3 за лица, ползващи жилищни и нежилищни имоти се определя по реда на чл. 16в и включва годишните разходи по чл. 16, ал. 2, т. 4.

(2) Лицата по б. „а“ от предходната алинея подават във фронт -офиса на отдел „Местни данъци и такси” декларация по образец в срок до 31.01.2015 г." и вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ

жалбата на

Млин-97“АД, [населено място]

против

чл. 16б

от Наредба № 14 за определяне и администриране на местните данъци и такси и цени на услугите на територията на [община] (Наредбата), приет с решение № 700, статия 4 по протокол № 52 от заседание на Общински съвет – Р. от 29.12.2014 г. в частта:

"Чл. 16б. /нов – приет с протокол № 52 от заседание на Общински съвет – Р. от 29.12.2014 г. / (1) Размерът на таксата се определя според количеството отпадък на база вместимостта и броя на използваните съдове за смет за всяко лице по чл. 15, ал. 1, съобразно разходите по одобрената план - сметка за 2015 г., както следва:

а/ размерът на таксата по чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 2 за лица, ползващи жилищни и нежилищни имоти се определя в лева за брой съд, в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци за едно извозване, умножени с обявената честота на извозване в заповедта на кмета на Общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и включва годишните разходи по чл. 16, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, калкулирани за тези съдове.

б/ размерът на таксата по чл. 14, ал. 1, т. 3 за лица, ползващи жилищни и нежилищни имоти се определя по реда на чл. 16в и включва годишните разходи по чл. 16, ал. 2, т. 4.

(2) Лицата по б. „а“ от предходната алинея подават във фронт -офиса на отдел „Местни данъци и такси” декларация по образец в срок до 31.01.2015 г."

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата част.

Решението е окончателно.