Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение №7265/28.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1010/2014 г. по описа на Административен съд, С.-град, с което е отменен като незаконосъобразен РА № [ЕГН]/27.08.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 2208/19.12.2013 г. на директора на същата дирекция за допълнително установени задължения за ДДС, вследствие на непризнато право на данъчен кредит на [фирма] – [населено място] в общ размер от 899 661, 59 лв. и лихви – 298 740, 45 лв. по доставки на пилешки продукти и свински разфасовки от [фирма], [фирма] [фирма], [фирма] и [фирма] за данъчни периоди от месец август до месец декември 2009 г.; от месец януари до месец декември 2010 г. и от месец януари до месец март 2011 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото доказателства свидетелстват за реално изпълнени доставки от посочените доставчици. Оплакванията за всяка една от доставките, които подробно са изложени в касационната жалба могат да бъдат групирани, както следва: не е изяснено по делото, че доставчиците са закупил процесните стоки от своите доставчици, а и е установено, че не разполагат с необходимата кадрова обезпеченост и нямат декларирани търговски обекти; не са опровергани несъответствията между данните, вписани в търговските документи, приемателно-предавателни протоколи и информацията, предоставена от СДВР, отдел „Пътна полиция” относно автомобилите на посочените превозвачи; несъответствия в представените търговски документи, приемателно-предавателни протоколи и протоколи...