№ 93

гр. София, 02.05. 2017 г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

любка андонова

при секретаря В.Стоилова

като разгледа докладваното от съдията Райчева т. д. № 53672 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение от 25.08.2015 г. по т. д. № 509/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен иск предявен на основание чл. 422 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса прекратява ли се възможността на кредитора да претендира вземанията си от поръчителите в случай, че не е предявил тези вземания към длъжника по реда на несъстоятелността.

Жалбоподателят – [фирма], не изпраща представител и не взема становище по спора.

Ответниците – Т. С. Г. и А. Г. Г., чрез процесуалния си представител, твърдят, че решението е правилно и молят да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение на ОС – Благоевград, е отхвърлил иска на [фирма] срещу Т. С. Г. и А. Г. Г. с правно основание чл. 422 ГПК като неоснователен, за признаване за установено по отношение на А. Б. България” АД срещу Т. и А. Г., че дължат на ищеца сумите 104 749, 52 лева, представляваща просрочена главница по договор за кредит-овърдрафт №28629 от 7.03.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 4.07.2013 г. и 3 592 лева - разноски в заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 646 от 9.07.2013...