Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /“ОДОП“/ - П. при ЦУ на
НАП срещу решение № 2404/07.11.2014г., постановено по адм. дело №1003/2014г.
по описа на Административен съд Пловдив, с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ №[ЕИК]/09.12.2013г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - П., потвърден с решение № 233/07.03.2014г. на и. д. директора на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП.
Релевират се оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение на АС Пловдив и присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК
и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Съдът правилно е приел, че приложимият процесуален ред за извършване на ревизията е по чл. 119 ДОПК в редакцията му в сила до 01.01.2013г. /изм. ДВ бр. 82/2012г./ предвид разпоредбата на пар. 35, ал. 1 ПЗР ЗИДДОПК, според която всички образувани и висящи ревизионни производства към 01.01.2013г. се довършват по досегашния ред. За да приеме, че РА №[ЕИК]/09.12.2013г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - П., потвърден с решение № 233/07.03.2014г. на и. д. директора на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП е нищожен, съдът е счел, че той е издаден от некомпетентен орган.
Безспорно е установено, че оспореният пред АСП ревизионен акт е издаден при повторна ревизия, т. е. е втори по ред, след като с Решение № 588/14.06.2013г. е отменен РА №[ЕИК]/17.04.2013г. Съдът е счел, че по арг. на чл. 155, ал. 6 от ДОПК, в случая на повторна ревизия не започва ново ревизионно производство, а продължава вече образуваното с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия. След като процесното ревизионно производство е образувано с издаването на първата по ред заповед за възлагане на ревизията - а именно на 11.10.2012г., то представлява образувано и висящо ревизионно производство по смисъла на § 35, ал. 1 от ПЗРЗИД на ДОПК
, обн. в ДВ, бр. 82 от 2012 г., и следва да бъде приключено по досегашния ред. С оглед правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК
, /до изменението му в сила от 1.01.2013 г./ издателят на ревизионния акт следва да бъде орган по приходите, определен чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията, което в случая не е сторено. В конкретния случай органите, издали ревизионния акт, са двама като е посочено, че компетентността им произтича от разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК
. По изложените съображения, АСП е счел, че оспореният ревизионен акт е издаден от некомпетентен орган и като такъв следва да бъде прогласен за нищожен. Решението е правилно.
По делото няма спор за факти, а единствено по тълкуването и прилагането на процесуалния закон. По-конкретно спорът е свързан с това, кой орган е компетентен да издаде ревизионния акт, като произтича от това, че разпоредбата на чл. 119 от ДОПК
, озаглавена "Издаване на ревизионен акт", е претърпяла редакция по време на висящността на процесната ревизия и законодателно са променени органите, които са компетентни да издадат ревизионния акт. До 1.01.2013 г. нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК
има редакция, съгласно която след получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. С. З за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителен кодекс - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК
има друга редакция, според която ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. За разлика от други закони, при това изменение на ДОПК законодателят е уредил реда за довършване на висящите производства. С нормата на
§ 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК
е прието, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Тълкуването на тази разпоредба налага извода, че да бъде довършено едно производство по досегашния ред, в това число и относно органа, компетентен да издаде ревизионния акт, същото следва да е образувано и висящо към деня на влизането в сила на този закон. Изискването на нормата е кумулативно - производство да е едновременно "образувано" и "висящо". Съгласно
ревизионното производство се образува със заповедта за възлагане на ревизията. В закона няма легална дефиниция кое производство е висящо, но предвид общите принципи на административния и данъчния процес в общ план под "висящо производство" следва да се разбира онова производство, при което няма издаден акт /в случая ревизионен акт/, към издаването на който е насочено самото производство.
Касаторът не оспорва тълкуването на закона, изразено в съдебната практика, според което при отмяна на ревизионния акт от т. н. "решаващ орган" при условията на
и връщане на преписката органът, издал заповедта за възлагане на ревизия, със задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона, не започва нова ревизия, а се възобновява висящността на производството по издаване на ревизионен акт.
При това положение към датата на издаване на оспорения ревизионен акт е налице "образувано и висящо производство" по смисъла на
§ 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК
и актът е следвало да бъде издаден по досегашния ред, т. е. по реда, действащ до 1.01.2013 г. Това означава, че и компетентният за издаването му орган е следвало да бъде определен по реда на
в редакцията преди 1.01.2013 г., а не актът да бъде издаван по реда на сега действаща редакция на нормата. Даденото в касационната жалба тълкуване на процесуалния закон от страна на Дирекция "ОДОП" - [населено място] се явява неправилно, тъй като бе вече посочено, че приложението на нормата на
§ 35, ал. 1 от ПЗР на ДОПК
изисква кумулативното наличие на "образувано и висящо производство", каквото в случая е налице.
Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че прогласявайки оспорения ревизионен акт за нищожен, Административен съд - [населено място] е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2
, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 2404/07.11.2014г., постановено по адм. дело №1003/2014г.
на Административен съд Пловдив.
Решението е окончателно.
Особено мнение: