О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 110

гр. София, 18.02.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 435 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 24.11.2014г. по гр. д. № 14803 / 2013г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на банката по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 5721/28.07.2014г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател, [фирма], прави оплакване, че обжалваното определение не съдържа мотиви, защо искът по чл. 270, ал. 2 ГПК е неоценяем, Поддържа се, че искът за установяване нищожност на определение по чл. 288 ГПК е оценяем, тъй като спорът е за имуществено право, доколкото с постановяване на определението по чл. 288 ГПК, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, въззивното решение за спор от 282 000 щ. д. е влязло в сила. Спорното право – действителността на определението по чл. 288 ГПК, е оценяемо в пари и това е сумата по спора, решен с влязлото в сила въззивно решение – 282 000 щ. долара. Излагат се доводи, че не съществува законово основание, когато нищожността на съдебния акт се релевира чрез жалба, размерът на адвокатското възнаграждение да се обуславя от интереса на делото, а когато се релевира чрез иск по чл. 270, ал. 2 ГПК – да не се обуславя от него. Въз основа на това се извежда, че неоценяем иск по см. на чл. 7, ал....