Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет против решение № 10909 / 20.10.2015 г. по адм. дело № 7105 / 2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 234 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – Т. Л. Г., чрез адвокат Л. Р. изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че не са налице наведените с касационни основания част от които са бланкетно изброени. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да й бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
С решение № 10909 / 20.10.2015 г. по адм. дело № 7105 / 2015 г. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение е отменил решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 22, т. 39 от заседание, проведено на 30.04.2015 г. и е върнал преписката на органа за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените в мотивите указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, първостепенният съд е приел, че оценката на административния орган в проведеното производство по чл. 234 ЗСВ е извършена по показателите на атестационния формуляр и за периода извън атестацията при недостатъчен анализ и непълнота на данните. Отчетените обжалвани и отменени актове не са преценени спрямо общо възложените преписки и е реализиран формален подход при техния анализ. Решението е правилно.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение не е допуснал необосновани изводи при оценка фактите по спора.
Видно от приложения статистически формуляр на жалбоподателката са били възложени за решаване1105 преписки от които решени в месечен срок са 1015, в двумесечен 89 и в тримесечен 1. Установено е също, че процентът на натовареност спрямо органа на съдебната власт в който работи атестирания магистрат е 144%.
Правилно първостепенният съд е приел, че отчитането на обжалваните и отменените актове не са преценени спрямо общо възложените преписки и е реализиран формален подход при техния анализ.
Съгласно чл. 234 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ)
повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра".
Законът не дава легално определение за формулирания критерий „висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения”.
Висшият съдебен съвет не е изложил конкретни мотиви по случая, позовавайки се на тези на своя помощен орган – Комисията по предложенията и атестирането. Липсват ясно очертани и оповестени критерии за оценка на работата на конкретния магистрат, както и единни критерии и правила по прилагане на нормата по чл. 234 ЗСВ, което затруднява не само работата на кадровия орган на съдебната власт за изготвяне на обективни оценки, но е пречка и за пълноценното упражняване на правото на защита на засегнатия магистрат.
Многократно в своята съдебна практика Върховният административен съд е посочвал, че в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия сходните случаи се третират еднакво и при оценка на степента на професионална квалификация и начина на изпълнение на служебните задължения критериите за преценка следва да бъдат своевременно оповестени. В случая, освен че това не е направено, но липсва и анализ на конкретните факти, които биха могли да обосноват една или друга теза.
Наведените от касатора доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила са бланкетно заявени и неналични при проверка на атакуваното съдебно решение.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното от ответника по касационната жалба искане за присъждане на деловодни разноски и като прецени доказателствата по делото в тази насока – договор за правна защита и съдействие серия А № 580647 (12) от 17.02.2016 г. – Върховният административен съд, петчленен състав счита, че следва да постави в тежест на касатора сумата от 450, 00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10909 / 20.10.2015 г. по адм. дело № 7105 / 2015 г. на Върховния административен съд.
ОСЪЖДА Висшия съдебен съвет да заплати на Т. Л. Г., от [населено място] сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: