Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от ликвидатора К., срещу решение № 299 от 31.01.2014 г., постановено по адм. д. № 2677/2010 г. по описа на Административен съд [населено място], с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ №[ЕИК]/21.09.2010 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - П., потвърден с Решение № 821/11.11.2010 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” (към настоящия момент Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" "ОДОП") - [населено място] при Централно управление (ЦУ) на НАП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и решен спорът по същество като РА бъде изцяло отменен. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "ОДОП" – [населено място] чрез юрк. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - О. отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна .

Предмет на обжалване пред Административен съд [населено място] е бил РА №[ЕИК]/21.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 821/11.11.2010 г. на директора Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” - [населено място] при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 от ДОПК на [фирма] са установени данъчни задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 1 647, 18 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 522, 14 лв. и за 2008 г. в размер на 27 962, 71 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 615, 71 лв.

За да постанови обжалвания акт, на първо място, съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК.

За да преминат към облагане по особения ред, органите по приходите са приели наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК: налице са данни за укрити приходи или доходи и липсва счетоводна отчетност. Като фактическо основание да се премине към облагане по аналог са констатациите в хода на ревизията, че за отчетния период ревизираното лице не е отразило в счетоводството си приходи от таксиметрова дейност на дружеството, извършена с леки автомобили, използвали електронни таксиметрови апарати с фискална памет (ЕТАФП), регистрирани на [фирма]. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства, органът по приходите е приел, че жалбоподателят е реализирал приход недеклариран от него, т. е. налице са данни за укрити приходи.

Административният съд е приел, че ревизионният акт е материалнозаконосъобразен, тъй като са установени и доказани обстоятелствата за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Съдът е изложил, че от името на дружеството – жалбоподател са изготвяни документи, които са използвани от определени лица за снабдяване с други документи, изискуеми за извършване на таксиметрова дейност. В тази връзка, независимо от твърденията за злоупотреба от страна на лица с инвидивидуализаращите фирмени данни на жалбоподателя, доколкото в хода на съответното производство не е бил постановен надлежен съдебен акт, с който да се установи извършено престъпно деяние, както и лицето, което го е извършило, както и фактът, че по делото не са събрани доказателства за постановена влязла в сила присъда по отношение на лица, свързани косвено с дружеството – А. К. и неидентифицирано лице с малко име А., която по силата на разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК, вр. § 2 от ДОПК да е задължителна за първоинстанционния съд, то доказателствената сила на тези документи не е оборена. Първоинстанционният съд е приел, че по делото са събрани доказателства за извършена подправка на истинско пълномощно, издадено от Н. Ж., към 2007 г. и 2008 г. управител на [фирма], на А. И. К. за представляването му в качеството му на физическо лице – земеделски производител пред съответни държавни органи. Събрани са доказателства и че същото е използвано от неизвестно лице пред органите на ТД на НАП – [населено място] за издаване на официални документи – удостоверения за наличие или липса на задължения на юридическото лице. Издадените официални документи са предоставяни на други лица – таксиметрови шофьори с лични автомобили, които, от своя страна, са ги предоставяли на дружества – превозвачи, към които са „работили“ с цел издаване на разрешителни от [община] за извършване на дейност по таксиметрови превози. Съдът е установил, че по делото са събрани множество доказателства, включително писмени обяснения, депозирани в хода на ревизионното производство, от които е видно, че от дейността са реализирани приходи – лицата признават за заплащане на суми на лице с малко име А., в офис, находящ се в [населено място], [улица]. По делото са събрани и множество доказателства, доказващи съставянето на документи от А. К. (изпълнен в тях текст с неин почерк и носещи неин подпис). Сред констатираните като изготвени и подписани от нея документи са и такива за закупуване на ЕТАФП, които в последствие са фискализирани и това обстоятелство е надлежно удостоверено. Предвид на това, първоинстанционният съд е приел, че независимо че по делото са събрани доказателства за престъпни обстоятелства, следва бъде приложена разпоредбата на чл. 301 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ), съгласно която когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая, съдът е приел, че бившият управител е узнал за извършените действия от А. К. в момента, в който е депозирал жалба в Районна прокуратура – [населено място], т. е. след приключване на ревизионното производство. В допълнение е посочено, че независимо от категоричното становище на вещото лице за извършена подправка на частен документ – пълномощно, който факт е констатиран едва в хода на съдебното обжалване, извършваната дейност по таксиметрови превози не може да се осъществява само и единствено въз основа на подправения документ, доколкото ползването му е свързано с издаването на официални документи от държавни учреждения, чиито служители не са имали основание да го приемат за неистински и с невярно съдържание. В решението е отразено, че в случай, че е налице неправомерно използване на чужда фирма, дружеството може да претендира за обезщетение за причинените вреди, но това следва да стане в рамките на производство, различно от това провеждано пред административния съд, тъй като в производството, разглеждано пред него следва да се установи единствено законосъобразността на установените при ревизията данъчни задължения на дружеството и техния размер. Решението е неправилно.

Въз основа на така представените по делото доказателства съдът е заключил наличието на реално осъществена таксиметрова дейност от ревизираното лице и липса на счетоводна отчетност. Този извод е направен, без да се обсъдят всички доказателства, събрани по делото, по отделно и в тяхната съвкупност.

