Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. М. от [населено място] против решение № 2792 от 05.12.2014г. на Административен съд, [населено място] постановено по адм. дело № 147/2013г., в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт №[ЕИК]/18.09.2012г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 794/15.12.2012г. на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението, [населено място].

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в атакуваната част на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са следните:

Жалбоподателят счита за неправилни изводите на съда относно формирането на данъчната основа за периода 2006-2010г., както и изводите на съда относно разполагаемите парични средства към 01.01.2006г. Твърди, че е разполагал с налична сума от 79 500 лева, която е взета предвид от експертизата назначена в хода на ДП № СС38/2013г. на ОД на МВР С., препис, от която е приложен по делото. Не е съгласен с изключването от паричния баланс на сумата от 32 000 лева, получена по дарение от брата на съпругата О. И..

Твърди, че изводите на съда за покупка на конкретно посочени МПС, са в противоречие със заключението на съдебно – графологическата експертиза, според което подписите в документите за придобиването им, не са положени от него, респективно от съпругата му. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Представя писмени доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 АПК. Претендира разноски.

Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" [населено място], чрез процесуален представител юрк. С. К. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила решението на административния съд, по съображения, изложени в представено по делото...