Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – П. срещу решение № 11/06.01.2015г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 235 по описа за 2014 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт №[ЕИК]/09.09.2013 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – П., в потвърдената и изменената при оспорването по административен ред части. Касаторът инвокира оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва се решаващите изводи на първостепенния съд за нищожност на РА с позоваване на разпоредбите на чл. 119 от ДОПК и § 35, ал. 1 от ПЗР на ДОПК за определяне на компетентните да издадат конкретния РА орган/органи по приходите. Настоява, че РА е издаден при повторна ревизия, като заповедта за възлагане на ревизията е постановена след 01.01.2013 г., поради което не иде реч за висящо към тази дата ревизионно производство; при новият ред за провеждането на ревизии определянето на компетентния орган се извършвало на по-ранен етап – с издаването на ЗВР; като значим за валидността на РА сочи фактът на принадлежността на издалите акта органи по приходите към тези по чл. 119, ал. 2 ДОПК в актуалната редакция. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация Д. Д. П., чрез повереника си адв. А., отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

Пред АС Пловдив е оспорен ревизионен акт №[ЕИК]/09.09.2013 година, издаден от възложителя на ревизията и ръководителя на...