Фактическите констатации в РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Действително съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, но с оглед общия принцип за доказателствената тежест в процеса, отрицателният факт, а именно твърдяното от дружеството неизвършване на таксиметрови услуги, е следвало да бъде оборен от приходните органи, чрез установяване на положителния факт, а именно реалното извършване на същите. В случая в хода на ревизията и на съдебното производство е установено, че от името на дружеството – жалбоподател са изготвени документи, които са използвани от лица за снабдяване на други лица с документи, изискуеми за извършване на таксиметрова дейност. Необосновано е изложеното от административния съд, че по делото са събрани множество доказателства, включително писмени обяснения, депозирани в хода на ревизионното производство, от които е видно, че от дейността са реализирани приходи – лицата (таксиметрови шофьори) признават за заплащане на суми на лице с малко име А., в офис, находящ се в [населено място], [улица]. Видно от обясненията на лицата сумите са заплащани за издаването на изискуемите от администрацията документи (удостоверение за наличие или липса на задължения на юридическото лице) за издаване на разрешителни за упражняване на таксиметрова дейност. Няма доказателства, които да обосноват извода, че таксиметровите шофьори са имали някакви договорни отношения с ревизираното лице и че същото е реализирало приходи от тяхната дейност. Таксиметровите шофьори, които са разпитани в хода на производството, излагат, че единственото, което са получавали, е удостоверение за наличие или липса на задължения на ревизираното лице от лице с име А., представящо се за негов представител, за да може [фирма] да бъде вписано като данъчно задължено лице. Тези удостоверения са представяни на дружествата превозвачи с цел издаване на разрешителни от [община] за извършване на таксиметрова дейност. Това се потвърждава и от показанията на разпитаните в хода на производството управители на дружествата превозвачи.

От друга страна, в хода на производството не се установява кое е лицето А. и че същото има права да представлява [фирма] пред трети лица. Фактът, че таксиметровите шофьори са заплащали суми на лицето А. при липсата на доказателства същото да е имало представителна власт или действията му да са потвърдени от ревизираното лице, не може да обоснове извода на приходните органи, че [фирма] е реализирало приходи от таксиметрова дейност. Този извод се подкрепя и от фактът, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства за извършена подправка на истинско пълномощно, издадено от Н. Ж., към 2007 г. и 2008 г. управител на [фирма], на А. К. за представляването му в качеството му на физическо лице – земеделски производител пред съответни държавни органи. Както и че същото е използвано от неизвестно лице пред органите на ТД на НАП – [населено място] за издаване на официални документи – удостоверения за наличие или липса на задължения на юридическото лице.

Незаконосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че независимо, че по делото са събрани доказателства за престъпни обстоятелства, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 301 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), съгласно която когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Неправилно съдът е приел, че бившият управител е узнал за извършените действия от А. К. в момента, в който е депозирал жалба в Районна прокуратура – [населено място], т. е. след приключване на ревизионното производство. От събраните по делото доказателства не може да се обоснове изводът, че Н. Ж. в качеството си на управител на [фирма] е потвърдил действията на неизвестни лица, които са реализирали приходи от името на ревизираното лице. Още в хода на самото ревизионно производство в обясненията си до приходните органи Н. Ж. е изложил в декларация вх. № 70-00-661/04.02.2009г. (т. I, л. 97 от делото), че в периода м. 01.2004г. – м. 12.2008г. дружеството не е упражнявало дейност и няма сключени договори с превозвачи и договори за упражняване на таксиметрови услуги. С писмо вх. № 70-00-12192/07.09.2009г. (т. IV, л. 1045 от делото) до приходните органи отново е посочил, че няма лиценз за превозвач, не е получавал или плащал суми като данъчно задължено лице на превозвачи, няма регистриран лиценз за таксиметрови услуги, не е заплащал суми на лица по някакви лицензи, не е получавал услуги от превозвачи. Във възражението срещу ревизионния доклад (т. I, л. 35 от делото) управителят на ревизираното лице отново се е противопоставил срещу действията, извършени от името на [фирма], като изрично е посочил, че фирмата не е осъществявала търговска дейност и че намира, че има данни за извършване на престъпление от общ характер срещу дружеството. С оглед на това необосновано е прието от първоинстанционния съд, че е приложима разпоредбата на чл. 301 от ТЗ към настоящия каус.

От събраните в хода на ревизията доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин фактът на получаването на приходи от таксиметрова дейност от страна на [фирма], каквито констатации се съдържат в оспорения РА.

Съобразно изложеното неправилно Административен съд - Пловдив е достигнал до извода за законосъобразност на РА относно задълженията по ЗКПО във връзка с неотчетени приходи от таксиметрова дейност на посочения ревизиран субект.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, да бъде постановено ново, с което се отмени обжалваният РА.

С оглед изхода на спора, на [фирма] следва да бъдат присъдени разноски за първата инстанция в размер на 1028, 80 лева, а за касационната инстанция - в размер на 25 лева, представляващи заплатената държавна такса, или общо разноски за двете инстанции в размер на 1 053, 80 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 299 от 31.01.2014 г., постановено по адм. д. № 2677/2010 г. по описа на Административен съд [населено място], с което е отхвърлена жалбата на [фирма] против ревизионен акт №[ЕИК]/21.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 821/11.11.2010 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” - [населено място] при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 от ДОПК на [фирма] са установени данъчни задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 1 647, 18 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 522, 14 лв. и за 2008 г. в размер на 27 962, 71 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 615, 71 лв. и в частта, в която [фирма] е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП разноски в размер на 1 145 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба на [фирма] ревизионен акт №[ЕИК]/21.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 821/11.11.2010 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” - [населено място] при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 от ДОПК на [фирма] са установени данъчни задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 1 647, 18 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 522, 14 лв. и за 2008 г. в размер на 27 962, 71 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 615, 71 лв.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП да заплати на [фирма] сумата от 1 053, 80 лева, представляващи извършени разноски по делото пред двете инстанции. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: