Образувано е по касационна жалба от Е. В. П. от [населено място], област Л., против решение № 33/29.04.2015 г., постановено по адм. дело № 13/2015 г. по описа на Административен съд [населено място], с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 262/08.12.2014 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” /СП/ [населено място]. От изложените в касационната жалба доводи и съображения се налага извода, че се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалбоподателка моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменена оспорената заповед.
Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „Социално подпомагане” [населено място], не е изразил становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд [населено място] е отхвърлена жалбата на Е. В. П. против заповед № 262/08.12.2014 г. на директора на дирекция „СП” [населено място], с която е спряна отпуснатата месечна социална помощ, считано от 01.11.2014 г. поради промяна на обстоятелствата.
За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно е постановено спиране на отпуснатата месечна социална помощ на Е. П., поради това че е установено получаването на доход от рента през м. октомври 2014 г. на стойност 156 лв., който надвишава диференцирания минимален доход на лицето – 47, 45 лв. За м. ноември 2014 г. жалбоподателката не е отговаряла на условието по чл. 9, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) /ППЗСП/, тъй като за предходния месец доходите й са били по-високи от диференцирания минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 ППЗСП. Така постановено решение е правилно.
В оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 262/08.12.2014 г., издадена от директора на дирекция „СП” [населено място], на основание чл. 9, ал. 1 ППЗСП във връзка с чл. 32, ал. 1 ППЗСП е спряна месечната социална помощ по чл. 9 ППЗСП на Е. В. П., считано от 01.11.2014 г. Като мотиви на заповедта е посочено, че диференцираният минимален доход /Д./ е 47, 45 лв., а доходът за м. 10/2014 г. – 156 лв. Заповедта е потвърдена при обжалването по административен ред с решение № ПН 0405/2/05.01.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, като е посочено, че според данните в служебна бележка изх. № 09/08.10.2014 г. от [фирма] за отдадена под аренда земеделска земя в землището на [населено място] П. е получила рента за стопанската 2013/2014 година в натура – 600 кг пшеница, равняваща се на 156 лв.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че със заповед № 262/07.03.2014 г. на директора на дирекция „СП” [населено място] на Е. П. е отпусната месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП в размер на 47, 45 лв., считано от 01.02.2014 г. Според изготвения социален доход Е. П. е лице до 65 години, живеещо само, поради което е прието, че има Д. 73 % от гарантирания минимален доход, или 47, 45 лв. При извършено проучване от социален работник, за което е съставен допълнителен анкетен лист от 02.12.2014 г. е установено, че през м. октомври 2014 г. Е. П. е получила доход от рента на земеделска земя на стойност 156 лв., за което е приложена служебна бележка изх. № 09/08.10.2014 г., издадена от арендатора [фирма]. Месечната социална помощ е спряна със заповед № 262/08.12.2014 г., а със заповед № 2628/09.01.2015 г. е възобновена, считано от 01.12.2014 г., поради това че за предходния месец – м. ноември 2014 г. лицето има доход под Д..
Предвид данните за осъществените процесуални действия в хода на административното производство и събраните доказателства, обосновани и правилни са изводите на първоинстанционният съд, че обжалваната заповед е издадена при спазване на всички изисквания по чл. 146 АПК. Установеното е новонастъпило обстоятелство, което е от значение за получаване на месечната социална помощ – получаване на доход от рента на стойност, която надвишава диференцирания минимален доход за лицето. Получаването на дохода, неговият произход и размер не са спорни и се установяват от събраното в административното производство писмено доказателство. Правилни са изводите на съда, че за целите на отпускането на социални помощи по реда на ППЗСП приходите, произхождащи от рента представляват доход, съгласно пар. 1, ал. 1, т. 9, б. „д” ДР ППЗСП, както и че съгласно чл. 9, ал. 6 ППЗСП доходите се вземат предвид за месеца, през който са получени, независимо за кой период се отнасят. В чл. 9, ал. 1 ППЗСП е предвидено, че право
на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. В случая Д. на Е. П. е определен по чл. 9, ал. 3, т. 5 ППЗСП в размер на 47, 45 лв., което представлява 73 % от гарантирания минимален доход за страната, определен в постановление на Министерския съвет в размер на 65 лв. След като през месец октомври 2014 г. Е. П. е получила доход в размер на 156 лв., то за следващия месец – м. ноември 2014 г., същата не отговаря на изискването по чл. 9, ал. 1 ППЗСП и затова правилно за този месец е спряно изплащането на месечната социална помощ. При отпадане на правоизключващия факт през следващия месец, изплащането на помощта е възстановено с последваща заповед на директора на дирекция „СП” [населено място], считано от 01.12.2014 г.
По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно е приел обжалваната пред него заповед за законосъобразен административен акт и е отхвърлил подадената жалба. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав установи, че решението е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 33/29.04.2015 г., постановено по адм. дело № 13/2015 г. по описа на Административен съд [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: