Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационни жалби от Д. С. М., действащ като [фирма], чрез процесуален представител и от Директора на Дирекция „ОДОП” – В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 814 от 08.04.2015г., постановено по адм. дело № 3204 от 2014 г. по описа на Административен съд – Варна.
Директорът на Дирекция „ОДОП” – С. обжалва визирания съдебен акт в частта, с която е отменен Ревизионен акт №[ЕИК]/12.05.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В., потвърден с Решение № 445/21.08.2014г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В..Поддържа, че в обжалваната му част атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че законосъобразно органите по приходите са извършили месечна съпоставка на приходите и разходите на ревизираното лице. В подкрепа на тезите си излага подобни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Д. С. М., действащ като [фирма], обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлено оспорването му срещу Ревизионен акт №[ЕИК]/12.05.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В., потвърден с Решение № 445/21.08.2014г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В.. Поддържа, че в тази му част атакуваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че оспореният РА е издаден в нарушение на процесуалните правила, водещо до нищожност на акта. Намира, че събраните доказателства не подкрепят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, регламентиран в ДОПК. Твърди, че незаконосъобразно при съставените парични потоци са изключени сумите, получени от ревизираното лице в заем. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част и вместо него, постановяване на друг, по съществото на спора, с който обжалваният РА бъде отменен, ведно с присъждане на осъществените разноски.
В качеството си на ответници всяка от страните оспорва основателността на съответната касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационните жалби, инициирали настоящото производство, са депозирани срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирани лица, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Варна е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт №[ЕИК]/12.05.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В., потвърден с Решение № 445/21.08.2014г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В..
С обжалваното решение съдът е приел, че ревизионният акт, като издаден от компетентен орган, е действителен, но е частично незаконосъобразен, с оглед на което над посочените размери на установените данъчни задължения следва да бъде отменен.
Настоящият състав намира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустимо, но неправилен поради нарушение на материалния закон.
Обжалваният РА е издаден след проведена повторна ревизия в изпълнение на Решение № 39/22.02.2013г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – В., с което е отменен първоначалният РА за спорните данъчни периоди. Повторната ревизия е възложена със ЗВР № 1301010/12.03.2013г. от Началник - сектор „Ревизии” в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП- [населено място], а РА е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, при липсата на издадена З.. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в действащата й от 01.01.2013г. редакция, РА се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Нормата на §35 П. З. Д. предвижда, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. Константна в тази връзка е практиката на ВАС, че при проведена повторна ревизия, след отмяна на предходно издаден РА, не започва ново ревизионно производство, а продължава вече образуваната и висяща ревизия. Това е така, защото първият РА е отменен от горестоящия административен орган, като преписката е върната в тази й част на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизията за издаване на нов ревизионен акт. Съгласно чл. 155, ал. 6 ДОПК производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта, от което следва, че се възстановява висящността на ревизионното производство по отношение на същия данъчен субект и за посочените данъчни периоди. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, като производството е висящо до влизане в сила на ревизионния акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново производство, а създава определеност в процесуалните правоотношения. Тя е насочена към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна, като допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК. Именно поради това посоченият в § 35 от П. З. Д. „досегашен ред” включва както регламентираната преди изменението процедура по издаване на ревизионния акт, така и предвиденият според нея компетентен орган. Тъй като в случая ревизионното производство по издаване на процесния ревизионен акт е било висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК, то приложим спрямо него е досегашния ред за издаването на РА чрез определянето с нарочна заповед от възложителя на ревизията на органа, който е оправомощен да издаде РА. При липсата на издадена З. обаче процесният РА се явява издаден от органи по приходите, които не притежават персонална материална компетентност съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната му редакция, а този порок обуславя извод за нищожност на РА. Като не е съобразил това и е приел, че оспореният РА е действителен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се прогласи нищожността на обжалвания РА.
Предвид изхода на спора и направеното искане, в полза Д. С. М., действащ като [фирма], следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство съдебни разноски, възлизащи на сумата от 1 565 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
Решение № 814 от 08.04.2015г., постановено по адм. дело № 3204 от 2014 г. по описа на Административен съд – Варна И В. Н. П.: ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА
на Ревизионен акт №[ЕИК]/12.05.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В., потвърден с Решение № 445/21.08.2014г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. по жалба на Д. С. М. от [населено място],, действащ и като [фирма], [населено място]. ОСЪЖДА
Дирекция „ОДОП” – В. при ЦУ на НАП да заплати на Д. С. М., действащ и като [фирма], [населено място] сумата от 1565 лв. /хиляда петстотин шестдесет и пет лева/, представляваща разноски за първоинстанционното и касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: