Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при Централното управление на НАП против допълнително решение № 5740/25.09.2015 г., постановено по административно дело № 8970/2014 г. по описа на Административен съд – София град.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна, след което делото да се върне на първоинстанционния съд за постановяване на ново допълнително решение при спазване на чл. 173, ал. 2 от АПК. Оспорва се изводът на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 173 от АПК и се излагат доводи за това, че когато ревизионният акт е обявен за нищожен, съдът е длъжен да върне преписката на съответния орган за възлагане на нова ревизия.
В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от юрисконсулт И., който моли да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като предлага допълнителното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК . Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд – София град по административно дело № 8970/2014 г. е приключило с Решение № 4803/07.07.2015 г. С това решение съдът е обявил за нищожен Ревизионен акт № [ЕГН]/03.01.2014 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], с който на [фирма] са определени допълнителни задължения по ЗДДС. В едномесечния срок по чл. 176, ал. 1 от АПК, по делото е постъпила молба от ответника – Директора на Дирекция „ОДОП” [населено място], с която е поискал допълване на постановеното решение, така, че съдът да приложи разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК и да укаже изпращането на преписката на съответния компетентен орган, както и да даде задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оспореното допълнително решение, съдът е отхвърлил искането за допълване на Решение № 4803/07.07.2015 г.
Първоинстанционният съд е изложил подробни и аргументирани мотиви защо счита искането за допълване на решението за неоснователно, които мотиви напълно се споделят от настоящия съд.
Правилно съдът е приел, че с основното решение по делото се е произнесъл по целия предмет на спора и по всички заявени искания на страните, поради което няма основание решението да се допълва по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК.
На следващо място, законосъобразен е изводът на съда за неприложимост на общата разпоредба на чл. 173, ал. 2 от АПК, която регламентира правомощията на съда, в случаите, когато актът е нищожен и естеството му не позволява решаването на въпроса по същество. § 2 от ДР на ДОПК препраща към разпоредбите на АПК и ГПК, само за неуредените в този кодекс случаи, докато правомощията на съда при оспорване на ревизионни актове е случай, който е изрично регламентиран в чл. 160 от ДОПК, поради което АПК е неприложим. Обявявайки ревизионния акт за нищожен съдът е решил спора по същество, така както повелява разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, като съгласно изричната забрана по чл. 160, ал. 4 от ДОПК в този случай преписката не се връща на компетентния орган. Неоснователно се явява твърдението в касационната жалба за това, че чл. 160 от ДОПК не урежда хипотезата на нищожен ревизионен акт, поради което приложение следва да намери АПК. След като в чл. 160, ал. 1 от ДОПК е разписано правомощието на съда да отменя ревизионния акт, по аргумент на по-силното основание съдът разполага и с правомощието да прогласява акта за нищожен, поради което и в тази хипотеза е приложима нормата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК, съгласно която преписката не подлежи на връщане на съответния компетентен орган.
По изложените съображения, оспореното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА допълнително решение № 5740/25.09.2015 г., постановено по административно дело № 8970/2014 г. по описа на Административен съд – София град. Решението е окончателно. Особено мнение: