Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.)(ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби против решение №307/19.01.2015 г. по адм. д. №6312/2014 г. по описа на Административен съд София – град.

С касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – С. при ЦУ на НАП, е обжалвано решението с което съдът е отменил Ревизионен акт № [ЕГН]/24.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 688/22.04.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която на [фирма], [населено място], не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 1 666, 67 лв. ведно със съответните лихви, по фактура № 33/22.11.2011 г, издадена от [фирма] и по фактури № 450/20.04.2011 г. и № 748/16.01.2012 г., издадени от [фирма] и в ЧАСТТА по установена солидарна отговорност в общ размер на 9 600, 00 лв. за задълженията на доставчиците [фирма] по фактури № 12/01.12.2009 г., № 14/01.12.2009 г. и № 86/26.02.2010 г. и [фирма] по фактури № 498/30.12.2011 г. и № 527/23.02.2012 г.

С касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], е обжалвано решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА досежно отказаното право на данъчен кредит на обща стойност 4 722, 26 лв. по фактура № 132/19.06.2010 г., издадена от [фирма] и по фактури № 122/23.04.2009 г., № 124/27.04.2009 г., №127/19.05.2009 г., № 128/22.05.2009 г. и № 236/20.04.2010 г., издадени от [фирма], ведно с прилежащите лихви. В останалата отхвърлителна част, решението не е обжалвано.

И в двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност на решението в съответната обжалвана част, иска се отмяна в тази част.

Като ответник по...