Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” срещу решение № 2112 от 17.10.2014г. по адм. дело № 2148 по описа за 2013г. на Административен съд – Пловдив /АСП/, в частта му, с която е отменен ревизионен акт /РА/ Ревизионен акт №161203561/14.03.2013г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на НАП - [населено място], потвърден с Решение № 590/14.06.2013г. на Директора на Дирекция “ОДОП” в обжалваната част за непризнат на [фирма] [населено място] данъчен кредит в размер на 466629, 12 лв, ведно с прилежащите лихви от 65728, 21 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се твърди, че съдът не обсъдил всички доводи на касатора и доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, поради което формирал погрешни изводи относно реалност на процесните доставки. Касаторът моли решението да бъде отменено, като се потвърди РА. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

Ответникът по касация – [фирма] [населено място] оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АСП е бил Ревизионен акт №[ЕИК]/14.03.2013г., потвърден изцяло с решение № 590/14.06.2013г. на...