О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5007

гр. София, 05.11.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д. № 3960 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. К. П., чрез пълномощник адв. П. Н., срещу определение № 453 от 23.07.2024г. постановено по ч. гр. д. № 339/2024г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2058 от 23.05.2024г. по гр. д. № 709/2023г. на Варненски окръжен съд. С него е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 309 от 25.03.2024г., в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до 1000лв.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Изводът на съда за нередуциране на адвокатското възнаграждение е базиран на неправилна преценка на фактическата и правна сложност на делото, както и претендираният размер за адвокатско възнаграждение не отговаря на обема на оказаната правна защита. Твърди се, че адвокатският хонорар се явява прекомерен, като не кореспондира с действителната правна и фактическа сложност. Сочи, че присъденият към момента адвокатски хонорар е значително по-висок от необходимия, дори и в минимален размер съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За допускане на касационно обжалване се визира основанието по чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. Посочен е и въпросът: „по какъв критерий следва да се определи фактическата и правна сложност на делото и обемът и...